България планира да увеличи зърнените си резерви и да купува достатъчно зърно от местни производители, за да осигури вътрешните нужди за една година напред, докато преценява рисковете от нахлуването на Русия в Украйна и нестабилността на зърнените пазари, каза вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев.
Зърнопроизводителите в страната заявиха, че държавата планира да закупи около 1,5 милиона тона пшеница от 3 милиона тона, които все още са в силозите на страната, и може да ограничи износа на пшеница, докато не извърши планираните покупки.
Търговците казват, че България, един от износителите на пшеница в Европейския съюз, вижда допълнително търсене за износ, тъй като търговците се стремят да заменят зърното, което планират да доставят от Украйна и Русия, два от най-големите доставчици в света.
В петък Унгария забрани всякакъв износ на зърно заради увеличенията на цените, причинени от руската инвазия в Украйна.
"Трябва да се подготвим за най-лошия сценарий. Имаме зърно за две години в страната, а държавният резерв има запаси от пшеница за 60 дни", каза вицепремиерът Василев пред БНТ късно в петък.
"Ние искаме да изкупим достатъчно, така че да можем да изкараме зимата в най-лошия сценарий, ако станат невероятни неща, а не септември да се чудим откъде да купим и на какви цени."
Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗП) съобщи, че се създава работна група с правителството, която да обсъди подробности относно планираните държавни покупки, включително техния график и цени и как ще се отразят върху износа.
„На среща в петък ни казаха, че докато държавите не изкупят 1,5 милиона тона пшеница, износът може да бъде ограничен“, каза Радослав Христов от НАЗП.
Допълнителните митнически проверки от страна на България по-рано тази седмица забавят натоварването на съдовете за зърно, което според производителите е неофициален опит за спиране на износа.
Христов каза, че правителството се е ангажирало да не възпрепятства вече сключените сделки за износ на зърно и да позволи натоварените кораби да отпътуват.
Правителствата по света предприемат стъпки за опазване на вътрешните доставки на храна, след като руската инвазия в Украйна разстрои търговията и доведе до покачване на цените на основните стоки, пише Bloomberg.
Унгария забранява износа на зърно, каза нейният министър на земеделието пред телевизионния канал RTL в петък. Аржентина и Турция също направиха стъпки тази седмица, за да увеличат контрола си върху местните продукти. И Молдова, макар и малък спедитор, временно спря износа на пшеница, царевица и захар от този месец.
Протекционистките мерки – които вече се засилиха през последните години, когато пандемията Covid-19 предизвика притеснения относно местните доставки и високите цени – биха могли да донесат още лоши новини за световната търговия с храни. Войната в Украйна спря доставките на реколта от голяма част от решаващия черноморски регион, засилвайки страховете от недостиг на зърно и слънчогледово олио.
Това допринася за растящата глобална инфлация на храните, увеличавайки шансовете за експортни ограничения, каза Абдолреза Абасян, независим анализатор. Неуспехите в прибирането на реколтата изостриха ограничените доставки, като световните запаси от зърно се очаква да намалеят за пета година.
„Това е нещо, за което човек трябва да се тревожи, защото знаем, че се е случвало в миналото“, каза Абасиан, който проследява селскостопанските пазари от десетилетия. „Това вече е перфектна буря."
Аржентина, основен доставчик на зърно, създава механизъм за гарантиране на доставките на пшеница за местните мелничари и укротяване на цените на тестените изделия. Водещият износител на брашно Турция засили правомощията на министерството на земеделието върху износа на редица стоки, позволявайки му да прави „периодични договорености“, ако е необходимо.
Забраната на Унгария влиза в сила незабавно и скоро ще бъде публикуван правителствен указ, каза нейният министър на земеделието. До този момент страната е продала около 127 000 тона мека пшеница в чужбина.
В други мерки, водещият производител на палмoво масло Индонезия през януари ограничи доставките, за да подсили вътрешното предлагане. Русия също облага зърнените товари от миналата година и редовно издава квоти за продажби. Търговията на страната е допълнително задушена от санкции и опасностите за търговията през Черно море. В петък страната призова производителите на торове да спрат износа.
Цените на храните се покачват до рекорд
Глобалните цени на храните скочиха до рекорд миналия месец, точно когато инвазията на Русия в Украйна започна да причинява хаос в световната търговия с култури, което вероятно ще увеличи разходите още повече.
Индексът на разходите на Организацията на обединените нации вече беше близо до пика, достигнат през 2011 г., преди войната да наруши износа от Черноморския регион, известен като световната житница. Оттогава цените на зърното и растителното масло скочиха до нови рекорди или многогодишни върхове, натрупвайки по-голям инфлационен натиск върху потребителите и правителствата и заплашвайки да влоши глобалната криза за храни.
Глобалната търговия с реколта е хвърлена в хаос, тъй като войната затваря пристанищата на Украйна, а санкциите срещу Русия карат търговците, банките и корабособствениците да са предпазливи да правят бизнес там. Преди Русия да атакува съседа си, цените на храните вече се покачваха поради неблагоприятното време за реколтата, както и енергийната криза и скъпите торове.
