Най-малко две от най-големите държавни банки в Китай ограничават финансирането за покупки на руски стоки, подчертавайки ограниченията на обещанието на Пекин да поддържа икономически връзки с един от най-важните си стратегически партньори в лицето на санкциите от страна на САЩ и техните съюзници, пише Bloomberg.
Офшорните звена на Industrial & Commercial Bank of China Ltd. спряха да издават акредитиви, деноминирани в щатски долари, за покупки на физически руски стоки, готови за износ, казаха двама души, запознати с въпроса. Деноминираните в юани акредитиви все още са достъпни за някои клиенти, подлежащи на одобрение от висши ръководители.
Този ход последва инвазията на Русия в Украйна, която предизвика вълна от санкции от страни, включително САЩ, Великобритания и Япония, и подклажда спекулациите, че може да последват още. Тъй като акредитивите, свързани със стоки, се издават толкова често, те биха били сред първите транзакции, засегнати от заплахата от санкции.
Bank of China Ltd. също е ограничила финансирането за руски стоки въз основа на собствената си оценка на риска, каза друг източник. Кредиторът все още не е получил изрични насоки за Русия от китайските регулатори, казаха двама души.
Отговорът на китайските банки може да бъде временен, особено като се има предвид, че западните санкции досега са пощадили енергийния сектор на Русия. Не е ясно дали китайските банки са се оттеглили от други форми на финансиране за руски компании и физически лица и политиката им може да се промени.
Ограниченията подчертават трудния баланс, пред който са изправени най-големите финансови институции в Китай и президента на страната Си Дзинпин. Докато Русия е основен доставчик на енергия за Китай и страните често се оказват в геополитически спорове със САЩ, икономическата тежест на Русия бледнее в сравнение със западните страни, които купуват много от китайския износ и контролират достъпа му до доминираната от долар международна финансова система.
Четирите най-големи китайски банки спазваха предишните санкции на САЩ срещу Иран, Северна Корея и дори висши служители в Хонконг, защото се нуждаят от достъп до клиринговата система в щатски долари, каза човек, запознат с въпроса. В телефонен разговор с Владимир Путин в петък Си призова руския лидер да преговаря с Украйна, за да намали напрежението.
„Китайските финансови институции се отнасят сериозно към спазването на санкциите“, каза Бен Костржева, чуждестранен правен консултант в Hogan Lovells в Хонг Конг, който преди това се занимаваше със спорове и преговори между САЩ и Китай в офиса на Търговския представител на САЩ.
„Те не искат да бъдат санкционирани, не могат да загубят достъп до транзакции в щатски долари, така че ще трябва да помислят за това много сериозно – каквото и да е геополитическото въздействие."
ICBC, Bank of China и Китайската регулаторна комисия за банкиране и застраховане не отговориха веднага на искания за коментар.
Тъй като международни кредитори, включително ING Groep NV и Rabobank, също налагат ограничения върху финансирането на търговията със стоки, свързани с Русия, търсенето на националния износ на ресурси може да намалее. Китайските държавни вносители на въглища не могат да получат кредитни линии от банки в Сингапур за пратки от Русия, казаха запознати.
Санкциите на САЩ поставят китайските държавни финансови институции в трудно положение, тъй като много от тях са установили тесни връзки с Русия през последното десетилетие.
Само московският клон на ICBC разполагаше с близо 1 милиард долара активи до края на 2020 г. и предлагаше широка гама от услуги, деноминирани в юани, включително депозити, кредитиране, трансграничен сетълмент и търговско финансиране. Bank of China, Agricultural Bank of China Ltd. и China Construction Bank Corp. всички имат операции в Русия.
Най-големите политически банки в Китай - Китайската банка за развитие и Експортно-импортната банка на Китай - предоставиха десетки милиарди долари кредит на Русия като част от инициативата на Си "Един пояс, един път", финансирайки всичко - от инфраструктура до петрол и газ.