Проваленият план за войната на Путин се вижда в южна Украйна

Никъде в Украйна инвазията на Русия не върви по план, колкото и Кремъл да твърди обратното, но комбинация от география, по-добри войски, по-къси линии за доставка и по-слаба опозиция означава, че кампанията на Москва е напреднала достатъчно на юг, за да покаже какво е възнамерявал първоначално президентът Владимир Путин.

Ранното превземане на градовете Мелитопол, Бердянск и Херсон позволи на руските сили да започнат да изпълняват нещо, което изглежда като шаблон за заявените цели на войната – повторени в сряда от външния министър Сергей Лавров – за „демилитаризация“ и „денацификация“ на Украйна.

В сряда и двете страни посочиха, че се приближават към потенциално споразумение за прекратяване на огъня, въпреки че остават големи различия и Путин изнесе телевизионна реч за "пречистващия" ефект на настоящите събития за Русия - и двете дават малко очевидни причини за надежда, пише Марк Чемпиън за Bloomberg.

След първоначалните успехи, южното настъпление на руската армия срещна съпротива в Мариупол, най-източният пристанищен град на Украйна, и Николаев, вратата към Одеса на запад, където широкото устие на река Буг създава естествена отбранителна бариера.

И все пак руски пробив, който да превземе цялото крайбрежие „би било катастрофа за Украйна, защото 70% от нашия износ върви по море, 90% от нашето зърно“, каза Хана Шелест, базиран в Одеса директор на програмите за сигурност в Съвета за външна политика "Украинска призма".

Освен икономическото и политическото значение на контрола на достъпа на Украйна до морските пристанища, Русия може също така да осигури сухопътен мост от Крим – полуостровът, който Путин анексира от Украйна през 2014 г. – до континенталната част на Русия, да отвори железопътни връзки за логистика и да освободи значителна работна сила за подкрепа на военни цели другаде.

Още по темата

Забраната на Чайковски няма да спечели войната в Украйна

Руската мощ е поставена под въпрос, докато войските ѝ затъват в Украйна

Войната в Украйна заплаши временното възстановяване на корабоплаването

Не по-малко важно е политическото и пропагандно значение на региона. Новоросия, или Нова Русия – името по време на Руската империя за Южна и Източна Украйна – заема централно място в реториката на Путин, че двете страни образуват една руска нация.

В първите дни на инвазията руските очаквания изглежда се оправдаха. Неговите сили излязоха светкавично от Крим сутринта на 24 февруари с малко съпротива и през следващите 10 дни продължиха през около 500 км брегова линия.

„Руските военни, които влязоха от Беларус на север, са по същество отбор Б, докато по-елитните части от военните, дошли от североизток към Киев и на юг, се представят по-добре“, каза генерал Ричард Барънс, който се пенсионира като командир на Съвместното командване на силите на Великобритания през 2016 г.

„Те също бяха на по-лесна, по-открита територия и имаха голямото предимство на по-къси линии за снабдяване, със сигурна база в Крим.“ 

На 26 февруари руските войски влязоха в Мелитопол, на около 130 км североизточно от Крим. Ден по-късно това беше Бердянск, на 120 км по-на запад. На 3 март дойде ред на Херсон, на 130 км северозападно от Крим, и с население от 280 000 души, единственият по-голям украински град, паднал досега пред руските войски.

Третирането на тези градове, както и на някои по-малки градове на юг, изглежда е следвало план. Първо, те бяха подсигурени от армията. След това пристигнаха части на Росгвардията – добре въоръжена жандармерия, която изпълнява подобна роля на специалната полиция от съветската епоха. Руските знамена замениха украинските в основните административни центрове.

В Мелитопол избраният за кмет Иван Федоров беше отвлечен и преведен през градския площад от войници, според записите от камери, публикувани от кабинета на президента Владимир Зеленски.

