Войната зове света към дълбоката декарбонизация

Наблюдавайки нахлуването на Русия в Украйна, всички сме поразени от новините, но в същото време механиката на войната е печално позната. Това е кинетична война, на военен език, с превозни средства, тактики, ангажименти и недостатъци, които са познати на всеки военен историк. Но какъв е контекстът на тази война и какви нейните последици за енергетиката и климата? Едва ли има нужда да изтъква, но когато един от най-големите производители и износители на изкопаеми горива в света почти мигновено бъде откъснат от основната търговия, взаимозависимостите, които Русия е създала, стават незабавно очевидни, пише Bloomberg.

Тази война доведе до редица политики, които до този момент бяха изключително малко вероятни, дори нелепи. Германия, най-големият вносител на руски газ в Европа, сега планира да изгради терминали за внос на втечнен природен газ, да увеличи значително ангажиментите си за производство на енергия от възобновяеми източници, да въведе минимално ниво на съхранение на газ в края на всеки сезон и може би дори да удължи живота на ядрения си парк.

Това също така принуди големите компании, за които руските ангажименти могат да се окажат предизвикателство, да преразгледат дългосрочната си стратегия. Както европейските, така и американските големи петролни компании прекъсват съществените си връзки с руския добив на нефт и газ, което ще доведе до значителни финансови обезценки и отписвания. Но тези прекъсвания ще създадат и необходимост от генериране на свободни парични потоци от нещо друго.

Конфликтът изведе на преден план редица средносрочни и дългосрочни решения за енергийната сигурност, особено в Европа: по-голяма електрификация на транспорта (разбира се, заедно с декарбонизация на производството на електроенергия) и особено електрифициране на отоплителните и охладителните мощности. 

Други решения за доставките на петрол може да не се възприемат като толкова спешни. Основният приоритет на американските производители на шистов петрол остава укрепването на балансите им, а не безразборното изпомпване. Тази стратегия може да се огъне, а може и да се разчупи - но това ще се прави съзнателно и колкото по-голяма е компанията, толкова по-предпазлива е тя сега.

Тази война и сътресенията на енергийните пазари, които тя създава, трябва да очертаят още по-убедително аргументите в полза на три ключови лоста за дълбока декарбонизация. Вятърната и слънчевата енергия са насочени към световното търсене на горива, използвани в нашите мрежи; електрическите превозни средства са насочени към горивата, използвани по нашите пътища. Тези технологии са се възползвали от десетилетия на обучение, повишаване на ефективността и намаляване на разходите, но едва сега се сблъскват с неблагоприятни фактори по веригата на доставки, суровините и лихвените проценти.

По време на първия ценови шок на петрола през 70-те години на миналия век много големи икономики бяха силно зависими от петрола като основен енергиен източник. По-малко от 15 години по-късно, както отбелязва Никос Цафос от Центъра за стратегически и международни изследвания, тези икономики значително са намалили зависимостта си от петрола.

Не само това, но и светът бързо се насочи към намаляване на все по-пропорционалната зависимост между потреблението на петрол и световния БВП. В изследователски доклад от 2021 г. Кристоф Рюл и Титус Еркър от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет подчертават, че глобалната петролна интензивност на БВП и петролната интензивност на БВП на ОИСР достигат своя връх през 1973 г. За останалата част от света този връх е достигнат само пет години по-късно, през 1978 г.

Същата тази спешност, която доведе до този пик, трябва да бъде в ход и сега, но да се насочи не само към заместване на газта с вятърната енергия и на двигателите с вътрешно горене с електромобили, но и към още по-съществени промени. Тоест, дълбока декарбонизация на всичко - производството на индустриални метали, химикали, торове, отопление и охлаждане, транспорт на дълги разстояния и тежкотоварен транспорт по въздуха и по море. Във всичко.

Тази спешност трябва да се превърне и в обмислено и целенасочено поддържане на устойчивостта на съществуващата ни енергийна система. Това означава, че за известно време трябва да се увеличат възможностите за съхранение на нефт и газ, да се резервират източниците и да се превърне надеждността на доставките (а заедно с нея, доколкото е възможно, и стабилността на цените) в императив за цялата икономика. Един от изводите в годишната прогноза за новата енергетика на BloombergNEF е, че дълбоката декарбонизация ще доведе до краткосрочни несъответствия между енергийното предлагане и търсенето на енергия. Изглаждането на тези несъответствия ще бъде огромно предизвикателство, но никога не е било по-належащо.

Спешността се задава и от самия климат. Последният доклад на Междуправителствената експертна група по изменение на климата към ООН предупреждава ясно, че времето, през което можем да ограничим най-разрушителните последици от изменението на климата, "бързо се затваря".

Нахлуването на Русия в Украйна е шок, който ни е познат от миналото. Връзките между енергетиката, климата, търговията, политиката и конфликтите никога не са били по-очевидни. Новото днес и, надяваме се, обещаващо, е възможността да изградим едно положително свързано, по-устойчиво и декарбонизирано бъдеще.