Критиците на "Газпром" претърпяха удар в сряда, когато вторият най-висш съд на Европейския съюз потвърди решението от 2018 г., което позволи на руския газов гигант да уреди дългогодишно антитръстово разследване, без да плаща глоба, съобщава "Ройтерс".
Европейската комисия, която съблюдава за спазването на правилата за конкуренция в ЕС, през 2018 г. прие отстъпките на "Газпром", които включват обещание да реформира ценообразуването си в осем държави, включително България, и да позволи на конкурентите си да участват на пазарите в Източна Европа. Това позволи на компанията да избегне глоба, която можеше да бъде до 10% от глобалния й оборот.
Полският съперник PGNiG, полското правителство и някои източноевропейски страни разкритикуваха споразумението, че е твърде меко спрямо "Газпром", контрастирайки го с огромните антитръстови глоби на ЕС за американския технологичен гигант Google.
PGNiG оспори споразумението в базирания в Люксембург Общ съд и също така поиска от съда да отмени отхвърлянето на ЕК на жалбата му за предполагаеми злоупотреби на "Газпром".
„Общият съд намира, че обжалваното решение не е опорочено от нито една от процесуалните или материалноправни грешки, посочени от жалбоподателя“, каза съдът.
Съдиите обаче отхвърлиха решението на ЕК да отхвърли жалбата на PGNiG срещу "Газпром", като каза, че тя не е спазила процедурните права на компанията.
„Решението на Общия съд означава, че Европейската комисия трябва да преразгледа жалбата на PGNiG“, написа в Twitter главният изпълнителен директор на PGNiG Павел Маевски.
„Надяваме се, че Европейската комисия ще се възползва от възможността, предоставена от днешното решение, за да предприеме решителни действия срещу нарушенията на закона за конкуренцията от "Газпром“, добави той.
От "Газпром" отказаха коментар. По време на първоначалното решение през 2018 г. компанията приветства решението, наричайки го „най-разумният резултат за доброто функциониране на целия европейски газов пазар“.
„Газпром“ трябваше да позволи на клиентите да искат по-ниски цени, когато цените му се отклониха от критерии като западноевропейски газови пазарни центрове, премахвайки старата си система за свързване на цените с цената на петрола.
Това споразумение се оказа противоречиво. Спотовите цени на газа в Европа достигнаха рекордните си нива през декември, много по-високи от цените на "Газпром" в неговите дългосрочни договори.
Руските власти наскоро заявиха, че Русия е готова да увеличи износа на газ по дългосрочни договори, които предпочита пред краткосрочните сделки на спот пазара.
Споразумението също така принуди "Газпром", руският монопол за износ на газ, да премахне договорните ограничения, които не позволяваха на клиентите да препродават неговия газ.
Решенията от сряда идват в чувствителен момент, тъй като Русия е събрала около 100 000 войници по границите на Украйна, а ЕС, въпреки че е силно зависим от доставките на руски газ, заплашва Москва със сурови санкции, ако атакува Киев.
Газопроводът "Северен поток 2" може да бъде спрян, ако Москва нахлуе в Украйна, сигнализира миналата седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, визирайки все още неработещия газопровод, предназначен да транспортира газ от Русия до Германия.
Решенията могат да бъдат обжалвани пред Европейския съд, най-висшата инстанция в Европа.
През 2012 г. Европейската комисия започва разследване срещу най-големия доставчик на природен газ за Европа - "Газпром", след като осем държави - Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Литва, Латвия, Естония и България, подават жалби за неконкурентни условия, при които руската компания им предлага услугите си в нарушение на европейските правила за конкуренцията.
На 24 май 2018 г. Европейската комисия постига доброволно споразумение за доброволна промяна от страна на "Газпром" на условията на договорите на осемте държави. В резултат на споразумението цените на доставяния от Русия природен газ в България падат с 40% - най-голямото намаление в историята на отношенията между България и руската държавна компания.