Световната продоволствена криза е на прага ни - войната води след себе си глад

Нахлуването на Русия в Украйна означава, че инфлацията на хранителните продукти, която измъчва световните потребители, сега се превръща в пълноценна криза, която може да надхвърли дори удара на пандемията и да доведе до глад на още милиони хора, пише Bloomberg.

Русия и Украйна съвкупно осигуряват огромна част от световните селскостопански доставки, като изнасят толкова много пшеница, царевица, слънчогледово олио и други храни, че те съставляват над една десета от всички хранителни ресурси, търгувани в световен мащаб. Сега доставките от двете страни са почти прекъснати.

Стоковите пазари бележат ценови скокове - пшеницата е поскъпнала с около 50 % за две седмици, а царевицата току-що достигна десетгодишен връх. Нарастващите разходи могат да натежат на валутите на развиващите се пазари, където хранителните продукти представляват по-голям дял от потребителските цени. Анализаторите прогнозират, че експортните потоци ще продължат да бъдат нарушавани в продължение на месеци, дори ако войната приключи утре.

Купища фосфат стоят в завода в Череповец, Русия. Снимка: Bloomberg

Кризата се простира отвъд въздействието на износа на зърно (колкото и да е критичен). Русия е и ключов доставчик на торове. На практика всички основни култури в света зависят от суровини като калий и азот, а без стабилен поток на тези продукти земеделските производители ще имат повече трудности при отглеждането на всички видове култури - от кафе до ориз и соя.

Казано накратко, има малко други места на планетата, където подобен конфликт би могъл да нанесе такъв опустошителен удар върху осигуряването на изобилие и достъпност на хранителните продукти. Ето защо Русия и Украйна са известни като житниците на света.

"Това е невероятен продоволствен шок", казва Абдолреза Абасян, независим пазарен анализатор и бивш старши икономист в Организацията по прехрана и земеделие към ООН. "Не знам за подобна ситуация през всичките 30 години, в които се занимавам с този сектор".

Шокът вече се отразява в целия свят.

В Бразилия, друга селскостопанска сила, фермерите не могат да си набавят необходимите им торове, тъй като търговците на дребно не желаят да предоставят каквито и да било ценови оферти. В Китай, един от най-големите вносители на хранителни продукти в света, потребителите купуват американска царевица и соя на фона на опасенията, че по-малките доставки от Русия и Украйна могат да предизвикат глобална борба за зърно. В Египет хората се притесняват, че цените на субсидираните хлябове, от които зависят, могат да се повишат за първи път от четири десетилетия, а в Турция се разпространяват кадри на граждани, които се борят за бутилки с по-евтино олио. А в самата Украйна в някои големи градове храната е на привършване.

"Щетите са нанесени", казва Абасян. "Ще минат месеци, преди да се върнем към нещо, което се доближава до нормалното".

Моментът не може да бъде по-лош. Когато през 2020 г. пандемията се появи за първи път, светът беше шокиран от опашките, които се извиваха около хранителните банки, и от празните рафтове в магазините, тъй като близо една десета от световното население гладуваше. Но по това време запасите от храна все още бяха в изобилие.

Това вече не е така. Зърнените храни са основните продукти, които осигуряват прехраната на света, като пшеницата, царевицата и оризът представляват повече от 40% от всички консумирани калории. Но запасите от зърно са на път да намалеят за пети пореден път. Комбинацията от по-високи транспортни разходи, енергийна инфлация, екстремни климатични условия и недостиг на работна ръка затрудняват производството на храни.

В резултат на това цените на храните в световен мащаб вече са рекордно високи, като основният индекс на ООН се е увеличил с повече от 40% през последните две години. Този скок има съкрушителни последици. През последните две години продоволствената несигурност се е удвоила, а по оценки на Световната продоволствена програма 45 милиона души са на ръба на глада.

Настоящата криза ще влоши нещата, като вероятно ще доведе до безпрецедентни нива на глад, тъй като конфликтът превръща милиони хора в бежанци и води до още по-високи цени на храните.

"Куршумите и бомбите в Украйна могат да доведат световната криза с глада до нива, надхвърлящи всичко, което сме виждали досега", каза в изявление Дейвид Бийзли, изпълнителен директор на агенцията на ООН.

Карго кораб, пълен с жито за износ на пристанище Николаев през 2016 година. Снимка: Vincent Mundy/Bloomberg

Защо е толкова важна пшеницата
Светът стана изключително зависим от Украйна и Русия по отношение на пшеницата - култура, която се използва във всичко - от хляб до паста и зърнени закуски. На страните се пада една четвърт от световната търговия. Те са и евтини доставчици, което прави износа им предпочитан за вносителите в Близкия изток и Северна Африка, включително в Египет, най-големия купувач на пшеница в света.

Фючърсите върху пшеницата, търгувани в Чикаго, достигнаха рекордно висока цена във вторник. 

"Ще видим рязко увеличаване на глада по света", заяви президентът на Eurasia Group Иън Бремър в предаването Surveillance на Bloomberg TV. 

