Путин ще признае независимостта на бунтовническите региони в Украйна

Руският президент Владимир Путин e казал пред лидерите на Франция и Германия в понеделник, че планира скоро да подпише указ за признаване на двата отцепнически региона в Източна Украйна за независими, съобщи Кремъл.

Френските и германските лидери изразиха разочарование, след като чуха решението, каза Кремъл в доклад за телефонните обаждания. Ходът на Москва също вероятно ще торпилира заявката в последната минута за среща на върха, за да попречи на Русия да нахлуе в Украйна.

Отделно Москва каза, че украински военни диверсанти са се опитали да влязат на руска територия с въоръжени превозни средства, което е довело до пет смъртни случая, обвинение, отхвърлено като "фалшива новина" от Киев.

И двете събития отговарят на модела, многократно предвиждан от западните правителства, които обвиняват Русия, че се готви да измисли претекст за нахлуване в Украйна, като обвинява Киев за атаки и разчита на молби за помощ от сепаратистките си проксита.

Признаването от Москва на независимостта на бунтовническите региони ще стесни дипломатическите възможности за избягване на война, тъй като това е изрично отхвърляне на седемгодишното прекратяване на огъня, постигнато с помощта на Франция и Германия.

Часове по-рано френският президент Еманюел Макрон даде надежда за дипломатическо решение, заявявайки, че Путин и Байдън са се договорили по принцип да се срещнат.

Но Кремъл каза, че няма конкретни планове за среща на върха. Белият дом каза, че Байдън е приел срещата "по принцип", но само "ако не се е случило нахлуване".

Във Вашингтон президентът Джо Байдън извика своите висши съветници по сигурността. Държавният секретар Антони Блинкен, министърът на отбраната Лойд Остин и генерал Марк Мили, председател на обединеното командване на щабовете на САЩ, можеха да бъдат видени да влизат в Белия дом.

Вашингтон казва, че Русия е събрала сили, наброяващи 169 000-190 000 войници в региона, включително проруските бунтовници в отцепилите се региони в Източна Украйна, и може да нахлуе до дни. Признаването на контролираните от бунтовниците райони може също да предостави претекст за руските войски да преминат границата в тези райони.

Русия отрича какъвто и да е план за атака на съседа си, но заплаши с неуточнени "военно-технически" действия, освен ако не получи широки гаранции за сигурност, включително обещание, че Украйна никога няма да се присъедини към НАТО.

Европейските финансови пазари се сринаха при признаците на засилена конфронтация, след като за кратко се издигнаха нагоре заради проблясъка на надеждата, че срещата на върха може да предложи път за излизане от най-голямата военна криза в Европа от десетилетия. Цената на петрола - основният руски износ - се повиши, докато руските акции и рублата се понижиха. 

За кои региони става дума

Подкрепяните от Русия сепаратисти в областите Донецк и Луганск – общо известни като Донбас – се откъснаха от контрола на украинското правителство през 2014 г. и се провъзгласиха за независими „народни републики“, досега непризнати дори от Москва. Оттогава Украйна твърди, че около 15 000 души са били убити при сражения. Русия отрича да е страна в конфликта, но подкрепя сепаратистите по много начини, включително чрез скрита военна подкрепа, финансова помощ, доставки на ваксини срещу COVID-19 и издаване на най-малко 800 000 руски паспорта на жителите. Москва винаги е отричала да планира да нахлуе в Украйна.

Какво означава руското признаване на независимост

За първи път Русия заявява, че не разглежда Донбас като част от Украйна. Това може да проправи пътя на Москва да изпрати военни сили в сепаратистките региони открито, като използва аргумента, че се намесва като съюзник, за да ги защити от Украйна. Членът на руския парламент и бивш политически лидер в Донецк Александър Бородай каза пред "Ройтерс" миналия месец, че сепаратистите ще молят Русия, за да им помогне да изтръгнат контрола над части от Донецка и Луганска област, които все още са под контрола на украинските сили. Ако това се случи, това може да доведе до открит военен конфликт между Русия и Украйна.

Какво ще се случи с Минските споразумения

Признаването на Русия на практика унищожава мирните споразумения от Минск от 2014-15 г., които, макар и все още неизпълнени, досега бяха разглеждани от всички страни, включително Москва, като най-добрия шанс за решение. Споразуменията призовават за голяма степен на автономия за двата региона в Украйна.

Как ще отговорят западните съюзници

Западните правителства от месеци предупреждават Москва, че всяко движение на военни сили през украинската граница ще предизвика силен отговор, включително строги финансови санкции.

Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен каза миналата седмица, че признаването „ще подкопае допълнително суверенитета и териториалната цялост на Украйна, ще представлява грубо нарушение на международното право, (и) ще постави под допълнителен съмнение заявения ангажимент на Русия да продължи да участва в дипломация за постигане на мирно решение на тази криза".

Той каза, че това ще изисква "бърз и твърд" отговор от Съединените щати и техните съюзници.

Признавава ли е Русия преди отцепили се региони

Да – Москва призна независимостта на Абхазия и Южна Осетия, два грузински отцепили се региона, след като води кратка война с Грузия през 2008 г. Тя им предостави обширна бюджетна подкрепа, разшири руското гражданство на населението им и разположи там хиляди войници.

Какви са плюсовете и минусите за Москва

В случая с Грузия Русия използва признаването на отцепилите се региони, за да оправдае открито военно присъствие в съседна бивша съветска република в опит за неопределено време да осуети стремежите на Грузия към НАТО, като й откаже пълен контрол над собствената ѝ територия. Същите съображения биха се отнасяли и за Украйна.

От друга страна, Москва е изправена пред санкции и международно осъждане за изоставяне на процеса от Минск, след като дълго твърдяше, че е ангажирана с него. Освен това ще бъде обременена за неопределено време с отговорност за две територии, опустошени от осем години война и нуждаещи се от масивна икономическа подкрепа.