Президентът Си Дзинпин заяви, че усилията за постигане на целите на Китай в областта на климата трябва да бъдат съгласувани с другите цели на правителството, тъй като политиците се стремят да балансират понякога противоречащите си екологични и икономически цели, пише Bloomberg.
Си заяви, че целите на страната по отношение на въглеродните емисии не трябва да влизат в противоречие с други приоритети, сред които е осигуряването на адекватни доставки на храна, енергия и материали, "за да се гарантира нормалният живот на масите", става ясно от коментарите, направени на заседание на Политбюро, съобщени от официалната информационна агенция Синхуа във вторник.
Си заяви, че Китай трябва да се увери, че разполага с достатъчно въглища и че добивът на нефт и газ расте стабилно, в най-ясния си коментар досега, че намаляването на емисиите не трябва да става за сметка на други икономически цели. Безпрецедентната енергийна криза през есента открои опасенията, че зависимостта на Китай от изкопаемите горива остава толкова дълбока, колкото и преди.
Си определи въглеродните цели на Китай през 2020 г., като се ангажира да достигне пика на емисиите до края на десетилетието и да осигури въглеродно неутрално общество до 2060 г. Те отбелязаха съществена промяна в подхода на Китай към глобалното затопляне и предизвикаха множество директиви от страна на цялото правителство и промишлеността, тъй като политиците и ръководителите на компаниите се опитват да включат визията на президента.
Но през юли миналата година Политбюро сякаш промени курса си, като призова за смекчаване на агресивните мерки за намаляване на емисиите, тъй като те пречат на усилията за стимулиране на забавящия се икономически растеж. В последните си коментари Си също нарече мисията на Китай за намаляване на въглеродните емисии "спешна и трудна" и заяви, че намаляването на емисиите не може да означава намаляване на производителността.
Опасения за инфлацията Основният проблем, с който се сблъсква Китай, е, че неговата политика по отношение на въглеродните емисии ограничава предлагането на силно замърсяващи суровини като въглища, метали и торове, което води до повишаване на цените и прави опитите на Пекин да ограничи инфлацията много по-трудни.
До голяма степен намесата на Си изглежда има за цел да даде тон на политиците, а не да сигнализира за съществена промяна в посоката. През последните седмици правителството вече публикува петгодишни планове, отнасящи се до редица отрасли, включително материали и енергийна ефективност, които се основават на миналогодишната всеобхватна политическа директива, която ще направлява икономическото развитие на Китай до 2025 г.
Си отдавна подчертава необходимостта от засилване на местния добив на нефт и газ. Но последните му по-обширни коментари отново извеждат на преден план постоянните опасения на Китай, свързани с доставките на храни, енергия и материали. Те подчертават как кампанията за намаляване на емисиите понякога влиза в пряк конфликт с усилията за контрол на цените на суровините, които през последната година се повишиха до голяма степен поради недостига на въглища и нарастващите разходи за електроенергия.
Въглищата са суровината, която най-добре олицетворява баланса между околната среда и икономиката на Китай. Те осигуряват повече от половината от енергията и по-голямата част от електричеството в страната. Това е и най-мръсното изкопаемо гориво и най-големият източник на емисии в страната.
Ограничаването на използването на въглища е най-добрият начин Китай да изпълни ангажиментите си за ограничаване на повишаването на глобалните температури. Миналата година обаче страната беше принудена да увеличи производството на това гориво до рекордни нива, за да предотврати най-тежките последици от енергийната криза.
Си ясно подчертава, че подходът към производството на енергия е на първо място по отношение на безопасността, което ще подпомогне развитието на възобновяемата енергия - но подкрепена от въглища, казва Лео Уанг, анализатор в Bloomberg NEF.
Ограничения върху стоманата Друга ключова стока е стоманата, която допринася за около 15 % от въглеродните емисии на страната. Там Китай успя да намали производството си миналата година, за да ограничи емисиите. Но не е сигурно дали ще успее да задържи това ограничение, като се има предвид необходимостта от стимулиране на икономиката с подновяване на разходите за инфраструктура.
Според доклад от вторник BNEF очаква нов подход през тази година, "с по-малък акцент върху нетното намаляване на капацитета, тъй като Китай се стреми да внедри по-екологични технологии за производство на стомана".
Интерес представлява и фактът, че в последния петгодишен план за енергийна ефективност на Китай не е потвърдена целта за намаляване на въглеродния интензитет на икономиката с 18 %, което може да подсказва, че на този показател се обръща по-малко внимание, дори когато страната напредва в постигането на по-широките си цели в областта на климата.
В последните си коментари Си заяви също, че постигането на въглеродните цели не може да бъде "универсално" упражнение и че местните правителства ще трябва да действат с различни темпове. В доклад от вторник "Грийнпийс" отбеляза някои огромни регионални различия, като емисиите в Пекин бележат низходяща тенденция в периода 2005-2019 г., докато в производствения център на провинция Джъдзян се наблюдава увеличение от 49 %.
Последната директива на Китай за въглищата също призовава за регионална диференциация, като в някои от най-индустриализираните райони се планира намаляване на потреблението с до 10% до 2025 г., тъй като Китай се стреми да изпълни обещанието си от миналогодишните преговори за климата в Глазгоу, че националното търсене на въглища ще започне да намалява от 2026 г.