Европейските индустриални гиганти се присъединяват към надпреварата за ядрен синтез

Европейските индустриални гиганти се присъединиха към надпреварата за създаване на по-чиста енергия чрез ядрен синтез, зараждаща се индустрия, базирана предимно в САЩ, пише Financial Times.

Базираната в Мюнхен Marvel Fusion подписа партньорства със Siemens Energy, френската Thales и частната немска машиностроителна група Trumpf, като същевременно набра 35 милиона евро в кръг на финансиране, воден от технологичния инвеститор Earlybird.

Интересът към технологията за ядрен синтез - обещаващ процес, който не произвежда дълготрайни радиоактивни отпадъци и не носи риск от срив на реактора - се нажежава през последните месеци.

Миналата година секторът привлече повече от 2,3 милиарда евро финансиране от рисков капитал, предимно за компании, базирани в САЩ.

За разлика от сегашното производство на ядрена енергия, което се основава на делене, синтезът може да осигури практически неограничени доставки на енергия с много нисък отпечатък върху околната среда. На теория термоядрена централа с размерите на футболно игрище може дори да захранва град, голям колкото Лондон.

Но въпреки че технологията съществува откакто съветски учени се опитаха да я използват през 50-те години на миналия век с техния "токамак", до момента нито една от няколкото дузини компании за ядрен синтез в света не е успяла да я доведе до ниво да произвежда повече електроенергия, отколкото консумира сложният процес.

Marvel Fusion твърди, че нейният метод, който използва лазери за задействане на атомни реакции, а не магнити и екстремна топлина, ще направи процеса търговски жизнеспособен след няколко години.

„Това е теоретичен модел, който по същество е много голяма компютърна симулация и след това стъпка по стъпка се валидира в експериментална кампания, която започна миналата година“, каза главният изпълнителен директор на Marvel Fusion Мориц фон дер Линден пред Financial Times, добавяйки, че валидирането трябва да приключи след две до три години. 

"Ако проработи, това ще е Свещеният Граал."

Компанията, която е основана през 2019 г., заяви, че нейната технология се основава на пробива на носителите на Нобелова награда за 2018 г. Дона Стрикланд и Жерар Муру, които „успяха да създадат ултракъси лазерни импулси с висок интензитет, без да унищожават усилващия материал“.

Повечето други стартиращи предприятия за ядрен синтез използват процес, наречен магнитно ограничаване, а някои са привлекли големи суми от инвеститори.

През декември американската стартираща компания Commonwealth Fusion Systems осигури близо 2 милиарда долара от поддръжници, включително Tiger Global Management и Бил Гейтс, няколко седмици след като конкурентът ѝ Helion събра 500 милиона долара от инвестиционното средство на Питър Тийл и инвеститора в Силициевата долина Сам Алтман, наред с други.

Партньорите на Marvel Fusion са сред тези, които се надяват, че съществуващият опит в лазерните технологии в Европа може да помогне на компаниите на континента да наваксат изоставането.

Европа „вероятно може да направи пробив, като направи това с лазери“, каза директорът на лазерните дейности на Thales Франк Лайбрайх. Но той добави: „В момента ние сме по-скоро в етапа на проверка на осъществимост. Трябва да демонстрираме, че синтезът е възможен физически, а не само на хартия."

Енергийната независимост на Европа също се издигна на върха на политическия дневен ред през последните седмици с нарастващи опасения, че доставките на газ от Русия могат да бъдат прекъснати или намалени в случай на конфликт в Украйна.

Германия, която трябва да затвори последните си три ядрени централи през следващата година, се нуждае от чисти технологии, за да компенсира загубения капацитет.

Петер Лайбингер, главен технологичен директор в новия партньор на Marvel Fusion Trumpf, каза, че семейната компания е „доволна от съвместното разработване на тази важна технология“, защото „ядреният синтез е съществен компонент от енергийния суверенитет на Европа и Германия“.

Но фон дер Линден каза, че Marvel Fusion, която стартира друг кръг от финансиране тази година, ще „се нуждае от значително повече пари“ за лазерни разработки и предупреди, че прототипна електроцентрала – която ще струва милиарди евро – ще трябва също да бъде подкрепена от публични инвестиции.

„Европа трябва да засили играта си“, добави той.

В момента най-големият експериментален реактор в сферата на ядрения синтез е ITER - Международният термоядрен експериментален реактор на стойност 22 милиарда долара, който се строи в Южна Франция, и се финансира от 35 държави.

В началото на 2022 г. се появи информация, че реактор с термоядрен синтез в Китай е успял 17 минути да поддържа температура, пет пъти по-висока от тази на слънцето.

Това съобщение се появи в държавни медии след задействането на т. нар. изкуствено слънце. Според агенция "Синхуа" и държавната телевизия CGTN т.нар. Experimental Advanced Superconducting Tokamak (EAST) е достигнал при експерименталното му пускане температура 70 млн. градуса по Целзий.

"Изкуственото слънце", направило подобен пробив според държавните медии и "Саут чайна морнинг пост", е само едно от трите подобни китайски съоръжения и се намира в Анхуей, Източен Китай (другите два са в Чънду и Ухан).

Новината обаче не е в достигнатата температура, а в продължителността. През май EAST работеше при температура 120 млн. градуса, но в продължение едва на 101 секунди. Също през май бе достигнат пик от 160 млн. градуса (10 пъти колкото слънцето), но за 20 секунди. Последният опит е с поддържане на температура 70 млн. градуса в продължение на 1056 секунди - доста по-ниска, но постоянна за толкова дълъг период.

Великобритания също работи по собствен проект, но предстои да бъде избрано мястото. Съединените щати, Русия, Австралия и Южна Корея също експериментират с термоядрения синтез.