Как войната в Украйна може да засили глобалните финансови амбиции на Китай

Санкциите, наложени в отговор на инвазията на руския президент Владимир Путин в Украйна, нанесоха опустошителен удар върху финансовата система на страната му и доведоха до спад на рублата с повече от 30% през тази година, предизвиквайки сътресения във валутите в Източна Европа, пише Financial Times.

Но юанът, валутата на най-близкия стратегически съюзник и основен търговски партньор на Русия, остана видимо стабилен.

От началото на руската инвазия китайската валута почти не промени позициите си, като дори достигна четиригодишен връх от около 6,31 юана спрямо долара, удължавайки продължилата месеци наред устойчивост, въпреки неотдавнашното забавяне на растежа на китайската икономика.

Нейната относителна стабилност подхрани мненията, че валутата може да се превърне в актив убежище, защитен от геополитическите сътресения, които разтърсиха пазарите по света. Това би било стимул за повече от 20-годишните усилия на Пекин да глобализира валутата си, като увеличи използването ѝ във външната търговия и като средство за съхранение на стойност в международните финанси.

"Намираме се в етап, в който пазарът вече не гледа на юана като на силно спекулативна валута", заяви Келвин Лау, старши икономист за района на Китай в Standard Chartered, като добави, че стабилността му напоследък вероятно ще засили репутацията му на убежище по време на стрес.

Какво общо има това с долара и финансовата система като цяло?
Теоретично по-широкото използване на юана в целия свят би улеснило Китай да наруши господството на САЩ и Запада в световните плащания и финанси - сила, която през последните дни беше използвана за наказване на Русия.

Има признаци на напредък: през последните месеци китайската валута най-накрая изпревари японската йена в класацията на Swift за международни плащания и за първи път зае четвърто място. Междувременно индексът за глобализация на юана, публикуван от Standard Chartered, показа, че глобалната му позиция е нараснала до рекордно високо ниво.

Истинската амбиция на Китай обаче е да преодолее зависимостта си от контролирана от Запада финансова инфраструктура като Swift, от която Русия е частично изключена. Ето защо той прекара години в изграждането на своята деноминирана в юани Система за трансгранични междубанкови плащания (Cips), чрез която плащанията нараснаха с около 20% до 45,2 трлн. юана (7,1 трлн. долара) през 2020 г.

Cips има около 1200 институции членки в 100 държави и остава относително лека в международните плащания в сравнение със Swift, която има около 11 000 членове. Но собствената трансгранична клирингова система на Русия е далеч по-слабо развита, като в нея са регистрирани около 330 институции на далеч по-малко пазари, включително Куба, Армения, Казахстан и Иран.

Китайските медии отбелязаха възможността, предоставена от изгонването на руските банки от Swift, като държавната информационна агенция Синхуа отбеляза, че "руските финансови институции, изгонени от Swift, може да се наложи да участват в китайската Cips" с оглед на ограниченото използване на руската национална клирингова система.

И тъй като платежните мрежи Visa, Mastercard и American Express обявиха плановете си да преустановят дейността си в Русия, все повече банки в страната обсъждат възможността за издаване на съвместни карти, свързани, както с руската система Mir, така и с китайската международна платежна система UnionPay.

Бенджамин Коен, ветеран в областта на международните валутни отношения, заяви, че "няма съмнение", че санкциите срещу Русия ще стимулират допълнително страни като Иран, Северна Корея и Венецуела да се отклонят от долара.

"Всеки път, когато САЩ и техните съюзници превръщат достъпа до долара в оръжие, това създава допълнителен стимул за китайците да се възползват от него в някакъв момент", каза Коен. "Не става въпрос за китайски вълк на вратата [на хегемонията на щатския долар], а по-скоро за термити в дървената конструкция."

Това е в съответствие с дългогодишните амбиции на Китай.

"Събитията от последните няколко дни ще дадат тласък на онези държави и институции, които искат да заобиколят базираната на долара международна финансова система", казва Есвар Прасад, икономист и бивш ръководител на отдела за Китай на МВФ.

