Кризата в Украйна вероятно няма да попречи на Европейската централна банка да постигне съгласие за по-бързо прекратяване на покупките на активи на следващата си среща, въпреки че перспективите за повишаване на лихвените проценти са по-малко ясни, заяви членът на Управителния съвет Габриел Махлуф, цитиран от Bloomberg.
Твърде рано е да се оценява въздействието, което конфликтът ще окаже върху икономиката, каза Махлуф в интервю в Париж в сряда. Същевременно еврозоната се възстановява от ограниченията, свързани с коронавируса, като потреблението се увеличава, а пазарът на труда "е в много по-положително здравословно състояние", каза той.
"Напълно е възможно през март да вземем решения какво ще се случи с програмата за изкупуване на активи", каза той. "Лично аз не смятам, че бих могъл да ви кажа какво ще се случи с лихвените проценти и кога. Предпочитам да разполагам с малко повече отворени възможности в хода на работата".
Махлуф говори преди руските сили да атакуват цели в цяла Украйна. Операцията на президента Владимир Путин за демилитаризиране на страната предизвика международно осъждане и заплаха от страна на САЩ за нови "строги санкции" срещу Москва, което доведе до срив на пазарите по света. Президентът на Украйна Володимир Зеленски въведе военно положение.
Санкциите срещу Русия и перспективата за по-високи цени на енергията усложняват усилията на ЕЦБ да противодейства на нарастващата инфлация, без да навреди на възстановяването. Очаква се институцията да очертае пътя на своята политика на заседанието си на 10 март, когато ще представи и нови икономически прогнози.
Едно от възможните решения е покупките на активи - които понастоящем се предвижда да продължат поне до октомври - да приключат или през второто, или през третото тримесечие на годината, като решението ще зависи "в голяма степен" от новите прогнози, каза Махлуф, който оглавява ирландската централна банка.
Това е в унисон с възгледите на други политици, които изказаха мнение, че изкупуването на облигации от ЕЦБ трябва да приключи до края на септември. Членът на Словашкия управителен съвет Петер Казимир предложи август - когато търговията естествено се забавя - като възможна крайна дата.
Махлуф изрази предпазливост, когато става въпрос за повишаване на лихвения процент по депозитите на ЕЦБ, който от 2019 г. е на рекордно ниско равнище от -0,5%. Понастоящем паричните пазари залагат на едно-единствено повишение на лихвения процент с четвърт пункт до края на годината, а в сряда залагаха на две такива.
"Хората, които смятат, че скоро ще повишим лихвите, работят по съвсем различен календар от този, по който работим и който обявихме", каза той, като повтори намерението на ЕЦБ първо да прекрати изкупуването на облигации, преди да коригира лихвите.
Махлуф заяви, че би предпочел подход, който дава възможност на ЕЦБ да изчака по-дълго, преди да повиши лихвените проценти. Настоящият ѝ план предвижда първото повишение да последва "скоро" след приключването на изкупуването на облигации - израз, който той предложи да отпадне от изявлението за политиката на централната банка.
"Трябва да запазим възможността за избор какво и кога да правим - особено в този свят", каза той. "Все още има много несигурност, независимо от траекторията, по която се движим".
Предложението за по-голяма гъвкавост съвпада с предложението на ръководителя на Банката на Франция Франсоа Вилерой дьо Гало, докато словакът Казимир твърди в интервю за Bloomberg, че разделянето на покупките на активи и лихвените проценти ще освободи ръцете на политиците.
Като основна причина за колебанието си да обсъжда повишаване на разходите по заемите Махлуф посочи въпроса доколко "траен" ще бъде настоящият ценови натиск. Перспективите за заплатите, които много служители на ЕЦБ посочват като ключов фактор за своите решения, също все още са несигурни.
"Подозирам, че картината по отношение на заплатите няма да бъде много по-ясна до края на годината", каза той. "Със сигурност виждам, че докато стигнем до юни и септемврийската прогноза, ако траекторията се запази такава, каквато е, пътят към нормализиране ще става все по-ясен."
Махлуф, който е британски гражданин и единственият шеф на централна банка от еврозоната с различна националност от тази на институцията, която представлява, отхвърли и идеята, че политиците трябва да обмислят резервен инструмент, ако разликата между доходността на държавните облигации в еврозоната се увеличи с прекратяването на покупките на активи.
"Показахме, че можем да създадем нови инструменти" и че реинвестирането на падежиращи активи може да помогне за компенсиране на евентуално напрежение - каза той.