Централната банка на САЩ обяви война на инфлацията в сряда, докато китайските власти посочиха, че рецесията е техен враг. Ето това е наистина голямо разминаване, пише казва Даниел Мос, Bloomberg Opinion.
Федералният резерв не само повиши основния си лихвен процент, но прогнозира повишения на всички оставащи заседания на Федералния комитет по операциите на открития пазар (Federal Open Market Committee - FOMC) през тази година и намекна за доста повишения през 2023 г. Covid-19 е почти отписан от картината; бързият темп на нарастване на цените е новият злодей. Часове по-рано Пекин обеща да стимулира растежа и пазарите, което доведе до рязко покачване на акциите и облекчи опасенията, че комунистическата партия е глуха за опасенията, че някога впечатляващото възстановяване е на привършване.
Ползите за световната икономика от тези двойни атаки са значителни - ако председателят на централната банка Джей Пауъл и управителят на Китайската народна банка И Ган се справят както трябва. Фед иска да укроти най-завишената инфлация от четири десетилетия насам - нещо, което политиците смятаха преди месеци за "преходно". Възхваляваният отскок на Китай от икономическото свиване в началото на пандемията се подкопава от нови репресии срещу огнищата на Covid. Morgan Stanley не прогнозира растеж в Китай през това тримесечие.
И двете икономики се стремят към омекотяване чрез драматични промени в думите и делата. Пауъл се опитва да постигне плавно приземяване за САЩ, което да намали инфлацията, без да засегне експанзията. Централните банкери по света говорят за това, но рядко успяват. По-често се случва повишаването на лихвите да закъснее и властите да се престараят, като по този начин сринат икономиката.
Китай се опитва да предотврати икономическа и финансова зима. Не много отдавна официални лица се тревожеха публично за дълга и необходимостта от ограничаване на индустриите - от технологията до частното обучение, за които се смяташе, че не са в услуга на президента Си Дзинпин. Анализаторите от частния сектор прогнозираха сравнително леко облекчаване на паричната и фискалната политика. Може ли това наистина да се случи сега? Доскоро един от уроците, които Китай усвои от масивните стимули по време на финансовата криза от 2008 г., беше, че индустриите могат да станат прекалено задлъжнели и да застрашат системата. Това все още е основателна тревога.
Струва си да се запитаме колко дълго могат да се запазят тези позиции. Прогнозите на Фед извеждат основния лихвен процент отвъд оценките за "неутрален" - подобно на нирвана място, където разходите по заемите нито пречат, нито стимулират икономиката. Очевидно е, че Фед е готов да навлезе в труден терен. Пауъл отхвърли шансовете за рецесия. Днес икономиката може да изглежда стабилна - дори прекалено. Но при рязкото покачване на цените на енергията след нахлуването на Русия в Украйна и известно затягане на финансовите условия е смело да се смята, че тази динамика ще продължи. Повечето американски спадове се обявяват много месеци след като са настъпили, а тогава вече е твърде късно.
В поредния знак за нова ера във Фед ковид пандемията беше изритана много далеч от терена. През по-голямата част от двете последни години Пауъл твърдеше, че ходът на икономиката зависи от вируса - формулировка, често заемаща много важно място в комуникациите на Фед, устни и писмени. Сега вече не е така. За Вашингтон пандемията е история. Но не и за Китай, където големите градски центрове са блокирани, което пречи на работата на предприятията от Шанхай до Шънджън.
Един и същи ден - различни приоритети, пише Даниел Мос. "Това може да се окаже обещаващо за световната икономика, при условие че никой от участниците не прекалява".