Търговията между Русия и Китай е задушена от скока на юана спрямо рублата
Най-малко две средни китайски банки са спрели собствената търговия на рубли-юан и рубла-долар
Обновен: 14:51 | 3 март 2022
Току-що стана много по-скъпо за Русия да извършва сделки с най-големия си търговски партньор Китай.
Юанът достигна рекордно високо спрямо рублата тази седмица - нарасна с цели 25% само във вторник - след като бяха наложени санкции срещу руската централна банка. Някои китайски банки преустановиха търговията по валутната двойка, пише Bloomberg.
Внезапният скок и как той пречи на валутните сделки повдига въпроси относно стратегическите отношения между двете страни, тъй като връзките на Русия с глобалните пазари се прекъсват една по една. Общата двустранна търговия между двете страни е оценена на 112 милиарда долара през 2020 г., според изчисленията на Bloomberg въз основа на данни на Международния валутен фонд.
„Търговията на Китай с Русия може да се сблъска с предизвикателства като по-високи транзакционни разходи и ограничени канали, но все пак може да продължи“, каза Сиаожиа Жи, анализатор в Credit Agricole CIB Hong Kong Branc.
Руското търсене на китайски стоки може да се влоши, но и двете нации могат да започнат да насърчават търговските споразумения в юани, каза тя.
В момента намаляващите обеми на валутната двойка юан-рубла създават нови опасения. Разликата между цената bid-ask се увеличаваше още преди руснаците да нахлуят в Украйна и достигна рекордните 152 базисни точки в четвъртък. Това предполага намаляващ интерес от страна на брокерите към търговията поради дивите колебания на рублата.
Най-малко две средни китайски банки са спрели собствената търговия на рубли-юан и рубла-долар, за да контролират рисковете, според търговци, които поискаха да не бъдат идентифицирани, тъй като не са упълномощени да говорят публично.
Възможността за търгуване на рублата спрямо долара също почти изчезна за международните инвеститори тази седмица. Руската валута падна с около 25% тази седмица, което подтикна централната банка да повиши лихвите и да наложи капиталов контрол.
Китай беше разглеждан като потенциална опора за Русия, като Пекин заяви, че няма да налага никакви финансови санкции и че се надява да запази търговията нормална.
„Не бих се учудила, ако повече от двустранната търговия между Китай и Русия започне да бъде уреждана в юани“, каза Евгения Викторино, ръководител на стратегията за Азия в Skandinaviska Enskilda Banken AB в Сингапур.
„Въпреки това, като се има предвид, че най-големият търговски партньор на Русия все още е ЕС, тясната валутна ликвидност вероятно ще преобладава в Русия“, каза тя.
Централната банка на Китай (PBOC) има и валутен суап за няколко милиарда долари (150 милиарда юана срещу 1.750 трилиона долара в рубли) с руската централна банка, което позволява на двете нации да предоставят ликвидност на бизнеса, за да продължат да търгуват. PBOC може да предложи суап или обмен на доларови резерви за руския златен резерв, според Capital Economics, въпреки че всички доларови активи, новопридобити от централната банка на Русия, все още ще бъдат санкционирани.
Резервен буфер
Около 13% от руските резерви, или приблизително 77 милиарда долара, са в китайски активи към юни 2021 г., според най-новите данни на Банката на Русия.
Москва може да използва чуждестранните си резерви в Китай за финансиране на внос от страната, каза в доклад от сряда икономистът на Natixis SA Алисия Гарсия Ереро. Тя може също да използва суап линията с PBOC, за да плати за внос, когато резервите бъдат изтеглени, каза тя.
Ограниченият размер на резервите обаче означава, че те могат да бъдат „изчерпани в рамките на една година“ или дори по-рано поради обезценяването на рублата спрямо юана, каза Ереро.