Венецуелският боливар, след години на мъчителни, безмилостни спадове, които го направиха почти безполезен и потопиха милиони хора в дълбока бедност, изглежда най-накрая достигна дъното.
Валутата се търгува с курс от около 4,5 за долар през последните четири месеца, новооткрита стабилност, която дойде без много нужда от подкрепа от страна на централната банка, пише Bloomberg.
Това е момент, който на моменти изглеждаше, че никога няма да настъпи, тъй като инфлацията излезе извън контрол, правителството продължи просто да маха нулите от боливара – шест току-що изчезнаха през октомври – и икономиката потъна все по-дълбоко в хаос. Но няколко сили започнаха да действат заедно, за да спрат колапса - поне засега.
Започна се с петрола, който генерира все повече и повече твърда валута за страната, тъй като международните цени скачат, а местното производство се покачва след десетилетие на спад. Добивът на злато също носи долари, както и шепа малки, но развиващи се експортни индустрии – отглеждане на скариди, ром и какао – които се появиха през последните години. И социалистическият режим, за изненада на мнозина, възприе до голяма степен ортодоксален подход за овладяване на фискалните разходи и освобождаване на икономика, която отдавна бе задушавана от правителствен контрол и бюрокрация. Икономиката се разраства за първи път от седем години през 2021 г.
За много венецуелци стабилизирането на валутата идва твърде късно.
Милиони избягаха от страната, а милиони от тези, които останаха, се отказаха от боливара и приеха долара за своя валута. Те получават заплатите си и плащат почти всичко в долари. Но много от най-бедните венецуелци продължават да получават заплащане в боливари и за тях силата на валутата е помогнала да запазят малката покупателна способност, която им е останала. Инфлацията в боливари се забави до годишен темп от 53% през последните три месеца, което е спад от много над 1000% през последните години, според индекс на Bloomberg.
Дори местните икономисти, които са свикнали да виждат как правителството на президента Николас Мадуро извършва политическа грешка след политическа грешка, признават, че този път се чувстват малко по-различно. Асдрубал Оливерос, който управлява фирмата за финансов анализ Ecoanalitica, го формулира по следния начин: Боливарът ще започне да се понижава спрямо долара в някакъв момент, но няма да е мега-девалвацията, която удряше икономиката отново и отново през последните години.
Като се има предвид каква част от икономиката сега работи в долари, Оливерос смята, че огромното внимание, което правителството отделя на боливара, е неуместно, но казва:
„Не бих го нарекъл изкуствена политика. Истинска е."
Истинска е, защото централната банка успя до голяма степен да организира тази стабилност, без да се налага да изтегля вече изчерпаните си чуждестранни резерви. Увеличението на износа осигури на банката достатъчно твърда валута, за да отговори на търсенето от банките. Миналата година тя продаде около 1,5 милиарда долара (в долари и евро) на валутния пазар, според правителствените документи, видяни от Bloomberg. Междувременно резервите се задържаха стабилни около 6 милиарда долара, след като се приспаднат средствата на МВФ, до които правителството няма достъп.
Засега политиката изглежда устойчива. Държавните компании продадоха около 3,3 милиарда долара на централната банка през 2021 г., в сравнение със само 743 милиона долара през 2020 г., според правителствените данни, споделени по време на разговор с инвеститори миналия месец и получени от Bloomberg.
Все пак рисковете изобилстват. Входящите потоци от добив на петрол и друг износ трябва да останат високи, ако централната банка иска да поддържа продажбите. А инфлацията, макар и отслабваща, остава сред най-високите в света, което в крайна сметка ще окаже натиск върху валутата.
Тамара Ерера, базиран в Каракас икономист в Sintesis Financiera, вижда рискове в мисленето, че боливарът ще се задържи стабилен в дългосрочен план, особено след като цените на петрола и производството се колебаят.
„Вероятността обменният курс да остане стабилен тази година е сравнително висока“, каза тя. „Но това е прекалено опростяване на непредвидими събития.“
Има още един фактор, който помага да се обясни стабилността на боливара: сривът на търсенето на внос. Днес Венецуела е твърде бедна – а боливарът е твърде слаб – за да купува много в чужбина. Вносът възлиза на по-малко от 8 милиарда долара през 2021 г. Десет години по-рано тази цифра беше 53 милиарда долара.