Европейската централна банка най-вероятно ще забави планираното излизане от стимулите, докато оценява щетите, които войната на Русия в Украйна може да нанесе на икономиката на континента.
Инфлацията се доближава до 6% – три пъти над официалната цел – докато възстановяването от пандемията в Европа е застрашено, тъй като инвазията води до по-високи енергийни разходи и заплашва да ограничи търговията и инвестициите, пише Bloomberg.
На фона на изключителната несигурност предизвикателството ще бъде да се осигури подкрепа, без да се позволява цените да излязат извън контрол. Обещавайки да реагират гъвкаво и решително, стратезите в ЕЦБ все още са съгласни, че пътят към прекратяване на лихвените проценти под нулата и годините на изкупуване на облигации остава подходящ, въпреки че постигането на това сега може да отнеме повече време.
Докато икономистите, анкетирани от Bloomberg, продължават да прогнозират повишаване на лихвите на ЕЦБ през 2022 г., те не очакват твърди ангажименти за оттегляне на стимулите, когато Управителният съвет се свика на 9-10 март – среща, която по-рано беше обявена за решаващ момент за премахване на подкрепата.
Респондентите прогнозират, че през юни ЕЦБ ще определи септември като крайна дата за нетното изкупуване на облигации, като само един прогнозира, че те ще продължат през 2023 г.
„Ако конфликтът между Русия и Украйна продължи няколко месеца, това вероятно ще забави донякъде излизането от експанзионистичната парична политика“, каза Мартин Ведер, старши икономист в Zuercher Kantonalbank. „Въпреки това, дори по-високият инфлационен натиск все пак ще тласне банката към постепенно нормализиране на политиката."
Според главния икономист Филип Лейн прогнозите на ЕЦБ, които се очакват следващата седмица, са ревизирани, за да се вземат предвид нападението на Русия, както и последното рекордно отчитане на инфлацията в еврозоната. Той представи първоначалните прогнози миналата седмица, които показват, че икономическата експанзия може да бъде с 0,3 до 0,4 процентни пункта по-слаба тази година в резултат на войната.
Корпоративният отговор на военните действия демонстрира потенциалното забавяне на растежа.
Автомобилните производители, включително Volkswagen и BMW, спряха производството в - и износа за - Русия. Siemens Energy ще прекрати нови бизнес дейности там, докато пристанището на Ротердам заяви в деня на инвазията, че е „изключително притеснено“, че санкциите ще доведат до по-високи цени и забавяния.
На стоковите пазари петролът се покачва близо до $120 за барел за първи път от десетилетие - заплашвайки да повиши цената на всичко - от гориво до храна.
„Цените на енергията ще бъдат основен определящ фактор за това как ЕЦБ в крайна сметка ще реагира. Друго огромно увеличение, заедно със сътресения в настроенията, биха потиснали търсенето в икономиката. Очакваме Управителният съвет да се съсредоточи повече върху това, отколкото върху рисковете, породени от по-високата инфлация върху заплатите", пишат анализатори от Bloomberg Economics.
Бундесбанк предупреди в сряда, че германската инфлация може да достигне средно 5% тази година, след като прогнозира 3,6% през декември. Икономистите смятат, че потребителските цени в еврозоната ще се повишат с 4,6% през 2022 г. и с 2% през всяка от следващите две години – в съответствие с целта на ЕЦБ.
Длъжностните лица са изправени пред „труден избор между борбата с високата в момента инфлация и подкрепата на перспективите за растеж, които изглеждат крехки“, каза Бас ван Гефен, старши макростратег в Rabobank.
„Стратегията за минимизиране на загубите предполага, че ЕЦБ все пак трябва да бъде предпазлива и постепенно да оттегли някои стимули."
От ЕЦБ подчертаха, че данните ще определят техните действия. Лейн каза тази седмица, че те също „ще обмислят, ако е необходимо, нови инструменти“.
Подобна стъпка може да бъде оправдана, ако икономиката претърпи сериозен удар от войната, финансовата стабилност е застрашена или е необходима по-целенасочена помощ в конкретни ъгли на сегашния блок. Малко вероятно е това да стане до следващата седмица.
„ЕЦБ ще подчертае своята зависимост от данни и необходимостта от запазване на благоприятни условия за финансиране“, каза Улрике Кастенс, старши анализатор Macro Research – DWS Group . „ЕЦБ не е предварително ангажирана и ще решава на всяка среща дали позицията на паричната политика все още е подходяща или не."