Инфлацията в еврозоната се ускори до рекордно ниво, надминавайки очакванията, тъй като руската инвазия в Украйна заплашва да доведе до още по-бързо нарастване на енергийните разходи, съобщи Bloomberg.
Потребителските цени скочиха с 5,8% спрямо февруари предходната година, което е повече от 5,1% през миналия месец и надскача средната оценка на икономистите (5,6%). Основният показател, който изключва променливите компоненти, също се ускори, достигайки 2,7%.
Данните се появиха в момент, когато Бундесбанк предупреди, че инфлацията в Германия може да достигне средно 5% през тази година. Все пак тя заяви, че все още няма признаци за отпадане на дългосрочните очаквания.
Пазарите не са убедени в това. Лихвеният процент по 10-годишния германски дълг, защитен от инфлация, се понижи с цели 9 базисни точки до -2,51%, което е рекордно ниско ниво на затваряне. В същото време германската 10-годишна доходност задържа печалбите си, като се повиши с четири базисни пункта до минус 0,040%, а еврото продължи да се търгува близо до най-ниското си ниво от май 2020 г. насам.
Енергията остана основният двигател на инфлацията, като анализ на Дойче банк предупреждава, че нарастващите цени на петрола и природния газ тласкат еврото надолу и предизвикват "порочна инфлационна спирала". Във вторник цената на суровия петрол в евро достигна исторически връх.
Данните идват седмица преди срещата на представителите на Европейската централна банка за определяне на паричната политика - задача, която се усложнява от избухването на война точно до границата на еврозоната.
"Все още има значителен инфлационен натиск", заяви старши икономистът на Commerzbank AG Кристоф Вайл, който очаква цените на енергията да продължат да се повишават през следващите месеци. "Това означава, че следващият инфлационен шок се очертава още през март. Предполагаме, че тогава нивото на инфлацията ще премине прага от 6%."
Тъй като Европа е в режим на възстановяване с отшумяването на пандемията, политиците твърдят, че намаляването на покупките на активи все още е тяхна цел. Но те сигнализират, че решението за прекратяване на изкупуването на облигации вероятно ще бъде отложено, тъй като фокусът се измества към овладяване на вторичните ефекти от войната.
Много ще зависи от това как нападението на Русия ще се отрази на икономиката на еврозоната, която продължава да е засегната от недостига на доставки, продължителните коронавирусни ограничения и скока на енергийните доставки.
Новите прогнози, които трябва да бъдат публикувани следващата седмица, ще дадат известна представа за това накъде се движат растежът и инфлацията. Според прогнозите, представени от главния икономист на ЕЦБ Филип Лейн миналата седмица, кризата ще намали производството с между 0,3 и 0,4 процентни пункта през тази година.
Изабел Шнабел от Изпълнителния съвет на ЕЦБ заяви, че инфлацията може да се ускори допълнително в близко бъдеще и няма да се забави "толкова бързо, колкото очаквахме преди". Тя също така предположи, че растежът на цените няма да се забави под целта на ЕЦБ от 2% в средносрочен план - едно от условията, необходими на политиците, за да обмислят повишаване на лихвените проценти.
Освен ако Украйна и Русия не сключат мирно споразумение през следващите дни, икономистите от Nordea не очакват повишение на лихвите през тази година. Тази седмица паричните пазари отложиха залозите за повишаване на разходите по заемите от ЕЦБ за 2023 г.
Според члена на Управителния съвет Оли Рен, който във вторник заяви пред Bloomberg, че "посоката на нормализиране все още е подходяща", длъжностните лица трябва да отделят време, за да оценят обстойно последиците от войната, преди да продължат с излизането от стимулите.