Срещата на ОПЕК+ показа за 13 минути, че форматът е загубил значението си

Групата на производителите на петрол, известна като ОПЕК+, вече е без значение. На фона на най-нестабилната ситуация с предлагането на петрол от повече от 30 години насам, тя просто престана да действа, Джулиан Лий, Bloomberg Opinion.

23-те страни, които заедно осигуряват близо 45% от световното производство на петрол, се срещнаха в сряда, когато цените на суровия петрол скочиха до най-високите си нива от 2014 г. насам. Виртуалната им среща продължи само 13 минути. От последвалите възгласи за новия рекорд, поставен за краткост на срещата, бихме ви простили, ако си помислите, че мисията е била да се съберат за възможно най-кратко време, а не да балансират петролния пазар.

Нахлуването на Русия в Украйна и потенциалното му въздействие върху петролните пазари дори не бяха счетени за достойни за обсъждане. Това е шокиращо неизпълнение на задълженията от страна на група, която се смята за централна банка на петрола.

Разбира се, щеше да е неприятно. Нахлуването беше започнато от един от съпредседателите на групата, а запазването на Русия в ОПЕК+ е важно за останалите членове - последният път, когато тя се оттегли, това предизвика свободно производство, което доведе до рязък спад на цените. Затова е разбираемо нежеланието да се повдига тази тема.

Но това не ги е спирало и преди. Ирак, член-основател на ОПЕК, на два пъти нахлу в съседните страни - в Иран през 1980 г. и в Кувейт десетилетие по-късно. И двете му жертви бяха съучредители на групата. Когато Ирак нападна Кувейт през 1990 г., светът загуби около 4 млн. барела дневно от доставките за една нощ в резултат на санкциите на ООН върху износа на двете държави. Това представляваше около 7% от световното производство по това време.

Останалите страни от ОПЕК се намесиха, като използваха свободния си капацитет, за да увеличат предлагането. В рамките на един месец общият добив на групата почти се върна на нивото отпреди санкциите. Това обаче не попречи на цените на петрола да продължат да растат. Голяма част от нервността на пазара се дължеше на опасенията, че войските на Саддам Хюсеин ще навлязат още по на юг, чак до петролните полета на Саудитска Арабия.

Тридесет години по-късно ситуацията е много различна. По-голямата група производители ОПЕК+ далеч не действа като стабилизираща сила, а се въздържа.

Може би те се страхуват от някаква форма на възмездие от страна на Русия, ако кажат или направят нещо, което не ѝ харесва. А може би нямат проблем с това, че президентът Владимир Путин нахлува в суверенна съседка. А може би истината е, че всъщност не могат да направят много.

Те не разполагат със свободен капацитет, какъвто имаха през 1990 г. Тогава само Саудитска Арабия успя да увеличи добива с около 3 млн. барела на ден за пет месеца и все още имаше още резерви. Сега тя може да се затрудни да постигне и половината от това.

С изключение на Обединените арабски емирства, останалите страни от групата ОПЕК+ трудно биха могли да увеличат добива. Те вече се борят - и не успяват - да се справят с нарастващите си производствени цели. Според собствените данни на групата производството през януари е било с почти 1 млн. барела на ден под целта ѝ.

Тяхната неспособност или нежелание да действат може да осигури на производителите на петрол краткотрайно покачване на цените, но това ще ускори смъртния удар за петрола. Държавите-потребителки със сигурност ще удвоят усилията си за декарбонизиране на икономиките си и за повишаване на енергийната сигурност чрез намаляване на зависимостта от вносни горива - изкопаеми или други.

Министърът на петрола на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман неведнъж се е подигравал на проекта на Международната агенция по енергетика за декарбонизация като на фантазия от Ла-Ла Ленд. Започва да изглежда, че производителите на петрол живеят в своя собствена фантастична страна.