Западът предупреждава за "опасен момент", докато Русия и Украйна започват учения

Великобритания заяви в четвъртък, че Западът може да се изправи пред "най-опасния момент" в противопоставянето си с Москва през следващите няколко дни, тъй като Русия провежда военни учения в Беларус и Черно море след натрупването на войски близо до Украйна.

Напрежението остава високо, като Украйна също организира военни игри, но лидерите от всички страни сигнализираха, че се надяват дипломацията все още да надделее в това, което британският премиер Борис Джонсън нарече най-голямата криза в сигурността в Европа от десетилетия.

В нов кръг от дипломация британският външен министър проведе разговори в Русия, Джонсън посети централата на НАТО в Брюксел и официални лица от Русия, Украйна, Германия и Франция трябваше да се срещнат в Берлин, за да обсъдят сраженията между правителствените сили и проруските сепаратисти в източната част на Украйна от 2014 г.

Русия, която има повече от 100 000 войници близо до границите на Украйна, отрича обвиненията на Запада, че планира да нахлуе в бившата съветска република, въпреки че казва, че може да предприеме неуточнени "военно-технически" действия, освен ако исканията ѝ за сигурност не бъдат изпълнени.

"Честно казано не мисля, че все още е взето решение от Москва за атака. Но това не означава, че е невъзможно нещо абсолютно катастрофално да се случи много скоро", каза Джонсън на пресконференция със секретаря на НАТО Йенс Столтенберг в Брюксел, цитиран от "Ройтерс".

„Това е може би най-опасният момент през следващите няколко дни, в най-голямата криза за сигурността, пред която е изправена Европа от десетилетия."

Столтенберг също заяви, че това е опасен момент за европейската сигурност, като добави: "Броят на руските сили се увеличава. Времето за предупреждение за евентуална атака намалява."

В нова точка на триене Украйна разкритикува руските военноморски учения, които според нея правят навигацията в Черно и Азовско море "практически невъзможна".

Посещавайки Москва, британският външен министър Лиз Тръс предупреди руския външен министър Сергей Лавров за строги западни санкции, ако Украйна бъде атакувана.

Лавров каза, че Москва подкрепя дипломацията за разрешаване на кризата, но не може да разбере опасенията на Великобритания относно ученията в Беларус и отрече Русия да принуждава някого, предаде Bloomberg.

Той каза, че Западът използва Украйна срещу Москва и също обвини Киев, че се опитва да пренапише споразуменията, предназначени да сложат край на конфликта в Източна Украйна.

"Честно казано съм разочарован, че това, което имаме, е разговор между ням и глух човек. Сякаш слушаме, но не чуваме", каза Лавров. 

Учения по време на преговори

Разговорите на Тръс в Москва идват, след като френският президент Еманюел Макрон посети Москва и Киев по-рано тази седмица. За разлика от лидерите на САЩ и Великобритания, Макрон омаловажи вероятността от скорошна руска инвазия.

Русия използва напрежението, за да търси отстъпки за сигурността от Запада, които да включват обещание никога да не приема Украйна в НАТО и да спре разширяването на алианса.

ЕС заяви в четвъртък, че е изпратил едно-единствено писмо в отговор на предложенията на Русия до страните-членки относно европейската сигурност от името на 27-те външни министри на блока.

НАТО и Съединените щати вече представиха основните искания на Русия като неизпълними.

Още по темата

Как санкции срещу Русия биха вгорчили живота на европейците

България не трябва да отказва помощ от съюзниците, за да подобри киберсигурността си

Франция: Путин е предприел стъпки за намаляване на напрежението в Украйна

Миналата седмица Столтенберг каза, че се очаква Русия да разполага с 30 000 войници в Беларус, както и сили за специални операции, изтребители Су-35, системи за противовъздушна отбрана С-400 и ракети "Искандер" с ядрена способност.

След като първоначалната фаза на съвместните учения беше обявена миналия месец, Русия проведе брифинг за военните аташета, който продължи осем минути и уведоми за учение, което вече е в ход, каза високопоставен служител на Държавния департамент на САЩ.

"Това е крайно несъвместимо със споразуменията за прозрачност за големи военни учения в Европа. Това е лоша новина", каза служителят.

Украйна стартира свои собствени военни игри в четвъртък, които, подобно на съвместните учения на Русия с Минск, ще продължат до 20 февруари.

Украинските сили, чийто брой не е разкрит, ще използват дронове Bayraktar и противотанкови ракети Javelin и NLAW, предоставени от чуждестранни партньори. Киев трябва да получи още една пратка американска военна помощ по-късно в четвъртък.

Въпреки напрежението около военните игри, главният преговарящ на Кремъл за Украйна, Дмитрий Козак, трябваше да се срещне с официални лица от Украйна, Германия и Франция в Берлин за последните разговори за конфликта в Източна Украйна.

Украинският външен министър Дмитро Кулеба каза, че преговорите ще бъдат важни и че се надява те да могат да накарат тристранната контактна група за конфликта в Източна Украйна да функционира отново. Групата включва Русия, Украйна и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Русия се отказва от Мюнхенската конференция по сигурността

Междувреммно стана известно, че руските официални лица не планират да участват в Мюнхенската конференция по сигурността. Форумът се организира от 1963 г. насам и събира държавни глави, министри на отбраната и на външните работи, както и влиятелни специалисти в сектора. Поради това тя е наричана още "Давос по въпросите на сигурността".

Тази година конференцията е насрочена в Мюнхен за 18 - 20 февруари. Там ще са вицепрезидента на САЩ Камала Харис, лидерите на Германия, ЕС и НАТО. Покани са отправени до Русия и Китай, а темата за кризата около Украйна ще е една от водещите.

Но според говорителя на руското външно министерство Мария Захарова интересът към това събитие е спаднал в Москва.

"Принудени сме да констатираме със съжаление, че през последните години тази конференция все повече се превръща в чисто трансатлантически форум, губейки своята цел на приобщаване и обективност", добави тя. Подобни чувства изпитвали и "в други незападни столици".

Според източници на "Комерсант" има две основни причини за отказа на Москва да участва: строги ограничения заради COVID-19 и раздразнение поради острите политически изявления на председателя на конференцията Волфганг Ишингер и бъдещия му наследник Кристоф Хойсген.

Те критикуваха Германия за резервираната позиция към Русия и отказа от доставки на оръжие за Украйна. Хойсген също така обвини руския президент Владимир Путин, че се стреми да "възстанови империя, напомняща Съветския съюз".

Според московското издание от Русия в списъка на участниците са председателят на борда на Сбербанк Герман Греф (единственият представител на страната в надзорния съвет на Мюнхенската конференция), президентът на Всеруския съюз на застрахователите Игор Юргенс и президентът на Института за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките Александър Динкин. Все още не е потвърдено участието на главния редактор на "Новая газета", лауреата на Нобелова награда за мир за 2021 г. Дмитрий Муратов.

През 2021 г. конференцията не се проведе поради пандемията; през 2020 и 2019 г. Русия беше представена на нея от външния министър Сергей Лавров.