Федоров беше заменен от Халина Данилченко, местен политик, желаещ да сътрудничи. Във видеообръщение тя призова гражданите да приемат „новата реалност“ и да спрат „екстремистките“ действия, очевидно препратка към протестите.

В Херсон местният политик Сергей Хлан каза, че се извършват обиски от къща до къща в лов на проукраински служители по сигурността, журналисти и активисти - нещо, което потвърждава и Шелест, позовавайки се на информация от свои приятели в Херсон.

Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба каза, че Русия се опитва да организира референдум за обявяване на "Херсонска народна република", аналогично на сепаратистките Донецка и Луганска народни републики по-на изток. Руските власти все още не са потвърдили подобно предложение.

В сряда Путин каза, че „специалната военна операция“, която той разпореди в Украйна, върви по план, но дори на юг това изглежда малко вероятно. Хиляди души се събират всеки ден в Херсон, за да протестират срещу окупацията, и въобще не мислят да се окичват с руски знамена. В Бердянск по-малки групи скандират „върви се вкъщи“. В Мелитопол протестиращите се сбиха с руски войници на 14 март, докато настояваха за завръщането на Федоров.

В сряда офисът на украинския президент съобщи, че Федоров е бил освободен при специална операция. В четвъртък стана известно, че Федоров е бил заменен за девет руски военнопленици.

Междувременно Мариупол рискува да придобие славата на Вуковар или Сараево по време на югославските войни от 90-те години на миналия век, обсади, чиито разрушения и жестокост предизвикаха възмущение в голяма част от света и в крайна сметка допринесоха за по-силна международна намеса. Хиляди цивилни избягаха от Мариупол тази седмица. Градският театър, използван като бомбоубежище от стотици, беше разрушен в сряда. Русия отрече отговорност и заяви, че не е атакувала цивилни.

Одеса ще представлява още по-голямо предизвикателство за руските командири, защото заема специално място в руските исторически и културни представи. Досега, може би в резултат на това, градът е бил пощаден от въздушните бомбардировки, понесени от някои други градове.

Градът с малко над 1 милион души традиционно има голямо проруско население, макар за момента по нища да не личи за това. Вместо това кметът Генадий Труханов, който имаше руски паспорт до 2017 г., беше гласен в осъждането на руската атака и насочваше доброволци, докато пълнеха чували с пясък и правеха капани за танкове.

„Те наистина се надяваха, че Одеса ще издигне руското знаме“, каза Шелест. „Сега това трябва да е нападение и това не е нещо лесно за тях да понесат нито психологически, нито военно.“

Първо руските военни ще трябва да преминат покрай Николаев и да преместят останалите 130 км до Одеса. Многобройните опити за пробив или заобикаляне на града досега са завършили с неуспех.

И докато руските десантни кораби се събираха няколко пъти край брега на Черно море на Одеса през последните две седмици, сякаш за да атакуват, десантът в морето би бил труден. Подходящи плажове са минирани и са отбранявани, каза Шелест. Има всички индикации, че за да стигнат до града, руските войски ще трябва да водят тежки боеве.

Изключването на Украйна от Черно море на юг вероятно ще остане основна стратегическа цел за Русия, докато продължават военните действия, според Барънс, сега председател на Universal Defense & Security Solutions, стратегическо консултантско дружество на бивши военни. Макар и предпазлив заради огневата мощ, с която Русия все още разполага, той беше скептичен, че нещо като първоначалния план на Путин за Украйна все още е постижимо.

„Това е окупация, която никога няма да сработи“, каза Барънс и причините Путин да търси деескалция стават все повече.

Въпросът за Одеса и други градове, добави той, е колко далеч ще бъде готов да стигне един разочарован Путин, включително варианти като химическо оръжие или етническо прочистване, в опита си да контролира Украйна. 

Още по темата

Ако НАТО изпрати войски в Украйна, ще бъде на крачка от сблъсък с Русия

Загубата на доверието на пазарите е по-големият проблем за Русия при дефолт

Инфлационният шок в Русия отстъпва място на недостиг в съветски стил