Стотици финансови институции са насочили 1,5 трилиона долара във въгледобивната индустрия под формата на заеми и поемане на кредити от януари 2019 г. до ноември 2021 г., въпреки че много от тях са поели нетни нулеви обещания, показва доклад на група от 28 неправителствени организации.
Намаляването на използването на въглища е ключова част от глобалните усилия за намаляване на затоплящите климата парникови газове и намаляване на емисиите до „нетна нула“ до средата на века, а правителства, фирми и финансови институции по целия свят се ангажираха да предприемат действия.
Но банките продължават да финансират 1032 фирми, занимаващи се с добив, търговия, транспорт и оползотворяване на въглища, предаде "Ройтерс".
„Банките обичат да твърдят, че искат да помогнат на своите клиенти във въглищната индустрия да се преструктурират, но реалността е, че почти никоя от тези компании не преминава през преход“, каза Катрин Гансуинд, ръководител на финансовите изследвания в германската екологична група Urgewald, която ръководи изследването. "И те нямат голям стимул да го правят, докато банкерите продължават да им подписват празни чекове."
Проучването посочва, че банките от шест държави - Китай, САЩ, Япония, Индия, Великобритания и Канада - са отговорни за 86% от глобалното финансиране на въглища през периода.
Директните заеми възлизат на $373 милиарда, като японските инвестиционни банки Mizuho Financial, Mitsubishi UFJ Financial - и двете членове на Net Zero Banking Alliance - са определени като двата най-големи кредитора. Нито една фирма не е отговорила на искания за коментар.
Други 1,2 трилиона долара са били насочени към въглищните фирми чрез поемане на кредити. Всички от 10-те най-големи застрахователи са китайски, като Индустриалната търговска банка на Китай (ICBC) е на първо място с 57 милиарда долара.
Институционалните инвестиции във въглищни фирми през периода възлизат на 469 милиарда долара, като BlackRock е начело в списъка с 34 милиарда долара. Фондът за управление на активи в САЩ не е отговорил на искане за коментар.
Сравнителните данни за предходни години не са лесно налични, но други проучвания обаче показват, че инвестициите във въглища намаляват.
Въглищният сектор е отговорен за почти половината от глобалните емисии на парникови газове. Повече от 40 държави обещаха да прекратят използването на въглища след преговорите за климата в Глазгоу през ноември, въпреки че големи потребители като Китай, Индия и Съединените щати не поеха такава отговорност.
Но повече финансово подкрепяни от Китай чуждестранни въглищни мощности бяха затворени, отколкото въведени в експлоатация от 2017 г., според проучване на Центъра за изследвания на енергията и чист въздух (CREA) миналия юни.
Освен това, почти цялото международно достъпно финансиране за развитие вече е ангажирано с намаляване или прекратяване на инвестициите в електроенергия от въглища след действията на Китай и Г-20 да спрат да подкрепят нови проекти в чужбина, показа проучване от Центъра за политика за глобално развитие на Бостънския университет през ноември.