Въглищната индустрия далеч не умира, а процъфтява

В края на 2021 г. дипломатите прекараха часове в спорове дали в заключителното комюнике от срещата на върха COP26 за изменението на климата да се запише "постепенно изключване" или "постепенно намаляване" на използването на въглища". Под натиска на Китай и Индия надделя вторият вариант. Все пак той беше достатъчен, за да може ООН да обяви, че най-мръсното гориво е "оставено в историята".
Нищо не е по-далеч от реалността, пише Хавиер Блас в Bloomberg Opinion.

Въглищата не са нито в миналото, нито на заден план. Най-добрите думи, които определят пазара на въглища днес, бяха произнесени през 2001 г. от Иван Глазенберг, бивш шеф на стоковия гигант Glencore Plc. Тогава магнатът с нецензурна реч заяви, че "всички са адски жадни за въглища". Две десетилетия по-късно, в един по-политически коректен свят, може просто да се каже, че въглищната индустрия е в подем.

Рекордни цени

Погледнете пазара. Миналата седмица референтната цена на лигнитните въглища в Азия скочи до почти 244 долара за метричен тон, което е втората най-висока цена в историята и е само с няколко долара под пика през октомври. В знак на пазарна лудост - предизвикана отчасти от забраната за износ от страна на основния производител Индонезия - една малка пратка миналата седмица се търгуваше за над 300 долара за тон, което според мнозина на пазара е най-скъпата сделка с въглища в историята. Въглищата, които се използват при производството на стомана - т.нар. металургични или коксови - също се търгуват на рекордно високи нива, като цената им надхвърля 400 долара на тон.  

Добивните компании, които са се придържали към въглищата въпреки натиска да се освободят от тях, печелят с пълна сила. Погледнете Glencore, най-големият износител на енергийни въглища по море в света. Акциите на компанията поскъпнаха до 10-годишен връх, тъй като инвеститорите очакват парична печалба. За тях това е идеалният свят: Търсенето се увеличава, а предлагането е ограничено, тъй като институционалните инвеститори, водени от BlackRock Inc., са убедили почти всички въгледобивни компании да спрат откриването на нови рудници. Договореността е толкова добра, че отстрани изглежда почти като картел. 

Това, което е добро за Glencore и други заклети привърженици на въглищата, е ужасна новина за планетата. Тази суровина е най-интензивното от въглеродна гледна точка гориво в света и всеки енергиен сценарий, съвместим с нулеви въглеродни емисии до 2050 г., предвижда бързо намаляване на използването ѝ. В момента обаче се случва точно обратното - в атмосферата се отделя все повече въглероден диоксид. 

Миналата година светът е изгорил най-голямото количество въглища досега за производство на електроенергия. Според Международната агенция по енергетика при сегашните тенденции общото потребление в световен мащаб, което освен производството на електроенергия включва и промишлени употреби, като например в производството на стомана и цимент, ще достигне рекордно високи стойности през тази година.

Бумът на потреблението обърка мнозина, които още през 2013-2014 г. твърдяха, че търсенето на въглища е достигнало своя връх и скоро ще започне да намалява. В най-добрия случай потреблението на въглища се установява на високо плато. В най-лошия случай то може да продължи да се увеличава. След тази година МАЕ прогнозира още няколко малки увеличения на търсенето за 2023 и 2024 г., като и през двете години ще бъдат отбелязани нови рекордни стойности.  

По-нагоре за по-дълго време

Разминаването между амбицията на света да се отърве от въглищата и реалността на неговата енергийна система никога не е било по-голямо. Китай е основната причина търсенето да се покачи толкова много през миналата година и да продължи да се покачва и през 2022 г. Изправен пред недостиг на електроенергия, в края на 2021 г. Пекин нареди на държавните си въгледобивни предприятия да положат стахановски усилия, за да избегнат прекъсвания на електроснабдяването. Резултатът беше, че азиатският гигант изкопа повече въглища от всякога през ноември и декември.

Но Пекин не беше сам. В САЩ сенатор Джо Манчин прави всичко възможно, за да запази въглищната индустрия жива. Правителствата в загрижената за околната среда Европа си затварят очите за изгарянето на въглища за електроенергия, когато не духа вятър, не грее слънце и природният газ става твърде скъп. В понеделник Обединеното кралство изгори най-много въглища от близо година насам, за да поддържа осветлението. Има и собствени цели. В едно озадачаващо политическо решение Германия извежда от експлоатация ядрените си електроцентрали по-бързо, отколкото въглищните си централи. Ядрената енергия би трябвало лесно да замени въглищата при доставката на електроенергия. 

Всичко това означава, че търсенето на въглища вероятно ще нарасне с близо 3 % от 2019 г. до 2024 г. и ще достигне исторически максимум от 8 031 млн. тона, според МАЕ. Прогнозата е далеч по-песимистична от трите сценария, които агенцията очерта миналата година за бъдещото търсене на енергия. Единият от тях предвиждаше приблизително непроменено търсене от 2019 г. до 2024 г., а другите два сочеха спад на потреблението. Ако се използват данните на МАЕ, светът ще трябва да намали търсенето на въглища с повече от 20 % от 2019 г. до 2024 г., за да бъде на траектория, съвместима с целта на агенцията за нулево нетно потребление до 2050 г. Засега светът се движи в обратна посока. 

Оптимистите ще кажат, че въглищата губят пазарен дял в световното производство на електроенергия, тъй като зелените енергийни източници като вятъра и слънцето се налагат. На хартия те са прави: през 2022 г. на въглищата вероятно ще се падат около 36 % от световното производство на електроенергия, което е спад от над 40 % в сравнение с преди няколко години. Но това не е от особена полза за атмосферата, която се интересува от абсолютния брой изгорени въглища - и следователно от емисиите на CO2 - а не от процентния дял на пазара. Оптимистите са технически прави, но на практика грешат.

Светът трябва да престане да обсъжда дали да се откаже от въглищата, да ги намали постепенно и други грандиозни изявления, които не допринасят особено за намаляване на потреблението. Вместо това трябва да се съсредоточи върху това защо въглищата се търсят толкова много и как да промени това - не през 2050 г., а през следващите десет години.