Руският президент Владимир Путин заяви в събота, че западните санкции са подобни на обявяване на война, докато силите му продължават атаката си срещу Украйна, където планираните евакуации на цивилни от два обсадени града бяха отменени, предаде "Ройтерс".
Русия и Украйна се обвиняваха взаимно за неуспеха да се осигури безопасно преминаване на цивилни, бягащи от двата бомбардирани града, на 10-ия ден от войната, която подклажда най-голямата хуманитарна катастрофа в Европа от десетилетия.
Руската инвазия, която започна на 24 февруари, създаде близо 1,5 милиона бежанци, бягащи на запад в Европейския съюз и предизвика безпрецедентни международни санкции срещу Москва.
Руското министерство на отбраната съобщи, че неговите части са отворили хуманитарни коридори в близост до градовете Мариупол и Волноваха, които са обкръжени от руски войски.
Но градският съвет на Мариупол заяви, че Русия не спазва прекратяването на огъня и помоли жителите да се върнат в убежищата и да изчакат допълнителна информация за евакуацията.
Украинският вицепремиер Ирина Верещук каза, че руските сили са възобновили обстрела на Волноваха с тежко въоръжение, като същевременно се водят боеве по маршрут, предназначен да служи като хуманитарен коридор за евакуиране на около 200 000 души от Мариупол.
В по-ранно видео обръщение тя каза, че е постигната сделка с руската страна относно маршрутите, които ще се използват, как ще се движат конвоите и как ще бъде доставена хуманитарната помощ, като Червения кръст е готов да наблюдава прекратяването на огъня.
Хаосът около плановете дори за временно спиране на военните действия, за да се позволи евакуацията на цивилни – сред които 15 000 деца, жени и възрастни хора от Волноваха – подчерта горчивия характер на войната, започната от Русия за премахване на демократичното ръководство на Украйна и инсталиране на прокремълско правителство.
Руското министерство на отбраната обвини украинските "националисти", че не позволяват на цивилни да напуснат, предаде агенция РИА.
По-късно Международният комитет на Червения кръст заяви, че евакуацията на цивилни от Мариупол и Волноваха няма да започне в събота.
Пристанището Мариупол претърпя тежки бомбардировки, знак за неговата стратегическа стойност за Москва поради позицията му между поддържаната от Русия сепаратистка Източна Украйна и черноморския Кримски полуостров, който Москва превзе от Киев през 2014 г.
„Тази нощ обстрелът беше по-тежък и по-близо“, е казал член на екипа на „Лекари без граници/“ (MSF). Все още няма ток, вода, отопление или покритие за мобилни телефони, а храната е оскъдна.
Офанзивата ще продължи
Руското министерство на отбраната заяви, че широката офанзива ще продължи в Украйна, като отрича да е нападала цивилни или да е нахлула в страната, наричайки действията си "специална военна операция".
Руските сили нанасят удари по военната инфраструктура, а сили от контролирания от сепаратистите Донецк затягат обкръжението на Мариупол, каза говорителят на Министерството на отбраната Игор Конашенков.
Наблюдателна мисия на ООН заяви, че до момента от началото на инвазията в Украйна са били потвърдени най-малко 351 загинали цивилни граждани и 707 ранени, като добави, че реалните цифри вероятно ще бъдат „значително по-високи“.
Броят на бежанците може да нарасне до 1,5 милиона до неделя вечерта от 1,3 милиона в събота, каза шефът на агенцията на ООН за бежанците.
Ситуацията продължава да е отчайваща в западния украински град Лвов, където хиляди жени и деца, вцепенени от изтощение, продължиха да нахлуват от опустошените от войната източни региони.
„Почти не съм спала от 10 дни“, каза Анна Филатова, пристигайки с двете си дъщери от тежко бомбардирания Харков, вторият по големина град на Украйна близо до източната й граница с Русия.
„Руснаците искат да изравнят Харков със земята... Ние мразим Путин“.
