Прекъсването на газовите потоци към Европа е икономическият коз на Москва, ако Западът наложи по-строги санкции в случай на руска инвазия в Украйна. Но уязвимостта на ЕС от контрамерките на Кремъл се простира далеч отвъд енергетиката, пише Financial times.
Политиците се опасяват, че блокът е по-слабо подготвен от Москва, където стратегията на президента Владимир Путин "Крепост Русия" има за цел да помогне на страната да преодолее евентуални по-дълбоки санкции.
Прекъсването на търговските връзки би увеличило инфлационния натиск и би ограничило дейността на широк кръг европейски предприятия - от доставчици на технологии и кредитори до износители на стоки и производители, зависещи от суровини.
"Геополитическите облаци, които са надвиснали над Европа, ако се материализират, със сигурност ще окажат влияние върху цените на енергията . . но [те] биха се отразили и на растежа в резултат на намалените доходи и вероятно в резултат на намаленото потребление и отложените инвестиции", заяви миналата седмица президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Енергийна зависимост Русия е най-големият доставчик на енергия в ЕС. Около 40 % от вноса на природен газ в блока и почти една трета от вноса на суров петрол идват от Русия.
САЩ, които са нетен износител на енергия, и ЕС обсъждат възможността за осигуряване на алтернативни енергийни доставки.
Запасите от природен газ са под историческите нива, а цените се повишиха през последните месеци, което дава на Русия по-голямо влияние. "Истината е, че Европа няма заместител на руския газ", каза Роналд Смит, старши анализатор по нефт и газ в BCS Global Markets.
В случай на конфликт цените на природния газ "лесно могат да си възвърнат пика [от декември 2021 г.] от 180 евро за MWh", каза Андрю Кенингам, главен икономист за Европа в Capital Economics. " Разпределянето на електроенергията може да тласне икономиката към рецесия", добави той.
Според брюкселския мозъчен тръст Bruegel ЕС ще се нуждае от "трудни и скъпоструващи решения" относно ограничаването на промишленото и потребителското търсене, за да преживее мащабни смущения в доставките на газ до лятото. Освен това страни като Германия имат ограничени възможности за преминаване към други източници на енергия в краткосрочен план, тъй като се отказаха от ядрената енергия и въглищата.
На газопровода "Северен поток 2" от Русия до Германия също могат да бъдат наложени санкции, а Обединеното кралство и ЕС обсъждат ограничаване на нови руски газови проекти.
Въпреки това, както и през 2014 г., когато бяха наложени санкции на Русия след анексирането на Крим, повечето икономисти не очакват газовите потоци да престанат напълно, тъй като Русия иска да бъде разглеждана като надежден доставчик на енергия.
"Газовото оръжие на Русия" е твърде мощно, за да бъде използвано някога или дори да бъде споменавано директно в преговорите по едно или друго разногласие между страните", казва Смит.
Междувременно европейските петролни концерни като BP, Total и Shell биха могли да нарушат дейността на съвместните си предприятия в Русия, ако бъдат въведени нови санкции.
Доставките на суровини са застрашени Русия е водещ износител на суровини и фигурира в списъка на Европейската комисия на доставчиците на суровини от първостепенно значение.
Русия доставя около 40 % от световното количество паладий, който е необходим за каталитичните конвертори, използвани в автомобилите за ограничаване на вредните емисии, и около 30 % от титана, който е от решаващо значение за космическата индустрия.
Европейската компания Airbus, която получава около половината от титана си от Русия, и американският ѝ конкурент Boeing използва големи количества от метала при производството на самолети. Airbus заяви, че "стриктно ще спазва всички санкции и разпоредби за контрол на износа".
Представители на ЕС също обсъдиха налагането на строг контрол върху износа на западни технологии.
Уорън Патерсън, ръководител на отдел "Стратегия за суровините" в ING, заяви, че санкциите, наложени на руски банки или индустрии, вероятно ще имат "широкообхватно въздействие върху комплекса от суровини", което може да се разпространи на пазарите, на които страната е водещ износител, включително алуминий, никел, мед и платина.
Разтревожени кредитори, инвеститори и пазари Напрежението между Русия и Украйна подхрани волатилността на фондовите пазари през тази година. През последните седмици цените на акциите на компании с интереси в региона, като финландския производител на гуми Nokian Renkaat или датския производител на бира Carlsberg, се понижиха. Миналия месец италианската банка УниКредит се отказа от потенциална оферта за руския кредитор "Открытие".
"Нервността на инвеститорите може бързо да се разпространи в сектори, които би трябвало да са относително по-безопасни", каза Анхел Талавера от Oxford Economics.
Заемодателите също са изложени на риск, както предупреди ЕЦБ. По данни на Банката за международни разплащания руските субекти дължат на банки от ЕС около 60 млрд. долара, което е почти четири пъти повече от сумата, която те дължат на американски банки. Големи суми, депозирани в банки на ЕС от руски субекти, могат да бъдат замразени.
Украинското правителство дължи около 23 млрд. долара на притежателите на държавни облигации. Притежателите на облигации са все по-нервни от евентуален фалит или преструктуриране. Разходите за застраховане срещу неизпълнение на задълженията се удвоиха от септември насам.
Инвеститорите заявиха, че пълномащабна инвазия в Украйна би предизвикала бягство към сигурността на световните пазари, от акции към държавни облигации или други традиционни убежища като швейцарския франк, йената и златото.
Изключването на Русия от международните платежни системи или възпрепятстването на достъпа ѝ до щатски долари също би засегнало контрагентите в Европа.
Спад в търговията и инвестициите Търговските връзки между Русия и източните държави от ЕС са особено силни в някои сектори - от полските химикали до латвийските спиртни напитки. Русия е най-големият експортен пазар за латвийски стоки и вторият по големина за литовски продукти.
Като цяло Русия е петият по големина експортен пазар на блока, на който се падат 4 % от износа на стоки през 2020 г.
Но търговията от големите икономики на ЕС към Русия намалява след анексирането на Крим. По-малко от 2 % от износа на стоки от Германия, Италия или Франция отива за Русия.
"Преките търговски връзки между Русия и Европа са ограничени и намаляха след кризата в Крим", казва Надя Гарби, старши икономист в Pictet Wealth Management.
ЕС остава най-големият инвеститор в Русия, воден от Германия, но през миналата година преките чуждестранни инвестиции в страната са били по-малко от половината от цифрата отпреди десетилетие - 6 млрд. долара, според fDi Markets.
Въпреки че според анализатори повечето предприятия с руски интереси са достатъчно устойчиви, за да се справят с прекъсванията, Лагард предупреди, че засилването на напрежението може да доведе до "увеличаване на разходите в цялата структура на цените" в икономиката на еврозоната.
"От икономическа гледна точка мирът е много по-добър от всякакъв вид война", добави тя.