Защо Китай иска да интернационализира юана?
Желанието на Пекин за глобална валута, равностойна на долара, е от десетилетия, но се засили в началото на 2010 г., когато американските санкции срещу Иран подчертаха уязвимостта на самия Китай от системни финансови наказания от страна на западните сили.

През 2015 г. Китай стартира Cips като базиран на юана конкурент на Swift, след като Русия беше засегната от санкции заради инвазията си в Крим през предходната година.

"Едва след кризата в Крим Китай ускори темпото на интернационализация на юана", заяви Брус Пан, ръководител на изследователския отдел в China Renaissance.

По-голямата отвореност се обърка през 2015 г., когато еднократната девалвация на юана от страна на Китайската централна банка предизвика безпрецедентно изтичане на капитали и продължителен спад на валутата. Разгромът приключи едва когато Пекин въведе строг контрол върху капитала, който до голяма степен остава в сила.

Томи Ву, главен икономист по въпросите на Китай в Oxford Economics, заяви, че Пекин се е поучил от грешките си, но след неотдавнашните санкции срещу Русия ще изпита нов натиск да засили глобалната роля на валутата.

"Сега Пекин ще има по-голямо усещане за спешност", каза Ву. "Но те все още трябва да разгледат какво се е случило в миналото и какво всъщност могат да направят реално."

Доколко юанът вече е вплетен в Русия?
Откакто Русия започна инвазията си в Украйна, Китай прави изключение сред водещите световни икономики, тъй като се въздържа от санкции или дори директни критики. Това е така, защото и за двете страни е заложено много на запазването на сърдечните китайско-руски отношения.

Русия е важен доставчик на нефт и природен газ за Китай, а Москва и Пекин превърнаха премахването на щатския долар от търговските си разплащания в приоритет от 2014 г. насам в отговор на ответния удар от страна на Запада след руската инвазия в Крим. През същата година централните банки на двете държави подписаха споразумение за валутен суап, което наскоро беше подновено за 150 млрд. юана.

Към първото тримесечие на 2020 г. делът на зелените пари в китайско-руската търговия за първи път е спаднал под 50%, според централната банка на Русия, докато общият дял на рублата и юана в разплащанията е нараснал до около една четвърт.

Това е голяма и нарастваща сума: по данни на китайските митници двустранната търговия е нараснала с повече от една трета до почти 150 млрд. долара през миналата година. През февруари двете страни се ангажираха да увеличат общата сума до 250 млрд. долара, докато Путин беше на посещение в Пекин за Зимните олимпийски игри, където разкри нови петролни и газови сделки с Китай на стойност над 117 млрд. долара.

Китайският юан също заема голяма част от руските валутни резерви, отчасти благодарение на споразумението от 2019 г., което позволява на Китай да купува руски газ в собствената си валута. Докладът на руската централна банка от януари показа активи в юани на стойност 73 млрд. долара, които представляват 13% от общите резерви.

Докъде може да стигне Китай, за да подкрепи Русия?
Според анализатори досегашният обхват на санкциите срещу Русия би могъл да позволи на Китай да използва своята базирана на юани платежна инфраструктура, за да помогне за заобикаляне на мерките, целящи да откъснат Москва от световните финанси.

Китайските банки с международно присъствие едва ли ще се притекат на помощ на Русия, каза Ву, но по-малките местни кредитори, които не зависят от доминираното от долара западно финансиране, биха могли да предоставят услуги в юани, а руските институции вероятно биха могли да насочват глобалните транзакции през разрастващите се държавни банки на Китай.

Въпреки това Пан заяви, че опасенията за сериозни ответни мерки от страна на западните държави, включително възможни санкции срещу самия Китай, биха ограничили сериозно възможностите на китайските финансови институции да предложат по-значителна подкрепа на Русия.

"Ето защо водещите китайски финансови институции се съобразиха с предишните санкции на САЩ срещу Иран и Русия", каза той. "Китай трябва внимателно да управлява темпото, с което прави това, и да не дава на западните държави никакви извинения за санкции, забрани или бойкоти."