Международни наблюдатели, политически експерти и общественици от цял свят бяха шокирани, когато на 24 февруари руският президент Владимир Путин изпълни заплахите си да нахлуе в съседна Украйна. Но за уредниците на украинските музеи войната не беше изненада, пише Bloomberg.
"Всеки украински музей има т.нар. червен списък със своите колекции", казва Кирило Липатов, заместник-директор по научните изследвания и изложбите в Националния музей на изкуствата в Одеса. В този регистър са включени произведения, които трябва да бъдат евакуирани в случай на инвазия.
След като списъкът е актуализиран през пролетта на 2021 г., три музея в Одеса започват да се подготвят за преместване на творбите си в Западна Украйна през януари 2022 г., повече от месец преди руските танкове да преминат границата. Превозът е наричан изложбен заем, за да не се разгласява преместването.
Министерството на културата на страната по разбираеми причини не желае да разкрива твърде много подробности, но тази мисия за спасяване на изкуството е част от забележителна национална мобилизация за запазване на културното наследство на Украйна. Мащабът ѝ, в който участват музеи, архиви, галерии, библиотеки и институции в цялата страна и в съседните държави, изглежда е сред най-всеобхватните усилия през този век, напомняйки за подобната кампания на съюзниците за спасяване на европейски произведения на изкуството, културни артефакти и паметници сред разрушенията на Втората световна война.
Тази мисия включва не само най-известните украински колекции, но и цял архипелаг от по-малки музеи в цялата страна, и има за цел както да запази материалното наследство на страната, така и да подпомогне служителите, които го опазват. Дори и някои произведения да са изнесени на безопасно място, украински служители и доброволци бързат да документират тези, които не е било възможно да бъдат спасени, като съставят списък на сградите и паметниците, разрушени от руската инвазия. Подобна документация може да се окаже полезна след края на войната, както за подпомагане на възстановяването, така и за предоставяне на доказателства за евентуални военни престъпления.
Резултатите от усилията могат да се видят ясно на места като Одеса, стратегическо пристанище, някога известно като най-красивия град в бившия Съветски съюз. Сега "таралежи", предназначени за блокиране на танкове и други военни превозни средства, осейват елегантните му булеварди, а значими произведения на изкуството, като неокласическата статуя на бившия губернатор Дьо Ришельо, са затрупани с чували с пясък. (Липатов отбелязва, че този жест вероятно няма да защити паметника от директен удар, но помага за повишаване на местния морал).
По време на обстрел и въздушни удари жителите се спускат в известната мрежа от катакомби в града, за да се защитят. В същото време бодлива тел обгражда музеите и галериите, за да възпре евентуални мародери, в случай че руските войски проникнат в града.
"Цялата територия на страната и всички нейни паметници, нейното наследство от различни култури - материално и нематериално - днес са под заплаха от унищожение", казва заместник-министърът на културата на Украйна Катерина Чуева. "Заплашено е всичко - от палеолитните обекти до произведенията на съвременното изкуство, както мобилното наследство като музейни експонати или артефакти, така и недвижимото, като киевската катедрала "Света София" и други обекти на световното наследство на ЮНЕСКО. Не можем да изключим и заплахата от разграбване на музейни колекции или изнасянето им в Русия от окупираните територии."
Олха Хончар е директор на новия Музеен кризисен център на Украйна, който беше организиран скоро след инвазията, за да оказва помощ на културните институции в цялата страна. Тя казва, че културните ресурси на страната са били изрично насочени към тях.
"Сега за целия свят стана съвсем ясно, че Русия неслучайно бомбардира музеи, архиви и театри", казва Хончар, която е и ръководител на музея "Територия на терора" - бивш затвор в някогашното еврейско гето в Лвов, превърнат в мемориал на жертвите на тоталитарните режими. "Руснаците имат точна цел да унищожат нашата култура като част от нашата идентичност, като нещо, което отличава Украйна от Русия."
Тя казва, че често музеите се нуждаят най-вече от средства за консумативи като храна, лекарства и защитно оборудване, например пожарогасители, както и от финансова подкрепа за работниците. Музейните работници остават без заплати в градове като Киев, Херсон, Харков и Суми. "Някои от тях живеят на ръба на оцеляването", казва Хончар. Досега центърът е успял да помогне на 200 музея в цялата страна.
Особено загрижен е обкръженият в момента северен град Чернигов - древен град, чиято богата колекция от религиозна архитектура датира отпреди 1000 години; това е един от 17-те обекта в Украйна, които се разглеждат за включване в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Когато обмислят какво да преместят, украинските културолози също са принудени да отговарят бързо на сложни въпроси. Ако времето и ресурсите за опазване на културата са ограничени, кои произведения на изкуството трябва да имат приоритет?
Художествената галерия "Асортиментна кимна" в западноукраинския град Ивано-Франковск избира да не разчита на институционалните червени списъци, когато започва да помага за спасяването на произведения на други украински галерии в риск (проект, за който получават дарения в знак на подкрепа). Вместо това те решават "да не оценяват и да не дават специален приоритет на някои произведения на изкуството пред други", казва съоснователката на галерията, Алиона Каравай.
"Ние работим предимно с местни художници и самоорганизирани пространства и инициативи в Украйна. Тези, които не са защитени от известни музеи или галерии, все пак трябва да имат възможност да евакуират и своите произведения на изкуството."
Друг, още по-болезнен въпрос е да се реши кога опазването на културата трябва да отстъпи като приоритет пред оцеляването на хората. Литературният музей в Харков успява да евакуира колекцията си от редки книги, ръкописи и снимки - жизненоважен културен ресурс, отчасти защото архивът документира живата история на литературната съпротива срещу монокултурното руско господство - преди да започнат сериозните боеве.
След като градът е подложен на тежък обстрел, служителите обмислят да защитят статуята на националния поет на Украйна Тарас Шевченко в Харков - ключов елемент на общественото изкуство. Те обаче решиха, че човешките нужди в града са твърде големи, за да отделят време и ресурси за нея, и вместо това се съсредоточиха върху хуманитарната помощ. (Оттогава доброволци покриват статуята с чували с пясък.)
Междувременно за обектите и произведенията, които вече са били повредени или унищожени, правителството създаде база данни за предполагаеми военни престъпления срещу наследството на страната, за да могат да бъдат регистрирани загубените сгради - и тези, които са ги насочили, един ден да бъдат подведени под отговорност.
Тези спасителни мисии в областта на културата имат и една жестоко иронична страна. Музеят на изящните изкуства в Одеса е неокласически дворец, чиято колекция от 10 000 единици съдържа творби не само на художници, родени в Украйна, но и на руски художници, включително на големия монументален реалист Иля Репин и на пионера на абстрактното изкуство Василий Кандински. Организирайки преместването на колекцията, украинските служители на музея по този начин работят усилено, за да защитят творбите на родените в Русия художници от унищожаване от армията на собствената им страна.
За украински куратори като Каравай готовността на Путин да рискува такива съпътстващи щети говори за истинските намерения на инвазията.
"Страната е нападната единствено и само заради нашето собствено разбиране за самите нас като общност, заради културните кодове, които сме избрали", казва тя. "Тази война има за цел да унищожи украинската идентичност. Аз лично не очаквах такова нещо да се случи през 2022 г."