Пет енергийни групи съдят четири европейски правителства за почти 4 милиарда евро заради спирането на проекти за въглища, нефт и газ, използвайки обвит в тайни процес, основан на международен енергиен договор.
Енергийни и проучвателни компании, включително германските RWE и Uniper и британската Rockhopper, започнаха дела срещу Нидерлания, Италия, Полша и Словения по силата на Договора за енергийната харта (Energy Charter Treaty, ECT), съобщава The Financial Times.
Делата са заради решенията на съответните правителства или да наложат закриването на въглищни електроцентрали, да предотвратят разработването на конкретни проекти или да изискват оценка на въздействието им върху околната среда.
RWE заяви, че одобрява „важността на енергийния преход“, но „не счита за правилно“, че холандският отказ от въглища „не предвижда компенсация за прекъсването на работата на компанията“.
Uniper каза, че нейната „първа грижа“ е „да получи правна яснота“ относно необходимостта да затвори своя въглищна електроцентрала предсрочно без адекватна компенсация. Rockhopper е отказала коментар.
ECT, създаден след Студената война и подписан от повече от 50 държави, имаше за цел да защити международните енергийни инвестиции от чуждестранни компании или физически лица. Тази защита обхваща проекти за изкопаеми горива, а експертите по изменението на климата твърдят, че договорът възпира правителствата да правят политики за спиране на индустриите, които стоят зад глобалното затопляне, поради риска от съдебни действия.
Различните компании търсят обезщетение за 3,7 милиарда евро в петте случая, според документи, прегледани от FТ. Шесто дело за неизвестна сума е заведено срещу Румъния от базираната в Австрия Petrochemical Holding заради договор за разработка на петролно находище.
Юридическият съветник на Petrochemical Holding Андрю Савидж, партньор в световната правна кантора McDermott Will & Emery, предупреди, че „декларираното желание на Румъния да се отдалечи от изкопаемите горива . . . може да доведе до допълнителни искове“.
Експертите по климата алармират, че Договорът се превръща в пречка за ограничаване на проекти, които водят до глобално затопляне, в отворено писмо преди повече от две години.
Дмитрий Евсеев, съдружник в адвокатската кантора Arnold & Porter, коментира, че съдебният иск „може да има смразяващ ефект, без съмнение, върху всички видове промени в политиката“.
„Арбитражът между инвеститорите и държавата е най-голямата тояга, която имат инвеститорите“, каза той.
Германското финансово министерство предупреди през 2019 г., че използването на регулация за постепенно премахване на въглищата ще създаде „повишен риск от съдебни спорове, особено международни съдебни спорове въз основа на ECT“, според имейл, видян от FT.
Когато миналата година холандският министър и държавен секретар по икономическите въпроси и климата бяха попитани за ускоряване на извеждането от експлоатация на електроцентрали, работещи с въглища и газ, те казаха, че „по-нататъшната намеса във въгледобивния сектор води до големи правни рискове в контекста на висящи искове“.
Един от адвокатите, представляващи Италия по делото, заведено от Rockhopper - след отказа на държавата да разреши разработването на нефтеното находище Ombrina Mare в Адриатическо море - каза, че поражение в съда би било "изключително сериозно", тъй като ще даде на други компании "желанието да подражават на Rockhopper”.
Активните дела допринасят за нарастващите глобални съдебни спорове за климата, включващи както публичния, така и частния сектор. Но случаите по ECT често са обвити в тайна, като документите рядко се оповестяват публично. Уебсайтът на секретариата отбелязва, че „резултатите от някои дела (и дори съществуването на някои производства) остават поверителни“.
Разходите за завеждане или защита на дело, свързано с договора, могат да достигнат милиони, като някои жалби се финансират от специализирани финансиращи съдебни спорове компании в замяна на дял от всякакви щети. Обезщетението, търсено от инвеститорите, може да включва прогнозни бъдещи пропуснати печалби.
Доклад от 2021 г. на Международния институт за устойчиво развитие установи, че „по-голямата част от известните случаи [на спор между инвеститор и държава] за изкопаеми горива се решават в полза на инвеститорите“.
Водят се разговори за „модернизиране“ на договора. Европейската комисия представи предложение, според което защитата за инвестициите в изкопаеми горива ще бъде премахната, което досега беше отхвърлено от други страни, подписали споразумението.
Държавите-членки на ЕС, които продължават да разчитат на изкопаеми горива, включително Полша, настояват комисията да напусне договора, ако дебатът не бъде разрешен. „ЕС трябва да има набор от добре подготвени варианти за евентуално излизане на ЕС от ЕСТ“, пише полският министър на климата и околната среда Михал Куртика в писмо, видяно от FT и изпратено до върховния представител на ЕС за климатичната политика Франс Тимерманс миналата година.
Въпреки това страните, които се оттеглят от договора, остават обвързани с него в продължение на 20 години съгласно така наречената „клауза за изтичане на срока“ на споразумението.