Пшеницата е ключова стока, която трябва да се наблюдава, тъй като цените на хляба отдавна са станали причина за размирици. Още от времето на Френската революция несигурността на прехраната изкарва хората на улицата с искане за по-добри условия. Доставките от Русия са били част от тази обща картина и преди. През 2010 г. страната преживя рекордна гореща вълна, която опустоши реколтата, и правителството забрани износа. Цените на пшеницата на международните пазари се удвоиха за няколко месеца, което повиши цената на хляба за милиони хора. Покачването на цените се превърна в част от смесицата от фактори, които предизвикаха въстания по време на Арабската пролет.

Въпреки че пшеницата на Русия не е пряко подложена на санкции, търговията от страната е сериозно нарушена. Част от руското зърно се движи по суша, докато транзитът с кораби е почти спрян поради военните действия в Черно море.

Междувременно в Украйна, където земеделието е толкова важно за националната идентичност, че на знамето на страната е изобразено синьо небе, покриващо жълти полета, земеделските производители намират работата на полето за опасна, а някои от тях се присъединиха към армията само няколко седмици преди началото на пролетното засаждане. Анализаторите предупреждават, че тази година много площи може да останат незасети.

"Тук е потенциалът за сериозната дупка в световните доставки на зърно през 2022 г.", казва Скот Ъруин, аграрен икономист в Университета на Илинойс.

Международна хранителна мрежа 
Хранителните продукти се движат по света в сложна мрежа от внос и износ.

Много държави са насочили селскостопанското си производство към износ на няколко основни продукта, а не към осигуряване на продоволствена достатъчност. Така страни като Гана и Камерун могат да бъдат големи световни играчи на пазара на какао, но все още са изключително зависими от доставките на пшеница. 

В същото време държавите износителки на зърно могат да видят какво се случва в Русия и Украйна и да решат, че светът няма да има достатъчно пшеница или ечемик, така че вместо да доставят, те се ще стремят да запазят произведеното вкъщи. Това може да доведе до опасен ефект на доминото - засилване на протекционизма, който ще навреди на най-бедните и най-зависимите от вноса страни в света.

Има някои ранни признаци на зараждащ се протекционизъм. Унгария забранява износа на зърно, а президентът на Сърбия заяви в понеделник, че страната скоро ще ограничи доставките на пшеница. Миналата седмица Аржентина и Турция предприеха стъпки за засилване на контрола си върху местните продукти. А Молдова, макар и малък износител, временно спря износа на пшеница, царевица и захар от този месец.

В Камерун, който внася цялото количество пшеница, което потребява, цените на доставките на зърно скочиха със 70%. Според Жан Мари Какдеу, председател на Камерунската коалиция за насърчаване на националното производство, в резултат на рязкото поскъпване на петрола транспортните разходи за пшеница също са се увеличили с около 70%.

"Страната може да преживее глад, ако не се предприеме нищо за решаване на проблема" с повишаването на цените, казва Какдеу. 

Други играчи биха могли да видят възможност в случващото се в Русия и Украйна и да решат да запълнят дупката. Индия, например, увеличи доставките на пшеница през последните години. Виджай Айенгар, председател и управляващ директор на базираната в Сингапур компания Agrocorp International Pte., прогнозира, че ако конфликтът продължи, износът на южноазиатската страна ще надхвърли рекордните 7 млн. тона през настоящия сезон. 

Но много от страните, които обикновено биха могли да помогнат за запълване на дефицита в доставките, сами се сблъскват с производствени проблеми. В Бразилия, която е основен доставчик на царевица и соя, опустошителната суша унищожава реколтата. Сухото време повали и полетата в Канада и някои части на САЩ през миналата година.  Земеделските производители в Северна Америка биха могли да възприемат настоящите цени като причина да засеят повече тази пролет, но ще минат месеци, преди реколтата от тези площи да бъде прибрана.

"В момента това е глобална криза на суровините", казва Анди Су, брокер на суровини в Advanced Research Commodities в Сингапур.

Доброволци сортират дарения с провизии в Лвов, Украйна, 1.03.2022. Снимка: Erin Trieb/Bloomberg

Гладът вече превзема територии
Нейт Мук е на място в Западна Украйна, където сервира храна на семейства, които чакат по 30-40 часа на опашка, за да преминат границата с Полша. Там, където работи, в Лвов, става трудно да се снабди с някои видове храна, а от колегите си от Световната централна кухня в Киев чува, че и те изпитват недостиг. Веригите за доставки се разпадат - само един от примерите е, че шофьорите на камиони, които биха били изпратени за масово разпределение на продукти като ориз или картофи, се страхуват да излязат навън от страх да не ги объркат с военно превозно средство и да бъдат нападнати. 

"Предполагам, че през следващите дни и седмици нещата ще стават все по-трудни", каза Мук. 

В Русия гладът вероятно също ще се увеличи, тъй като санкциите вредят на икономиката на страната. През 90-те години на миналия век икономическите санкции срещу Ирак бяха свързани със смъртта на половин милион деца, тъй като недохранването се увеличи.

От началото на пандемията гладът се увеличава в почти всички краища на света, като най-големи са жертвите в някои части на Африка и Азия.

"Последното нещо, от което светът се нуждае в този момент, е нов конфликт, защото конфликтите са причина за глад по света", казва Дипмала Махла, вицепрезидент по хуманитарните въпроси в CARE. "Просто намирам за толкова неприемливо, че направо невярвам, че днес, в този век хората си лягат гладни, след като светът има възможност и произвежда повече от необходимата храна, нужна да нахрани всички".