Путин каза в събота, че иска неутрална Украйна, която е „демилитаризирана“ и „денацифицирана“, добавяйки: „Тези санкции, които се налагат, са подобни на обявяване на война, но слава Богу, че не се стигна до това“.
Той каза, че всеки опит на друга сила да наложи зона, забранена за полети в Украйна, ще се счита от Русия за включване във военния конфликт. Такава стъпка според него ще има катастрофални последици за Европа и света.
Запитан за съобщенията, че руски наборни войски са били използвани в Украйна, Путин каза, че това не е вярно, а военната операция върви по план.
„Няма нито един наборник и не планираме да има“, каза Путин. "Нашата армия ще изпълни всички задачи. Изобщо не се съмнявам. Всичко върви по план."
Това описание противоречи на оценките на американски и британски служители. Британското военно разузнаване заяви в четвъртък, че напредването на Русия към украинската столица е постигнало малък напредък и е срещнало упорита съпротива.
Путин отхвърли опасенията, че в Русия може да бъде обявено някакво военно положение или извънредна ситуация. Той каза, че такава мярка се налага само когато има значителна вътрешна или външна заплаха.
„Не планираме да въвеждаме някакъв специален режим на руска територия – в момента няма нужда“, каза Путин.
По-рано говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обвини Запада в "икономически бандитизъм" и заплаши с отмъщение, без да дава подробности.
Руското външно министерство обвини Великобритания в "санкционна истерия" и обеща строги, но пропорционални мерки срещу британските интереси в Русия. Великобритания планира да затегне законите си, за да улесни репресиите срещу руските олигарси в Лондон.
Италианската полиция е конфискувала вили и яхти на стойност най-малко 153 милиона долара от четирима високопоставени руснаци, включени в списъка със санкции на ЕС, съобщиха източници в събота.
Конфликтът разтърси и международната дипломация за ядрената програма на Иран, една от малкото области, в които Русия и Съединените щати са работили заедно, за да ограничат това, което Западът подозира, че е ирански план за разработване на ядрени оръжия.
Руският външен министър Сергей Лавров каза в събота, че новите западни санкции, наложени на страната му, са се превърнали в спънка за сключването на ядрено споразумение с Иран.
При други дипломатически последици от войната, премиерите на Финландия и Швеция, които не са част от НАТО, заявиха в събота, че ще засилят сътрудничеството си в областта на сигурността поради действията на Русия, въпреки че не се ангажираха да се присъединят към атлантическия алианс.
Без зона, забранена за полети
Украйна казва, че руските сили са съсредоточили усилията си върху обкръжаването на Киев и Харков, като същевременно се стремят да установят сухопътен мост към Крим.
Киев очаква руска бронирана колона, която от дни е спряла извън украинската столица, и беше атакуван отново, като се чуваха експлозии в центъра на града.
На среща в петък съюзниците от НАТО отхвърлиха призива на Украйна за забранени за полети зони, заявявайки, че увеличават подкрепата, но пряката намеса може да влоши ситуацията.
Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен по време на посещение в Полша обсъди въпросите за сигурността и хуманитарната помощ с висши служители там и също се срещна с бежанци, отседнали в изоставен търговски център близо до границата. Полша е приела огромното мнозинство от украинските бежанци.
Министърът на отбраната на Украйна Алексей Резников каза, че 66 224 украинци са се завърнали от чужбина, за да се включат в борбата срещу руската инвазия.
Украинските военни заявиха, че въоръжените сили "се бият яростно за освобождение на украинските градове от руски окупатори", контраатакувайки в някои райони и нарушавайки комуникациите.
Украйна твърди, че са били унищожени най-малко 39 руски самолета и 40 хеликоптера, докато Русия е унищожила 82 украински самолета, 708 бронирани превозни средства, 74 залпови ракетни установки и 56 дрона. Информацията не може да бъде независимо проверена.
Украйна и Русия ще възобновят преговорите в понеделник