Европейската централна банка се насочва към увеличение на лихвените проценти, което ще започне да се прилага точно когато инфлацията спадне под целевото равнище от 2%, сочат прогнозите на икономисти, които намекват за възможността от грешка в политиката.
Публикувано в понеделник проучване на Bloomberg сред повече от 50 участници предвижда годишен ръст на цените от едва 1,7% и 1,8% през следващите две години, а някои от тях дори виждат, че през 2023 г. той ще бъде само половината от целевата стойност. Същевременно медианната стойност на предоставените прогнози показва първоначално повишение на лихвения процент с четвърт пункт през декември.
Този възглед за паричната политика е разбираем предвид отказа на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард да изключи такова увеличение. Но колективното очакване на икономистите за занижаване на инфлацията през следващите години е по-трудно да се оправдае, не на последно място като се има предвид нейната преценка, че повишенията на лихвените проценти ще влязат в сила в рамките на девет до 18 месеца.
Макар че предвижданията отразяват трудността да се правят прогнози в променлив период на рекордното нарастване на цените и променящата се глобална политика, те съвпадат и с предизвикателството, пред което е изправена ЕЦБ. Управителният съвет се опитва да се ориентира към по-ястребова политика, като същевременно отчита предишни грешки, довели до неуспешно затягане на политиката през 2008 г. и 2011 г.
"Наистина се притесняваме, че потенциалното повишаване на лихвените проценти по-късно тази година може да се окаже грешка", каза Оливър Ракау, икономист в Oxford Economics във Франкфурт. "Основният инфлационен натиск все още не е достатъчно силен за устойчив цикъл на повишаване на лихвите".
Други икономисти също се питат открито дали може да се стигне до грешка. Рубен Сегура-Кайела от Bank of America и Йоахим Фелс от Pimco повдигнаха въпроса за подобна възможност, напомняща грешките на ЕЦБ отпреди повече от десетилетие.
Повечето прогнози за инфлацията сред анкетираните икономисти предполагат резултати под 2% през следващата година, макар че диапазонът е широк - от едва 0,9% до 2,5%. Прогнозата на Европейската комисия от миналата седмица за 1,7% също е под целта.
Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн е най-настоятелен сред политиците, като подчертава, че сегашният темп на нарастване на цените няма да се запази. Миналата седмица той предупреди, че повишаването на лихвените проценти би рискувало да навреди на икономиката на региона.
Други длъжностни лица са разтревожени, че инфлацията, която сега е над 5%, може да възпламени исканията за заплати и да доведе до трайно превишаване на целевата стойност. Сред политиците, които настояват за затягане, са Клаас Кнот и Йоахим Нагел, членове на Управителния съвет на Нидерландия и Германия. Техният латвийски колега Мартинс Казакс заяви в сряда, че повишението през тази година е "доста вероятно".
Собствената прогноза на ЕЦБ от декември показа инфлация от 1,8% през 2023 и 2024 г. Нова прогноза се очаква през март, когато политиците може да вземат и решения за по-нататъшно оттегляне на паричните стимули.
Главният икономически съветник на UniCredit SpA Ерик Нилсен заяви в доклад в неделя, че ЕЦБ може да повиши прогнозата си до 1,9% за следващата година, което все още не е достатъчно, за да оправдае реално затягане на мерките. Той цитира и прогнозата на колегата си Марко Вали, че инфлацията вероятно ще се окаже по-ниска, със средна стойност от 1,4%.
"Мога само да заключа, че други фактори ( разбирай: политики) са в основата на очевидното решение за оттегляне на стимулите още тази година", каза Нилсен, намеквайки може би за необходимостта да се успокоят избирателите, недоволни от политики като отрицателните лихвени проценти в Германия и други северни страни.
"Прогнозите на службите на Комисията могат да покажат, че общата инфлация ще достигне 2% до края на 2024 г., въпреки че цифрата за 2023 г. вероятно ще остане потисната от базовите ефекти на рязкото повишаване на енергийните разходи в началото на 2022 г.", твърдят експерти от Bloomberg Economic
Други икономисти съгласуват прогнозите си, като отчитат евентуално забавяне на затягането. Икономистът от Rabobank Nederland Бас ван Гефен заяви, че според него рисковете за повишението през декември "са категорично наклонени към по-късно/малко затягане на политиката". Главният стратег на Danske Bank A/S Пиет Кристиансен дори не е убеден, че ЕЦБ в крайна сметка наистина ще повиши разходите по заемите.
Силвия Арданя, икономист в Barclays Plc, не очаква увеличение на лихвите до март 2023 г. Тя твърди, че през тази година няма да има достатъчно данни, за да се прецени дали инфлацията ще се стабилизира на 2%, и че по-ранна стъпка може да ограничи възможностите за маневриране на правителствата точно когато те се опитват да смекчат въздействието на енергийния шок.
Макар че прогнозите на някои икономисти не се съчетават лесно с перспективите за лихвените проценти, други настояват, че грешка в политиката от типа на тази, която ЕЦБ допусна преди, не е неизбежна. В крайна сметка инфлацията може все пак да се възстанови през 2025 г. например.
За Дирк Шумахер, икономист в Natixis, преизпълнението на целта може лесно да се случи, ако се разглежда инфлацията като много близка до това равнище в средносрочен план.
"Грешка ли е затягането на политиката? Не е задължително", каза той. "На този етап дискусията е по-скоро за това дали не губим доверие и дали изпращаме правилния сигнал?"