Водещи световни експерти и икономисти в областта на климатичните мерки предупреждават за "трайно неправилно разпределение на глобалния капитал", тъй като твърде много средства продължават да се влагат в изкопаеми горива, а прекалено малко се насочват към чиста енергия, посочва Bloomberg.
В последната си оценка на глобалните усилия за ограничаване на изменението на климата, публикувана в понеделник, Междуправителственият комитет на ООН по изменението на климата (IPCC) отправя остро предупреждение, че светът е на път да пропусне целта си за ограничаване на глобалното затопляне. Според експертната група финансите са както движеща сила на проблема, така и "решаващ фактор" в енергийния преход.
Констатациите на IPCC дават още поводи за тревога на фона на признаците, че енергийният преход се бави, тъй като някои държави се оглеждат за замърсяващи алтернативи на руския газ след нахлуването на Русия в Украйна. Финансирането на проекти, свързани с въглища, се осъществява с темпове, които са повече от два пъти по-високи от миналогодишните. Светът вече е изправен пред "големи макроикономически насрещни ветрове", които възпрепятстват финансирането на борбата с изменението на климата "още преди COVID-19", казват авторите на IPCC. Войната ги задълбочава, тъй като времето за действие се стеснява още повече.
Светът се намира в повратна точка или "модел на прекъсване" на статуквото. Това каза Едуард Мейсън, директор на Generation Investment Management, фирма за зелено финансиране, чийто съосновател е бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор. Той визира войната в Украйна и нейното въздействие върху енергийния преход. "Не трябва да губим от поглед по-голямата картина."
Финансиране на разрухата За да може светът да изпълни целта си за климата, е необходимо "значително намаляване на общото използване на изкопаеми горива", което "ще остави значително количество изкопаеми горива неизгорени", заяви Междуправителственият комитет по изменение на климата. И все пак финансовият сектор продължава да финансира развитието на изкопаемите горива.
Според два отделни анализа на неправителствени организации повече от половината от 150-те най-големи финансови институции в света нямат ограничения за финансирането на нефт и газ, а две трети от най-големите банки и управители на активи в света не са си поставили конкретни цели за климата за това десетилетие. От своя страна, 83% от най-големите замърсяващи фирми в света все още не са набелязали смислен път към нулеви нетни емисии, установи водещият инвеститорски алианс.
Според IPCC тези недостатъци сред финансистите и корпорациите са равносилни на "системно подценяване" на климатичния риск във финансовата система. Те също така са в противоречие с публичните ангажименти на тези финансови компании, по-специално на Финансовия алианс за нулеви емисии в Глазгоу (GFANZ). Създаден по време на срещата на върха за климата COP26 през ноември миналата година, членовете на GFANZ, които разполагат с общо 130 трилиона долара, се ангажираха да постигнат нулеви нетни емисии най-късно до 2050 г. и да осигурят своя справедлив дял от 50 % намаление на емисиите през това десетилетие.
"Често виждаме, че тези инициативи се правят за целите на маркетинга, а не за конкретни действия", заяви Луси Пинсън, изпълнителен директор на Reclaim Finance, неправителствена организация, която е автор на едно от проучванията. "Сега е моментът финансовите институции да покажат, че техните ангажименти за климата не са били чисто "зелено изпиране" и че имат сериозни намерения да предприемат действия през тази година."
Bloomberg Green отправи запитване до 18 фирми за коментар относно констатациите на Reclaim Finance, включително Allianz, AXA, Credit Suisse и UBS. От тези, които отговориха, всички потвърдиха ангажиментите си за нулева нетна стойност и смятат, че политиките им са в съответствие с тях. Повечето от тях се позоваха на усилията си да взаимодействат с компаниите, а не да се дистанцират, което един от мениджърите на активи описа като "не най-въздействащия инструмент за инвеститорите", защото "ограничава възможността за положително въздействие върху поведението на компаниите".
Това, което е ясно, е, че няма време за отлагане, каза Криста Клап, съавтор на главата за финансите в новия доклад на IPCC. "Въпреки неотдавна поетите ангажименти, тези високи нива на публично и частно финансиране на изкопаеми горива продължават да будят сериозна загриженост", каза тя.
Критичен фактор за подпомагане Ако твърде много средства се насочват към изкопаемите горива, то твърде малко се изразходват за справяне с изменението на климата и за адаптиране към него, особено в развиващите се страни. Несъответствието между финансовите нужди и наличностите не е нещо ново, каза Клап, но "порядъкът на мащабите" се е променил от последния подобен доклад на IPCC през 2014 г.
Финансирането за предотвратяване на по-нататъшното изменение на климата е недостатъчно до шест пъти в световен мащаб и осем пъти в развиващите се страни, установи IPCC. Паричните потоци са се увеличили през последното десетилетие, но остават неравномерно разпределени между регионите и секторите и ръстът им се забавя.
В анализа на Междуправителствения комитет по изменение на климата се срещат и оптимистични бележки. По-специално, "иновативните подходи за финансиране", в това число зелените облигации и продуктите с етикет ESG, биха могли да помогнат за намаляване на подценяването на климатичния риск на пазарите.
Секторът на екологичните, социалните и управленските продукти (ESG) вече обхваща активи на стойност 40 трилиона долара в световен мащаб, а етикетът може да бъде открит върху всичко - от борсово търгуван фонд до суап за кредитно неизпълнение.
Подобна палитра от продукти и твърдения доведе до обвинения в "зелено изпиране", което в новия доклад се посочва като "предизвикателство" за ефикасността на подобни подходи. Въпреки че регулаторните органи в световен мащаб започват да прилагат контрол, досега усилията за почтеност са съсредоточени върху прозрачността и корпоративното оповестяване, като например тези, разработени от работната група за оповестяване на информация, свързана с климата. Стратегиите на ESG сами по себе си "не дават значими социални или екологични резултати", отбелязват авторите на IPCC, като посочват необходимостта от по-силна правителствена политика и в крайна сметка от засилено регулиране.
Въпреки предизвикателствата, свързани с мащаба, качеството и спешността на нуждите от финансиране на борбата с изменението на климата, констатациите на доклада и тяхното публикуване в контекста на войната предоставят възможност. "Политическата воля за разширяване на възобновяемите енергийни източници (и зелената водородна инфраструктура в страната и чужбина) се засили" от войната в Украйна, каза Ерик Хейман, икономист в Deutsche Bank Research.
"Можем ли да отпуснем ръчната спирачка [по отношение на финансирането на борбата с изменението на климата]?" - попита Кристиана Фигерес, бивш изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и ключов преговарящ по Парижкото споразумение. "Да, и трябва да го направим."