При закриването на COP26 през ноември председателят на срещата на върха Алок Шарма похвали "героичните усилия" на държавите, които са показали, че могат да преодолеят различията си и да се обединят за справяне с изменението на климата - резултат, в който според него "светът се е съмнявал". Оказа се, че светът е имал право да бъде скептичен.
Три месеца по-късно токсичната комбинация от политическа неотстъпчивост, енергийна криза и икономически реалности, предизвикани от пандемията, постави под съмнение постигнатия в Шотландия напредък. Ако 2021 г. беше белязана от оптимизма, че най-големите замърсители най-накрая са готови да си поставят амбициозни цели за нулево нетно замърсяване, то 2022 г. вече заплашва да бъде годината на глобалното отстъпление.
От САЩ до Китай, в Европа, Индия и Япония, изкопаемите горива се завръщат, акциите на компаниите за чиста енергия са подложени на удар, а перспективите за ускоряване на прехода към възобновяеми източници на енергия изглеждат мрачни. Това се случва, въпреки че разходите за възобновяема енергия бързо намаляват, инвестициите в чисти технологии нарастват, а избирателите по целия свят изискват по-решителни действия.
"Предстои ни многогодишен стрес тест на политическата воля за налагане на скъпоструващи политики за преход", казва Боб Макнали, президент на вашингтонската консултантска компания Rapidan Energy Group и бивш служител на Белия дом. Той обвини правителствата, че демонстрират "потьомкинска подкрепа" за необходимите политически стъпки - привидна демонстрация на действия, която се изобличава от енергийната криза.
Емисиите нараснаха през миналата година, когато трябваше да намалеят, за да може светът да се справи с климатичните цели. Националният интерес винаги ще се сблъсква с болезнените мерки, за които учените са съгласни, че са необходими, за да се постигне целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива. Но дори и в началото на тази година насрещните ветрове срещу агресивните действия в областта на климата са жестоки.
Петролът е на гребена на вълната, тъй като световната икономика се съвзема от предизвиканата от пандемията криза, като цената му се приближава до 100 долара за барел само две години след срива. Това напълни касите - и увеличи влиянието - на гиганти в областта на изкопаемите горива като Саудитска Арабия и Русия, като същевременно даде нов тласък на индустрията, която се насочи към чистите енергии. Exxon Mobil Corp. току-що гласува доверие на американската шистова индустрия с плановете си да увеличи добива с 25% тази година в басейна Permian.
Според Кит Конолидж, анализатор в Bloomberg Intelligence, при рекордни цени на газа комуналните услуги се обръщат към въглищата, въпреки че те произвеждат около два пъти повече въглерод.
Дори домакинът на COP26 - Обединеното кралство - рискува да се върне назад, тъй като министър-председателят Борис Джонсън е на ръба, а някои членове на неговата Консервативна партия се противопоставят на неговата зелена програма.
Нищо чудно, че американският пратеник по въпросите на климата Джон Кери изглежда все по-мрачен, като многократно предупреждава, че светът изостава. "Ние сме в беда", каза Кери по време на събитие на Търговската камара миналия месец. "Не сме на добър път."
За мнозина най-важното събитие на COP26 беше изненадващото споразумение между екипа на Кери и китайските им колеги да погледнат отвъд съперничеството между САЩ и Китай и съвместно да увеличат усилията си в областта на климата през това десетилетие.
Това споразумение все още е в сила, но оттогава и двете нации отстъпиха от своите действия.
През януари САЩ бяха най-големият износител на втечнен природен газ в света, като за втори пореден месец отнеха първото място на Катар. Потреблението на въглища се е увеличило, а производството е нараснало с 8% през 2021 г. след години на спад. Според Администрацията за енергийна информация се очаква то да нарасне до 2023 г.
Във Вашингтон президентът Джо Байдън се бори да прокара подписания от него законопроект "Изграждане на по-добри условия" и неговите основни мерки за климата през Сената. Първоначалното предложение, което щеше да отдели около 555 млрд. долара за климата и чистата енергия, се провали сред възраженията на всички републиканци в Камарата и на ключовия демократ Джо Манчин от богатата на въглища и газ Западна Вирджиния.
