Русия заплаши да отреже доставките на природен газ за Европа по газопровода "Северен поток 1" като част от отговора си на санкциите, наложени заради инвазията в Украйна, ход, който може да засили сътресенията на енергийните пазари и да доведе до още по-високи потребителски цени. В същото време ЕС очертава планове как да намали газовата си зависимост от Русия с почти 80% тази година.
Русия има право да предприема действия, които „отразяват“ санкциите, наложени на руската икономика, каза вицепремиерът Александър Новак, който също отговаря за енергийните въпроси, в телевизионна реч късно в понеделник. Той каза, че все още не е взето решение за спиране на „Северен поток 1“ и в момента газопроводът работи „на пълния си капацитет“.
Коментарите дойдоха след ден на бурни колебания на европейските пазари на газ, като цените в един момент се покачиха с почти 80% на фона на страх от прекъсване на доставките от Русия.
Разчитането на Европа от руската енергия беше ключов фактор в усилията на лидерите на континента да се споразумеят как да отговорят на инвазията в Украйна. Миналия месец Берлин отложи проекта за газопровода „Северен поток 2“ на стойност 11 милиарда долара.
Но много политици от ЕС остават предпазливи от незабавни действия, една от причините Германия да откаже предложенията за забрана на вноса на петрол. Германският канцлер Олаф Шолц каза в понеделник, че руският нефт и газ са от „съществено значение“ за европейската икономика. Приблизително 40% от вноса на газ в ЕС и една четвърт от петрола идват от Русия.
Новак каза, че Русия има други възможности за продажба на петрола си, ако САЩ и ЕС забранят руския внос, и предупреди, че всеки подобен ход може да има „катастрофални последици за световния пазар“, а цените могат да скочат до 300 долара за барел или повече.
Междувременно Европейската комисия планира прекратяване на зависимостта на блока от руски газ, което може да доведе до намаляване на нуждите от внос с почти 80% тази година, според двама източници на Bloomberg.
Планът, който трябва да бъде представен във вторник, ще предложи стъпки като въвеждане на нови доставки на газ и повишаване на енергийната ефективност още тази година, каза един от официалните лица, и има за цел да осигури независимост от най-големия доставчик на изкопаеми горива в региона доста преди 2030 г., по-рано от предишните прогнози.
За да има шанс планът да успее, той ще се нуждае от действия от страна на държавите-членки, много от които вече се чувстват притиснати от инвестицията, необходима за плановете на Комисията за енергиен преход и сега се борят да овладеят политическото въздействие от скока на енергийните разходи.
„Мисля, че можем да представим план, който значително ще намали зависимостта ни от руски газ още тази година и след години ще ни направи независими от вноса на руски газ“, каза върховният представител на ЕС за климата Франс Тимерманс пред Европейския парламент в понеделник вечер. „Мисля, че това е възможно. Не е лесно, но е осъществимо.”
Комисията смята, че ЕС вече разполага с достатъчно газ, за да премине през остатъка от тази зима дори в случай на рязко прекъсване на руските доставки, според запознати с оценката. Изпълнителният орган на блока ще препоръча на държавите-членки да започнат работа по пълнене на резервоари за съхранение, така че да бъдат подготвени за следващата зима.
Очаква се комисията да обяви, че ускоряването на Зелената сделка, всеобхватната стратегия на блока, насочена към постигане на климатична неутралност до 2050 г., ще намали емисиите на парникови газове, ще намали зависимостта от вносни изкопаеми горива и ще предпази икономиката от повишения на цените. Предложенията все още могат да се променят, преди да бъдат приети.
Като част от чистата промяна, ЕС в момента обсъжда набор от закони за постигане на по-строга цел за 2030 г. за намаляване на парниковите газове с поне 55% спрямо нивата от 1990 г. Пълното прилагане на правилата Fit for 55 ще намали потреблението на газ в ЕС през това десетилетие с 23%, или еквивалент на 82 милиарда кубически метра.
Плановете от вторник ще добавят по-висок внос на втечнен природен газ и доставки по тръбопроводи извън Русия, повече възобновяеми газове, икономии на енергия и преминаване към електрификация. Заедно това ще даде на ЕС потенциал ефективно да замени 155 милиарда кубически метра газ, които в момента внася от Русия, със 112 милиарда кубически метра тази година.
До 50 милиарда м3 годишно ще идват от нови източници на втечнен природен газ, 10 милиарда м3 ще идват по тръбопроводи от други доставчици и 20 милиарда м3 ще идват от нови мощности за вятърна енергия, които ще намалят търсенето на газови електроцентрали.
Натискът може да означава по-амбициозни цели за 2030 г. за възобновяеми източници и енергийна ефективност. Комисията също така трябва да даде приоритет на работата по свързването на тръбопроводите на Иберийския полуостров с останалата част от Европа и присъединяването на България и Гърция.
Постепенното премахване на руския петрол и въглища може да бъде по-лесно от газа, тъй като ЕС има по-широк кръг от алтернативни доставчици.
Изпълнителният орган на ЕС ще предостави на държавите-членки подробни насоки как да проектират мерки за регулирани цени, които да защитят потребителите на дребно и най-малките предприятия. Той също така ще обяви планове за временна рамка, която ще позволи ликвидна подкрепа на компаниите, засегнати от кризата. За да финансират подобни мерки, държавите-членки биха могли да обмислят налагането на временни данъци върху непредвидените печалби на енергийните компании.
За да гарантира попълването на изчерпаните газови резерви на блока, комисията планира да представи до април предложение да изисква съществуващите хранилища на територията на ЕС да бъдат запълнени до поне 90% от капацитета си до 1 октомври всяка година. Тъй като референтните цени на газа за лятото все още са повишени, ЕС ще предложи увеличаване на нивото на отстъпката до 100% като стимул за презареждане на хранилището.
Комисията ще предложи и координация за натрупване на запаси чрез съвместни доставки на газ.