Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг беше избран за следващия шеф на централната банка на Норвегия, избор, който вероятно ще се окаже спорен, като се има предвид тесните му връзки с управляващата партия и политическите опасения, повдигнати относно монетарната независимост, предаде Bloomberg.
Бившият премиер ще замени напускащия управител Ойстейн Олсен на дата, която все още не е определена, според изявление в петък. Столтенберг вече обеща да изкара пълния си мандат в НАТО. Решението идва в деликатен момент за военния съюз на фона на едно от най-лошите му противопоставяния с Русия от края на Студената война.
Министерството на финансите избра Столтенберг пред заместник-управителя Ида Волден Баке, която ще ръководи централната банка, докато новият шеф не поеме поста. Решението на правителството означава, че то пропуска шанса да назначи жена шеф на централната банка за първи път.
Селекцията също така отхвърля призивите на опозицията и съюзника на кабинета на малцинството на министър-председателя Йонас Гар Стор да се откаже от кандидатурата на 62-годишния Столтенберг, който е близък приятел и бивш политически наставник на лидера на лейбъристите.
Изборът на правителството „създава известна несигурност спрямо доказаната“ Волден Баке като алтернатива, според анализатора на Danske Bank Кристофер Кяер Ломхолт. Все пак, „рискът от значителна промяна според нас е ограничен“.
Тъй като богатата на петрол икономика се справи с последиците от пандемията по-добре от повечето, централната банка стана първата сред тези с най-търгувани валути в света, която повиши лихвените проценти миналата година.
На редовното си заседание по политиката миналия месец Norges Bank запази разходите по заеми на изчакване, но посочи, че е на път да ги увеличи отново през март. Повечето анализатори очакват банката да повиши лихвите още три пъти тази година, за да овладее растящата инфлация.
Икономист по образование, Столтенберг е бил министър-председател два пъти и е заемал позицията и на финансов министър. Докато Стор се дистанцира от номинацията, политици, включително бившият премиер Ерна Солберг, заявиха, че този ход ще предизвика загриженост относно независимостта на централната банка.
И все пак министерството на правосъдието на Норвегия заяви миналия месец, че приятелството на Столтенберг със Стор не създава конфликт на интереси. Работата също така включва надзор на националния фонд за богатство от 1,3 трилиона долара, най-големият в света.
„Предвижда се датата на присъединяване към банката да бъде около 1 декември, но това ще бъде определено от подписването на трудовия договор скоро“, казаха от финансовото министерство.
Като висш държавен служител на Организацията на Северноатлантическия договор, Столтенберг ръководи дискусиите в рамките на 30-членния алианс, който е в основата на конфронтацията с Русия за Украйна.
В НАТО вече са в ход негласни консултации кой да го наследи, като формалното решение се очаква на срещата на върха на 29-30 юни в Мадрид. На нея трябва да бъде одобрена обновена версия на Стратегическата концепция на НАТО заради новия политически и военен контекст, създаден от кризата в Либия, анексирането на Крим, споровете между САЩ и европейските съюзници за финансирането и призивите за европейска стратегическа автономност, Брекзит, технологичните промени, напускането на Афганистан, възходът на Китай.
Политическият лидер на алианса винаги е бил европеец, а въховният командващ обединените сили - американец. По традиция начело на НАТО е избиран предимно представител на по-малка страна член като Нидерландия, Белгия, Дания или Испания. Изключение са германецът Манфред Вьорнер и трима британци - Хейстингс Исмей, Питър Карингтън и Джордж Робъртсън. Никога сред тях не е имало представител на Франция - другата (освен Великобритания) европейска ядрена сила - която десетилетия наред членуваше в политическите, но не и във военните структури на алианса.