Тези разпоредби в областта на климата - включително около 355 млрд. долара под формата на многогодишни данъчни облекчения за водородни и електрически превозни средства и възобновяеми енергийни източници - са от съществено значение за изпълнението на ангажимента на САЩ по Парижкото споразумение за намаляване на емисиите на парникови газове с 50 до 52 % до 2030 г. Анализ на Rhodium Group установи, че без тях това обещание е застрашено.
Вместо да играе водеща роля, за която претендира Байдън, това прави САЩ да изглеждат като изоставащи в областта на климата. Приемането на ключовите разпоредби е необходимо, "за да ни се даде дипломатическа сила", призна Кери в интервю през януари.
"Ако не го направим, доверието към нас ще пострада".
Законодателите от Демократическата партия все още се надяват да съживят законодателството, макар че времето е малко, тъй като през ноември предстоят междинни избори. А в момента Байдън е подложен на натиск да се противопостави на нарастващата инфлация и особено на цените на бензина, което може да натежи на шансовете му да запази контрола над Конгреса. В отговор на това той призова производителите от ОПЕК+ да увеличат производството, поиска от местните петролни компании да сондират повече и мобилизира държавите да се присъединят към САЩ в координирано освобождаване на извънредни запаси от суров петрол.
Новият министър-председател на Япония, Фумио Кишида, изпитва подобен натиск. Миналия месец, в опит да задържи цените, неговото правителство обяви субсидии за петролните рафинерии на стойност около 3 американски цента на литър произведен бензин. Тази седмица то заяви, че обмисля да предприеме допълнителни мерки за смекчаване на въздействието на нарастващите цени на петрола на фона на съобщенията, че може да утрои размера на субсидиите.
Всичко това изглежда като безплатен пропуск за Китай, най-големия замърсител в света.
На няколко неотдавнашни срещи на високо равнище висши китайски служители подчертаха, че енергийната сигурност е наред с усилията за намаляване на въглеродните емисии. Както се казва в неотдавнашен коментар на People's Daily, орган на Китайската комунистическа партия:
"Енергийната купа с ориз трябва да се държи в собствената ръка".
Въпреки че висшите ръководители многократно са подчертавали, че рекордното изграждане на слънчева и вятърна енергия е част от кампанията за осигуряване на енергийното бъдеще на Китай, този стремеж все още не е довел до осезаема промяна в енергийния микс на страната. През 2021 г. делът на въглищата и газа в производството на електроенергия в Китай все още е 71 %, колкото и през 2020 г.
След безпрецедентната криза в електроснабдяването, която засегна Китай през втората половина на миналата година, Пекин беше принуден да увеличи както добива, така и вноса на въглища до рекордни нива. На групова проучвателна сесия на Политбюро миналия месец президентът Си Дзинпин заяви, че сигурността на веригата за доставки трябва да бъде гарантирана, като същевременно се ограничат емисиите, и че доставките на въглища трябва да бъдат осигурени, докато добивът на нефт и газ трябва да "расте стабилно".
"Намаляването на емисиите не е насочено към ограничаване на производителността или към липса на емисии", каза Си, като подчерта, че икономическото развитие и зеленият преход трябва да се допълват взаимно. За да илюстрира тезата му, тази седмица Китай предложи на огромната си стоманодобивна промишленост допълнителни пет години, за да ограничи въглеродните си емисии.
Това е мнение, което се споделя и от други страни. На 1 февруари министърът на енергетиката на Южна Африка Гуеде Манташе заяви пред ръководителите на минните компании, че въглищата ще се използват още десетилетия и че бързането да се сложи край на зависимостта на страната от изкопаемите горива "ще ни струва скъпо".
