Лидерите на Европейския съюз в четвъртък осъдиха "неописуемите страдания", които Русия нанася на Украйна, но на среща на върха във Франция отхвърлиха призива на Киев за бързо присъединяване към блока и се разминаха по отношение на обхвата на санкциите срещу Москва.
Руското нахлуване - най-голямото нападение срещу европейска държава след Втората световна война - наруши реда за сигурност в Европа и подтикна столиците в ЕС да преосмислят какво трябва да отстоява блокът, неговата икономическа, отбранителна и енергийна политика.
ЕС бързо наложи широки санкции и предложи политическа и хуманитарна подкрепа на Украйна, както и някои оръжейни доставки в дните след атаката на Русия на 24 февруари.
Въпреки това се появиха пукнатини в единния фронт - от реакцията му на искането на Киев за ускорено членство до това колко бързо може да се откаже от руските изкопаеми горива и как най-добре да оформи икономически отговор.
„Никой не влезе в Европейския съюз за една нощ“, каза премиерът на Хърватия Андрей Пленкович, след като преговорите между 27-те национални лидери приключиха в ранните часове в петък.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел каза в демонстрация на съчувствие и морална подкрепа: „Украйна принадлежи към европейското семейство“.
Но други дадоха да се разбере, че на Украйна няма да бъде позволено да се присъедини прибързано, нещо, което украинският президент Владимир Зеленски търси и което има известна подкрепа от съседите на Украйна от източния фланг на ЕС.
„Няма бърз процес“, каза холандският премиер Марк Рюте, виден противник на разширяването на ЕС, като добави, че блокът ще продължи да задълбочава връзките си с Киев.
Нито може да бъде затворена вратата за присъединяване, каза френският президент Еманюел Макрон.
„Можем ли да започнем процедура за членство с държава във война? Не мисля така. Можем ли да затворим вратата и да кажем: „никога“? Би било несправедливо. Можем ли да забравим за балансовите точки в този регион? Нека бъдем предпазливи."
Присъединяването към ЕС е процес, който обикновено отнема години и изисква спазване на строги критерии от икономическа стабилност до изкореняване на корупцията до зачитане на либералните права на човека.
Руски нефт и газ
Нахлуването на Русия, което Москва нарича специална военна операция, разби следвоенния ред за сигурност в Европа, възникнал от пепелта на Втората световна война и разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
Повече от 2 милиона души са избягали от страната, хиляди цивилни са убити, а войските на руския президент Владимир Путин обсадиха няколко украински града.
„Това е военно престъпление“, каза Роберта Метсола, председател на Европейския парламент, пред лидерите.
Някои лидери на ЕС настояваха за по-строги санкции, които биха засегнали руската петролна и газова промишленост, дори ако това означава последствия за тези европейски нации, разчитащи на руски изкопаеми горива.
Премиерът на Латвия Крисиянис Каринс, чиято страна граничи с Русия, каза, че спирането на руския петрол и газ ще бъде най-ефективният начин Путин да седне на масата за преговори.
„Трябва да отидем много по-далеч и много по-бързо“, каза Каринс.
Германският канцлер Олаф Шолц не коментира дали блокът трябва да забрани вноса на руски петрол, което Берлин изключваше досега. Русия доставя около една трета от нуждите на Германия от газ и суров петрол.
Но ЕС трябва да спре да използва руски изкопаеми горива до 2027 г., каза фон дер Лайен, добавяйки, че ще предложи пътна карта за това в средата на май.
Лидерите подновяват срещата си в 09:00 GMT в петък, за да обмислят политика за справяне с разходите за отбрана и енергия, свързани с войната в Украйна. Възникнаха разногласия относно възможността за ново съвместно емитиране на дълг на ЕС, което е подкрепяно от страни като Франция и Италия, но не и от Германия, Холандия и други.
„Войната в Украйна е огромна травма... Но също така определено е нещо, което ще ни накара да предефинираме напълно структурата на Европа“, каза Макрон.