Още преди Русия да нахлуе в Украйна, цените на хранителните продукти по света се повишаваха, което се дължеше на по-високите транспортни разходи, инфлацията в енергетиката и недостига на работна ръка, които последваха пандемията, както и на екстремните климатични условия. Цените на храните в световен мащаб достигнаха рекордни стойности, като базовият индекс на ООН се покачи с повече от 40 % през последните две години. Войната в една от основните световни житници, както и наложените на Русия санкции и мерките, предприети от някои страни за защита на собствените им хранителни доставки, повишиха заплахата от пълномащабна продоволствена криза и глад, отбелязва Bloomberg.
Прекъсване на производството Войната в Украйна първоначално забави ключовите селскостопански доставки, които Черноморският регион изнася на световните пазари - от пшеница до растително масло и торове, тъй като пристанищата на Украйна бяха блокирани, а корабите останаха недостъпни. Продажбите от Украйна продължават да са слаби, а пролетните насаждения остават под въпрос, тъй като войната обхвана земеделските земи в страната. Производителите в Украйна се стремят да продължат работа, когато това е възможно, но непрестанните сражения могат да означават, че посевите няма да бъдат засадени или че реколтата от други култури, които вече са засети, може да пострада. Един от основните износители на храни в Украйна, MHP SE, се фокусира върху снабдяването на украинската армия и цивилното население в бомбардираните градове. От друга страна, доставките на пшеница от Русия се възстановиха, като част от зърното беше изнесено за страни, които обикновено внасят от Украйна.
Енергийната криза Цените на енергията започнаха да се покачват през 2021 г., тъй като потребностите на възстановяващите се от пандемията икономики надхвърлиха доставките, а енергията и храните са дълбоко свързани. В Европа рязкото покачване на цените на природния газ - основна суровина за производството на азотни торове - вече принуди някои съоръжения да ограничат производството. Цената на горивата, използвани от земеделските стопани за отопление на оборите и задвижване на оборудването, използвано за производство на храни, също се покачва. Към напрежението се прибавят и санкциите срещу Русия, основен доставчик на енергия за света, като САЩ и Обединеното кралство се стремят да забранят вноса на руски суров петрол и други петролни продукти. Нарастващите разходи за енергия в резултат на руската война в Украйна накараха САЩ да използват около един милион барела петрол дневно от стратегическите си резерви в продължение на шест месеца, считано от май - безпрецедентен ход, който отразява загрижеността на администрацията на Байдън за нарастващите цени на бензина и недостига на доставки.
Торове
Цените на торовете, които са от решаващо значение за отглеждането на повечето култури, се повишиха в световен мащаб още преди инвазията на фона на проблеми с доставките и производството. Сега войната доведе до нови проблеми. Русия, която е голям доставчик на всички основни видове хранителни вещества за земеделските култури, призова местните производители на торове да намалят износа през март, което породи опасения за недостиг на жизненоважни за производителите суровини. Този ход на Русия увеличава несигурността на световния пазар, когато земеделските стопани в Бразилия - най-големият вносител на торове в света - вече имат проблеми с набавянето на подхранващи вещества за културите. Руският президент Владимир Путин заяви, че страната му ще доставя торове на държави, които имат "приятелски отношения" с Русия, въпреки че първо трябва да гарантира доставките на торове за вътрешния пазар. Астрономическият скок на цените дори подтиква някои американски фермери да засаждат повече соя, отколкото царевица - ход, който може да допринесе за свиване на доставките в световен мащаб.
Хранителен национализъм Правителствата предприемат мерки, за да поддържат доставките на храни за населението си - ход, който вероятно ще удължи инфлацията при храните. Унгария, Аржентина, Турция, Сърбия и Египет наложиха или заплашиха да наложат ограничения върху износа на селскостопански продукти - от пшеница до олио за готвене - в опит да потиснат цените на вътрешния пазар и да запазят местните хранителни запаси. Нарушените търговски потоци в Черноморския регион вероятно ще навредят на държавите в Африка и Азия, които разчитат на европейската житница, за да изхранват населението си. Например Египет е най-големият вносител на пшеница и през 2020 г. е получил 86% от доставките си от Русия и Украйна.
Паническо пазаруване Шокова вълна достига рафтовете на магазините, като притесненията от рязкото покачване на цените на слънчогледовото олио задействат интензивно пазаруване в Турция. Виждаме го и в България. Дори Индонезия, най-големият износител на хранителни масла в света, усеща напрежението - супермаркетите са ограничили покупките на олио за готвене до една опаковка на купувач, а семействата водят децата си на опашките, за да купят повече. Притесненията за снабдяването с храна нарастват и в двете най-многолюдни страни в света - Китай и Индия. Китайските купувачи набавят американска царевица и соя, за да се подсигурят с доставки, тъй като Пекин набляга на продоволствената сигурност.
Унищожаване на търсенето Когато покупките намаляват, защото потребителите не могат да си позволят да купуват, икономистите наричат това "унищожаване на търсенето". В Индия стремителното поскъпване на растителното масло доведе до спад в покупките. Страната е най-големият вносител на хранителни масла, необходими за пържене, печене и други форми на готвене, и потребителите са изключително чувствителни към цените. В САЩ бюджетните ограничения означават, че банките за храна и обществените трапезарии са принудени да ограничават количеството храна, която се отпуска за изхранване на гладуващите, тъй като американците се борят с нарастващите разходи за бензин, комунални услуги и наеми, а за хранителни стоки остават по-малко пари.
Алтернативи за доставка Други световни доставчици могат да предприемат мерки за запълване на недостига на запаси. Индия, например, увеличи доставките на пшеница през последните години и може да увеличи износа до рекордните 12 млн. тона, ако конфликтът се проточи. Но много страни, които обикновено биха могли да компенсират недостига, сами са изправени пред производствени проблеми. В Бразилия, която е основен доставчик на царевица и соя, опустошителната суша унищожи реколтата. Сухото време през миналата година опустоши и полетата в Канада и някои части на САЩ. Според неотдавнашен правителствен доклад се очаква засаждането на пшеница в САЩ през 2022 г. да се увеличи само с 1 % и ще минат месеци, преди тези добиви да бъдат прибрани.