Президентът Макрон се надява, че френската икономика ще се възстанови след пандемията и това ще даде тласък на кандидатурата му за преизбиране. Експертите обаче твърдят, че постиженията му не са безупречни, тъй като нарастващата инфлация заплашва да помрачи постигнатото, пише Deutsche Welle.
Докато предизборната надпревара във Франция се насочва към първия тур на гласуването на 10 април, президентът Еманюел Макрон, който е начело, има силен аргумент, за да убеди избирателите, че реформите от първия му мандат дават резултат - стабилната икономика.
Френската икономика се възстанови по-бързо от очакваното след Covid кризата, като растежът през миналата година достигна рекордните за 52 години 7 %. Освен това безработицата спадна до 10-годишно дъно, покупателната способност на потребителите се повиши, а чуждестранните инвестиции се увеличават.
Откакто дойде на власт през 2017 г. с центристка платформа, Макрон, бивш инвестиционен банкер и министър на икономиката, прокара множество реформи - разхлаби трудовото законодателство, за да улесни наемането и освобождаването на работници, намали обезщетенията за безработица и намали данъците върху капитала и доходите както за домакинствата, така и за компаниите.
"Политиките на Макрон са насочени към подкрепа на бизнеса, въпреки че той трябваше да адаптира някои от тях на фона на кризите, включително протестите на "жълтите жилетки" и COVID", каза за DW Матийо Плане от базираната в Париж Френска икономическа обсерватория (OFCE).
"Като цяло икономическата привлекателност на Франция в международен план определено се е подобрила."
Корпоративният бум показва, че обещанието на Макрон от 2019 г. да превърне Франция в "нация на стартъпите" не е било пресилено
Френските стартъпи растат стремително Един от показателите за това е процъфтяващата френска стартъп сцена. По-рано тази година Макрон, облечен в поло в стил Стив Джобс, отпразнува 25-ия еднорог в страната - стартъп, оценен на повече от 1 млрд. долара - изпреварвайки собствената си цел за 2025 г.
"Най-големият положителен резултат от мандата на Макрон е свързан с икономическата активност на френските корпорации, ако погледнем техния баланс, рентабилност и иновации", заяви пред DW Патрик Артус, главен икономист в базираната в Париж банка Natixis. "В корпоративния сектор се вливат огромно количество пари."
2021 г. беше рекордна - френските технологични компании набраха средства в размер на 11,6 млрд. евро, което представлява увеличение от 115% спрямо 2020 г.
Стратегията "Независимо от цената" Експертите твърдят, че за рязкото нарастване на сектора е помогнала и стратегията на Макрон "Независимо от цената" по време на пандемията COVID - харчене на големи суми, за да се финансират предприятията и да им се помогне да задържат служителите си.
Дамиен Марк, главен изпълнителен директор на JPB Systeme, компания, която използва интелигентна автоматизация и роботи за изработване на заключващи системи за самолетни двигатели, заяви, че държавната помощ му е позволила да преодолее срива в авиационния сектор, да задържи цялата си високоспециализирана работна сила и да диверсифицира продуктите си.
"Цялата тази помощ от правителството всъщност ни позволи да развием бизнеса си в момент, когато компаниите в много части на света съкращаваха хора", каза Марк пред DW в производствената си база южно от Париж. "Всъщност спечелихме известен пазарен дял и се върнахме по-силни от всякога."
Миналата година високотехнологичната компания получи още една парична инжекция в размер на 1,5 млн. евро от правителствения план за възстановяване на икономиката на стойност 100 млрд. евро с цел раздвижване на промишлеността в няколко сектора.
Въпреки тласъка, производството "все още е много слабо" Експертите твърдят, че кризата с Covid - която разкри силната зависимост на Франция от чуждестранни доставчици - също така е дала тласък на плановете на Макрон за "реиндустриализация" чрез насърчаване на предприятията да инвестират във френската промишленост, вместо да зависят от вноса на промишлени стоки от Азия.
Сега правителството стимулира стратегически отрасли като полупроводници, електрически батерии и водородни проекти.
"Сега се осъзнава, че най-голямата слабост на Франция е деиндустриализацията, която наблюдавахме през последните 40 години и не успяхме да спрем. Важно е да обърнем тази тенденция", заяви Матийо Плане.
Той обаче добави, че делът на преработващата промишленост във френската икономика, който е около 10% от БВП, "все още е много слаб".
Артюс сподели, че по време на петгодишния мандат на Макрон производството и продукцията "не са показали почти никакви признаци на подобрение" въпреки намаляването на данъците и реформите, като добави, че нарастващият търговски дефицит представлява друга тревога.
"Една от основните причини за слабостта на производството във Франция е липсата на умения и висококачествено образование. Това е голям недостатък", каза Артус. "Макрон се опитва да прокара стажове и да реформира програмите за обучение, но ще е необходимо време, за да се видят резултати."
Набъбващ публичен дълг Експертите казват, че друга област, която буди безпокойство, е състоянието на публичните финанси на Франция след масовите държавни разходи и намаляването на данъците.
"Всички тези политики допринесоха за стимулиране на растежа и повишаване на конкурентоспособността на предприятията, но също така повдигат въпроса за начина на финансиране на всички тези мерки и за проблемите, свързани с увеличаването на бюджетния дефицит и държавния дълг", казва Плане.
Кандидатът на консервативната републиканска партия Валери Пекрес обвини Макрон, че е изхарчил огромни суми пари в брой и е "нахлул в касата" за спешно финансиране на пандемията и е увеличил държавния дълг до рекордните 115% от БВП.
Избирателите се чувстват изоставени Макар че реформите на Макрон се смятат за стимул за бизнеса, мнозина се питат дали икономическите ползи са толкова съществени. Проучванията сочат, че най-голямото притеснение на избирателите е намаляването на покупателната способност. Повишаването на цените, свързано с войната в Украйна, допълнително задълбочи опасенията. Много обикновени французи не смятат, че животът им се е подобрил при управлението на президента Макрон.
На зеленчуков пазар в източната част на Париж Изабел, самотна майка на три деца, заяви, че все по-често усеща ръста на разходите за живот. "Цените на стоките от първа необходимост и на бензина се повишиха и трябва да сме много по-внимателни как харчим парите си", каза 38-годишната жена.
Запитана за политиката на Макрон, Изабел, която работи във фризьорски салон, каза: "Нямаме усещането, че животът ни се е подобрил много. Макрон е президент, който прави реформи само за богатите", каза тя, като повтори широко разпространеното мнение, свързано с премахването на данъка върху богатството от Макрон през 2018 г.
Патрик Артюс заяви, че макар Франция да е създала около 700 000 работни места в частния сектор през миналата година, много от тях са за неквалифицирани и нископлатени работници.
"Вярно е, че много французи, които работят в търговията на дребно, ресторантите, почистването или логистиката, са бедни", каза той, но добави, че данните показват, че правителството е похарчило огромни суми пари и публични трансфери, за да ги подкрепи, последно 15 млрд. евро, за да смекчи удара от нарастващите цени на енергията.
Макрон обаче залага на икономическите си постижения, като по-рано този месец заяви, че ако спечели втори мандат, ще продължи с реформите за преструктуриране на икономиката.
Предстои да видим дали тези надежди ще се оправдаят, когато френските избиратели отидат до урните през април.