Войната показа, че Европа тъпче на място - все така зависима от руския газ

В една мразовита зимна сутрин Европа се събуди в шок. Русия беше спряла газа за Украйна. Компаниите започнаха да съобщават за спад в доставките през транзитната страна. На целия континент се чуха призиви за намаляване на енергийната зависимост от Москва, пише Bloomberg.

Това се случи през януари 2006 г. Шестнадесет години по-късно, след поредната криза в доставките, а след това и след анексирането на Крим от Русия, Европейският съюз се намира на същото място: планира начини за намаляване на зависимостта от единствения си най-голям доставчик на газ и се подготвя за спиране на потоците, тъй като Русия води война срещу Украйна.

Неудобната реалност за Западна Европа е, че независимо от това, какъв е бил сценарият, енергийната политика е написана по друг модел. Амбицията на Европа е да поведе световната борба с изменението на климата, като се откаже от изкопаемите горива, но досега тя не успя да намери отражение в по-слабата роля на газа в икономиката. А това означава и влияние на Русия.

Намаляващият местен добив на газ означава, че ЕС е по-зависим от чуждестранни доставчици от всякога. Руската експортна компания Gazprom PJSC осигурява най-малко 40% от вноса в блока. През 2020 г. тази цифра е над 60% за Германия, най-голямата икономика в Европа.

В същото време нарастващото политическо влияние, което Русия изгради със "Северен поток" - подводен газопровод, свързващ Русия с Германия и заобикалящ Украйна, бие тревога в бившите комунистически страни членки на ЕС. Тогава политиката на икономическо сближаване на Берлин с Кремъл проправи пътя за разширяване на газовия проект - Северен поток 2 - който беше спрян от Германия едва след нахлуването на руските сили в Украйна на 24 февруари.

"Въпреки предупредителните знаци, успокояването на Русия не успя и не предотврати война в Европа", заяви Манфред Вебер, германски председател на Европейската народна партия, най-голямата политическа група в Европейския парламент. "Европа беше твърде наивна, твърде много се съсредоточи върху икономическото сътрудничество".

Комисарят по енергетиката на ЕС Кадри Симсон заяви в интервю на 3 март, че ситуацията в момента не може да се сравнява с размириците преди 16 години, защото ЕС е по-добре подготвен и има по-тясно сътрудничество. Тя призна, че руските компании "все още имат изключителен пазарен дял на нашия пазар на природен газ".

Въпреки това през януари 2006 г. политическите послания - от предшественика на Симсон по онова време до австрийския министър на икономиката - бяха ясни: Европа трябва да диверсифицира енергийните си източници. А мащабът на предизвикателството беше видим още няколко месеца по-късно.

През октомври същата година руският президент Владимир Путин пристигна в Дрезден за петата си за годината среща с германския канцлер Ангела Меркел. Той изложи своята визия за Германия: "Северен поток" ще превърне страната от потребител в най-големия газов център в Европа.

Държави като Полша, която се присъедини към ЕС през 2004 г. заедно с други държави от бившия Източен блок, вече предупреждаваха, че Русия използва газа като политическо оръжие.

Тогавашният министър на отбраната на Полша Радослав Сикорски сравни "Северен поток", който заобикаля полската територия, с пакта "Молотов-Рибентроп", който разделя Полша между Германия и Съветския съюз преди Втората световна война. Лидерите на Франция, Германия и Италия омаловажиха опасенията.

След това, преди да започне експлоатацията на спорния газопровод по дъното на Балтийско море, доставките на руски газ за Украйна отново бяха спрени в началото на 2009 г. в резултат на поредния спор за цените между двете съседки, които сега са във война.

Износът за няколко държави - членки на ЕС, първо беше драстично намален при ниски температури, а след това спрян, което допълнително подкопа репутацията на Украйна като транзитна страна за около 80 % от руския газ по това време. 

През 2011 г. в съвместното предприятие на германските компании BASF AG и EON SE с "Газпром" бе вкаран първият газ в новия им газопровод. През същата година започват проучвания за възможността за присъединяване на "Северен поток 2". Решението на Германия да се откаже от ядрената енергетика след аварията във Фукушима трябваше да засили ролята на Русия като стратегически доставчик.

Реакцията в Източна Европа беше още по-голяма решимост за диверсификация на доставките. Полша, която разчиташе на "Газпром" за около 70 % от своя внос на газ, започна изграждането на терминал за втечнен природен газ, като очаква доставки от страни като Катар и САЩ.

В момента полският внос от Русия е около 60%, а делът на втечнения природен газ е близо 25%. Дългосрочният газов договор на Полша с Русия изтича в края на тази година и правителството във Варшава не планира да го удължава.

"Това подчерта разликата в схващанията на Западна и Източна Европа за ролята и намеренията на Русия като основен доставчик на газ", заяви Йежи Бузек, член на Европейския парламент и бивш полски министър-председател. "Нахлуването в Украйна тогава беше момент, който отвори очите на мнозина на Запад, докато Изтокът вече беше придобил по-голяма независимост преди това, също благодарение на финансовата и регулаторната подкрепа на ЕС."

Руското анексиране на Крим през 2014 г. допълнително задълбочи енергийния разлом по линията Одер-Ниса - границата след Втората световна война, предложена за първи път от Съветския съюз на Конференцията в Ялта през 1945 г. и която все още формира днешната граница между Полша и Германия.

Европейската комисия разработваше планове за диверсификация на доставките, но предизвикателството беше, че енергийната политика остава до голяма степен в ръцете на държавите членки. Те имат суверенното право да решават за избора си на енергийни източници и да преследват различни интереси.

За да се откаже от руския газ, ЕС заложи на увеличаване на възобновяемите енергийни източници и на по-големи икономии на енергия. Макар че делът на източници като слънчевата и вятърната енергия започна да се увеличава, техният непостоянен характер на фона на ограничените възможности за съхранение означаваше, че е необходим резерв.

"Ретроспекцията е чудесно нещо, но всички ние трябваше да се отнасяме много, много по-сериозно към климата, политиките за възобновяема енергия и енергийната ефективност, отколкото го направихме", казва Петер Вис, старши съветник в Rud Pedersen Public Affairs в Брюксел и бивш високопоставен служител в Комисията на ЕС. 

Това, за което изпълнителната власт на ЕС успя да се споразумее, беше по-строг надзор на договорите за доставка на газ с Русия и правила, които повишават сигурността на доставките на газ в региона в случай на криза. Въвеждането на реверсивни потоци означава, че руският газ вече може да тече от запад към изток на блока и отвъд границите му - към Украйна.

Междувременно руското нахлуване в Украйна не би могло да дойде в по-чувствителен момент в дебата за енергетиката в ЕС. Блокът разглежда как да изпълни целта си за постигане на климатична неутралност до 2050 г., докато цените на енергията се покачват, а затварянето на германските атомни централи засилва опасенията за енергийната сигурност.

Германският министър на икономиката Роберт Хабек заяви, че намаляването на зависимостта от Русия няма да стане за една нощ, въпреки че войната в Украйна е засилила решимостта.

" Ние сме се озовали в ъгъла", каза той пред радио Deutschlandfunk на 2 март. "Но сега искаме да излезем от него."