Долната камара на руския парламент гласува във вторник да поиска от президента Владимир Путин да признае два подкрепяни от Русия отцепили се региона в Източна Украйна за независими, предаде "Ройтерс".
Ходът на Държавната дума, ако бъде одобрен, може допълнително да разпали по-широко противопоставяне заради натрупването на руска армия близо до Украйна, което подклажда страховете на Запада, че Москва може да атакува. Русия отрича всякакви планове за инвазия и обвини Запада в истерия.
Признаването на самообявените Донецка и Луганска народни републики може да убие мирния процес в Минск за Източна Украйна, където конфликт между правителствените сили и подкрепяните от Москва сепаратисти уби 15 000 души.
"Киев не спазва Минските споразумения. Нашите граждани и сънародници, които живеят в Донбас, се нуждаят от нашата помощ и подкрепа", написа в социалните мрежи председателят на Държавната дума Вячеслав Володин.
Володин, член на пропутинската управляваща партия "Единна Русия", каза, че жалбата ще бъде изпратена незабавно в Кремъл. Не е ясно колко време ще отнеме на Кремъл да я прегледа.
Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба каза пред репортери: „Ако решението за признаване бъде взето, Русия де факто и де юре ще се оттегли от Минските споразумения с всички произтичащи от това последици“.
Москва определя конфликта в Източна Украйна като гражданска война, но Украйна и Западът казват, че Русия помага на сепаратистите със собствените си сухопътни сили, което Москва отрича.
Русия е издала повече от 700 000 паспорта на жителите на Източна Украйна, откакто сепаратистите завзеха територия там през 2014 г., малко след като Русия анексира Крим, влошавайки отношенията с Киев и Запада.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да коментира същността на жалбата, заявявайки, че не е взето решение по нея. Но той добави, че проруският сепаратистки регион, известен като Донбас, е въпрос на голяма загриженост за руснаците.
Той каза, че Русия многократно е демонстрирала своята ангажираност към мирния процес от Минск и че все още иска той да бъде приложен.
Четиристранните мирни преговори за Източна Украйна между Украйна, Русия, Франция и Германия се проведоха миналата седмица, но завършиха без пробив.
След преговорите Украйна заяви, че няма да се поддаде на натиска от Москва да преговаря директно със сепаратистите, докато Русия обвини Киев, че прави абсурдни предложения.
Русия подкрепя отцепилите се квази-държави на така наречените Народни републики в Донецк и Луганск военно и финансово от създаването им през 2014 г. Официално тя отрича каквато и да е въоръжена подкрепа и подкрепя мирен план, който призовава за тяхната реинтеграция в Украйна. Признаването може да усложни или да провали усилията за прилагане на този пакт и потенциално да проправи пътя на Москва да доставя открито повече оръжия на републиките, нещо, което управляващата партия вече предложи.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди Москва във вторник да не признава самопровъзгласилите се Донецка и Луганска републики.
„Ако това се случи, това отново ще бъде грубо нарушение на териториалната цялост и суверенитета на Украйна, защото няма съмнение, че Донецк и Луганск са част от Украйна в рамките на международно признатите граници“, каза Столтенберг пред репортери в Брюксел.
„Така че подобно признаване би било нарушение на международното право и териториалната цялост и суверенитета на Украйна. Не само това, то ще бъде и нарушение на споразуменията от Минск, така че ще затрудни намирането на политическо решение въз основа на Минските споразумения“, добави той.
Европейският съюз трябва да наложи санкции на Русия, ако тя се стреми да признае отцепилите се украински региони, каза във вторник латвийският външен министър Едгарс Ринкевичс.
„Резолюцията на руската Държавна дума, призоваваща за признаване на т.нар. Донецка и Луганска народни републики като „суверенни държави“ е плачевен акт и противоречи на международното право. Ако Русия се движи в тази посока, ЕС трябва да действа и да наложи санкции“, написа в Twitter Ринкевичс.