Най-голямата индийска въгледобивна компания, държавната Coal India Ltd., увеличава производството си, тъй като страната намалява зависимостта си от вноса. Това разкрива модела на икономически растеж, зависим от въглеродните емисии, който Западът използва и от който Индия все още не се е отказала, дори след като министър-председателят Нарендра Моди обяви цел за нулево нетно потребление на енергия до 2070 г. в Глазгоу.
Индия е вторият по големина потребител на въглища след Китай, а през миналата година въглищата са представлявали 74% от производството на електроенергия, следвани от възобновяемите енергийни източници с 20% дял, според последния доклад на Международната агенция по енергетика.
Въпреки това това съотношение е на път да се промени с амбициозните планове за изграждане на капацитет за възобновяеми източници. Милиардерите Мукеш Амбани и Гаутам Адани спомогнаха инвестициите, насочени към алтернативната енергия, да достигнат рекордните 10 млрд. долара през миналата година, но те са занижени с новия план на Амбани за чиста енергия на обща стойност 76 млрд. долара.
"Светът навлиза в нова енергийна ера, която ще бъде изключително разрушителна", каза Амбани миналия месец, когато представи плановете си, включващи преобразуването на неговата компания Reliance Industries Ltd. - сред най-големите в света рафинерии на петрол и производители на пластмаса, за да постигне нулево нетно потребление до 2035 г.
Енергийната криза несъмнено хвърля сянка върху дебата в Европейския съюз за това как да се приложи неговата Зелена сделка - безпрецедентна икономическа реформа за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Много правителства се опасяват, че скокът на цените може да подкопае обществената подкрепа за реформите.
"Единственото трайно решение на зависимостта ни от изкопаемите горива, а оттам и на променливите цени на енергията, е завършването на зеления преход."
Политическата атмосфера не е подпомогната от противопоставянето на Запада с Москва по отношение на Украйна - ситуация, която повишава заплахата от прекъсване на доставките на руски газ, което ще доведе до още по-голямо покачване на цените. Засега обаче потоците са непокътнати, макар и по-нестабилни от обикновено.
По-високите цени на изкопаемите горива и емисиите могат да подобрят относителната икономическа ефективност на възобновяемите енергийни източници. Във всеки случай лидерите на ЕС вече подкрепиха "зелената сделка". И тъй като проучванията на общественото мнение постоянно показват, че климатът е сред най-големите проблеми за избирателите на блока, Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, се ангажира с двойно повече усилия.
На 22 януари пред репортери комисарят на ЕС по въпросите на енергетиката Кадри Симсон заяви, че геополитическото напрежение засилва необичайно високите цени на енергията в краткосрочен план.
"Но ние също така се намираме в решаващ момент в дългосрочните ни усилия за справяне с климатичната криза и за осигуряване на справедлив преход към чиста енергия", каза тя. "Единственото трайно решение на зависимостта ни от изкопаемите горива, а оттам и на нестабилните цени на енергията, е завършването на зеления преход."
Междувременно Китай добави рекордно количество слънчева енергия през миналата година и вероятно ще го надмине отново през 2022 г., благодарение на общонационалния стремеж за повече покривни инсталации и огромното изграждане на възобновяеми енергийни източници в северните пустини.
В САЩ капиталът на частния сектор изпреварва политическата воля за въвеждане на значима политика в областта на климата. В световен мащаб той възлиза на 755 млрд. долара през 2021 г., според BloombergNEF.
Погледнете отвъд хоризонта и по-дългосрочната тенденция към чиста енергия е непоклатима. Настоящите сътресения засилват факта, че болезнените мерки винаги са били необходими. Но цената на бездействието е по-висока: Десет от най-тежките климатични бедствия през 2021 г. струват на световната икономика 170 млрд. долара.
Дори и така, несигурността в момента е навсякъде, казва Кристи Голдфус, бивш служител на администрацията на Обама, която е старши вицепрезидент по енергийната и екологичната политика в Центъра за американски прогрес във Вашингтон.
" В този момент е правилно да се гледа с тревога на това как изглежда напредъкът", каза тя.