Европейската централна банка може да прекрати нетните покупки на активи още през третото тримесечие на 2022 г., без да предизвика увеличение на лихвения процент скоро след това, според члена на Управителния съвет Франсоа Вилерой дьо Гало.
Вилерой каза, че вече не е подходящо за ЕЦБ да продължи нетното изкупуване на облигации по редовната си програма APP без срок, след намаления до октомври, тъй като това „връзва ръцете ни твърде дълго“. Освен това има по-малко причини за поддържане на стимулите, тъй като инфлацията се приближава към средносрочната цел от 2% от повишените нива сега, каза той.
Шефът на централната банка на Франция каза, че е „полезно да има някакъв преход между“ приключването през март за нетни покупки на активи в рамките на инициативата от времето на пандемията, известна като PEPP, и края на APP.
„Но това намаление може да последва двумесечен или месечен темп вместо тримесечен и следователно покупките на APP могат да приключат през третото тримесечие, в някакъв момент, който ще бъде обсъден“, каза Вилерой във вторник в онлайн реч пред London School of Economics.
Докато текущите насоки за лихвените проценти гласят, че покупките на активи ще приключат „малко преди“ ЕЦБ да започне да повишава лихвените проценти, Вилерой каза, че стратезите ще имат „повече поле за фина настройка“, като премахнат думата „скоро“.
„Това би било възможност за прекъсване на квазиавтоматичната времева връзка между двата инструмента, като същевременно се запази последователността“, каза той. „Опционалността би означавала, че покачването на лихвите може да отнеме повече време, ако е оправдано.“
Във всеки случай стратезите не трябва да бързат да усвояват новите прогнози за инфлацията, които се очакват следващия месец, и биха могли да изчакат до юнската си среща, за да определят „календара на повишаването на лихвите“, каза той.
Забележките на влиятелния служител са най-подробните досега за това как той вижда пътя за излизане от пандемичния стимул. Някои от неговите по-настойчиви колеги от ЕЦБ призоваха за повишаване на лихвите още тази година в лицето на рекордната инфлация и агресивното затягане на паричната политика във Великобритания и в САЩ; други настояват за по-постепенна корекция.
Инвеститори и икономисти издърпаха напред прогнозите си за увеличение на лихвите, след като президентът Кристин Лагард по-рано този месец отказа да изключи повишение през 2022 г.
„Нормализация“ на политиката
Вилерой каза, че ЕЦБ ще запази възможностите си отворени за темповете на бъдещи увеличения на лихвите. Една от възможностите, които той цитира, е да се забавят или да се коригират следващи повишения, след като разходите по заеми вече не са отрицателни.
Той каза, че процесът, който той очертава, не представлява затягане на политиката, а по-скоро „нормализиране“ и „постепенно връщане към по-неутрална позиция“.
Той каза, че ЕЦБ ще запази гъвкавостта, която използва по време на кризата - по-специално купуването на различни количества държавни облигации в различни страни - за да осигури предаването на своята политика в цялата еврозона.
Това може да се постигне с „виртуална кутия с инструменти“, включваща опции, които не са непременно само реинвестиране на постъпления от портфейла от облигации.
„Това не е въпрос на морален риск или безусловна подкрепа на която и да е страна, още по-малко за толериране на каквато и да е форма на фискално господство“, каза той. „Става дума за избягване на рискове от неоправдано фрагментиране.“
Нарастващите цени на жилищата
Европейската централна банка трябва да обмисли повишаването на цените на жилищата, когато оценява инфлацията, тъй като бумът на имотите увеличава рисковете от твърде късно действие за затягане на паричната политика, каза членът на борда на ЕЦБ Изабел Шнабел в интервю за Financial Times.
„Ако това покачване на разходите за собственост на жилища се включи, то би имало съществен ефект върху измерената инфлация, по-специално върху основната инфлация, където теглото на жилищата, заемани от собственици, е по-голямо“, каза тя в интервю, публикувано на вторник.