Световната хранителна програма на ООН предупреди в петък за последствията, които войната в Украйна ще има извън границите на страната.
„Просто е трагично да видим как гладът надига глава в това, което отдавна е житницата на Европа“, каза в изявление изпълнителният директор на WFP Дейвид Бийзли. „Куршумите и бомбите в Украйна могат да доведат глобалната криза на глада до нива отвъд всичко, което сме виждали преди.“
Индексът на цените на храните на ООН се повиши с почти 4% през февруари. Разходите нараснаха с повече от 50% от средата на 2020 г., като вече се усещат в цените в хранителните магазини. Голяма част от ралито е подкрепено от скоковете на растителни масла като палмовото масло, което се използва в около половината от всички стоки в супермаркетите.
Февруарските данни на ООН само частично включва последиците от инвазията в Украйна. Оттогава цените на основните стоки се повишиха до рекорди или многогодишни върхове.
Русия и Украйна играят решаваща роля в доставките на храна. Заедно те представляват около една четвърт от всички превози на пшеница и ечемик, една пета от царевицата и основната част от слънчогледовото масло. Тъй като големи обеми на доставките в региона са спрени, купувачите трябва да търсят другаде, въпреки че някои вносители се борят да осигурят доставки в лицето на високите цени и малкото предложения за товари.
„Опасенията относно условията за реколтата и адекватните наличности за износ обясняват само част от текущите увеличения на цените на храните в световен мащаб“, каза в доклад Упали Галкети Аратчиладж, икономист в Организацията на ООН по прехрана и земеделие. „Много по-голям тласък за инфлацията на цените на храните идва от външното производство на храни, особено от секторите на енергията, торовете и фуражите."
Запасите от зърно остават на „удобно“ ниво, въпреки че тези високи цени на суровините рискуват да ограничат реколтата в бъдеще, добави той по телефона. Повишаването на цените на храните се отразява на средните граждани по света и ще се почувства най-много в страните с ниски доходи, където хранителните стоки съставляват голяма част от потребителските бюджети.
FAO прави отделна оценка за това как кризата в Черноморския регион ще засегне продукти като зърно и има за цел да публикува доклад в средата на месеца, каза Галкети Аратчиладж.
Отделно ООН повиши оценката си за световната търговия със зърнени храни с 2,7 милиона тона, подчертавайки, че търсенето вече е било силно, преди войната в Украйна да ограничи доставките. Перспективата все още не включва въздействието на войната, но агенцията прогнозира, че Украйна и Русия все още имат около 32,5 милиона тона пшеница и царевица, останали за доставка през този сезон.
Не е ясно колко от това сега ще стигне до пазара.
Русия разтърси световния пазар на торове, като сигнализира край на износа
Усилията на Русия да спре износа на торове от местни производители заплашва да шокира световния пазар и да издигне цените на хранителните вещества за културите до нови рекорди, влошавайки инфлацията на храните по света.
Министерството на промишлеността и търговията призова руските производители на торове да намалят обемите си за фермерите поради проблеми с доставката с чуждестранни логистични компании, според изявление от петък. Страната, която е изправена пред нарастващи международни санкции след нахлуването в Украйна миналата седмица, е основен евтин износител на всеки вид хранителни вещества за културите.
„Загубата на Русия и големите им обеми на износ би била сериозен шок от страна на предлагането за пазара“, каза Алексис Максуел, анализатор от Bloomberg Green Markets.
Ходът на Русия добавя несигурност към глобалния пазар, когато фермерите в Бразилия - най-големият вносител на торове в света - вече имат проблеми с получаването на хранителни вещества за културите. Южноамериканската нация е водеща в световния износ на соя, кафе и захар, така че перспективите за намалена наличност на торове и по-високи разходи могат да влошат инфлацията на храните. Заплахата от железопътна стачка в Канада, най-големият доставчик на поташ в света, също повишава рисковете от прекъсване на индустрията.
Индексът на цените на торовете на Green Markets в Северна Америка се повиши с 10% в петък до най-високото си ниво от декември. Цените на популярния азотен тор урея се покачиха с още 5% в Ню Орлиънс тази седмица след рекордния скок от 29% за седмицата, завършил на 25 февруари.
Цените на торовете вече се покачваха поради кризата с природния газ в Европа, която принуди някои производители да намалят производството или в някои случаи да затворят. Природният газ е ключова съставка при производството на азотни торове. Повишените цени за транспорт, тарифи, екстремни метеорологични условия и санкции срещу Беларус, която представлява около една пета от световното предлагане на поташ, също допринасят за покачването на цените.
„Замяната на техните обеми би отнела в най-добрия случай почти половин десетилетие и в някои случаи се оказва почти невъзможно, тъй като Русия е голям източник на минерали, които почти не се намират в други глобални находища“, каза Максуел.
Спреният износ от Русия би означавал по-високи разходи за земеделските производители в световен мащаб, потенциално увеличаване на разходите за храна, когато световните цени достигнат рекордно високи нива. Според Максуел Русия е най-големият износител в света на карбамид и номер 2 на поташ.
„Тяхното отсъствие от световния пазар ще притисне купувачите, които вече се борят за тонове“, каза тя.