Казахстан и Косово може вече да не са убежището за биткойн, което някога бяха, според някои големи миньори, които искат да напуснат глобалния крипто център след спирането на интернет миналата седмица, и опасенията от затягане на регулацията в балканската държава.
Спирането на мрежата по време на бунтовете в Казахстан, вторият по големина център за копаене в света, доведе до спад на глобалната изчислителна мощност на биткойн с около 13%, тъй като центровете за данни, използвани за производство на криптовалутата, бяха изключени.
Алън Доржиев от Националната асоциация на индустрията за блокчейн и центрове за данни в Казахстан, която представлява 80% от компаниите за легално копаене в страната, каза, че повечето производители на криптовалути вече са се върнали онлайн.
И все пак възобновяването на операциите може да крие появата на сериозни проблеми за бързоразвиващата се индустрия на криптовалутите.
Без сигурна мрежа, но с повече регулации
Някои от големите миньори в Казахстан споделят, че те или техните клиенти може да потърсят други страни, в които да работят. Прекъсването на интернет усложни нарастващите опасения за стабилността и перспективите за бизнеса, тъй като предстои по-строг правителствен надзор, казаха те.
Винсент Лиу, миньор, който премести операциите си в Казахстан от Китай, за да се възползва от евтината енергия на страната, каза, че променящата се среда го е накарала да разгледа пренасочването на операциите към Северна Америка или Русия.
„Две или три години по-рано ние наричахме Казахстан "рай" на минната индустрия заради стабилната политическа среда и стабилното електричество“, каза Лиу.
„Сега преценяваме отново ситуацията... Предполагам, че ще запазим част от хешрейта в Казахстан и ще преместим част в други страни“, каза той.
Биткойн и други криптовалути се „добиват“ от мощни компютри, които се конкурират с други, свързани към глобална мрежа, за да решават сложни математически пъзели. Процесът поглъща големи количества електричество и често се захранва от изкопаеми горива.
Казахстан стана център №2 в света за копаене на биткойн след Съединените щати миналата година, привличайки приток на миньори и резервации на центрове за данни от бившия световен лидер Китай след репресиите срещу индустрията от страна на Пекин.
През август Казахстан представляваше 18% от глобалния „хешрейт“ – крипто жаргон за количеството изчислителна мощност, използвана от компютрите, свързани към мрежата на биткойн. Това е сериозен ръст от 8% през април, преди китайските миньори да преместят машините си и да закупят капацитет в казахстанските центрове за данни.
Игрите на енергийния глад
Фермите за добив на криптовалута в Казахстан се захранват предимно от остарели въглищни централи, които са главоболие за властите, които се стремят да декарбонизират икономиката. Жадните за енергия миньори принудиха бившата съветска държава да внася електроенергия и да ограничава вътрешните доставки.
Правителството сега търси как да обложи и регулира индустрията, която е в голяма степен нелегална и чуждестранна собственост. Миналата година то заяви, че планира да се справи с нерегистрираните "сиви" миньори, за които смята, че може да консумират два пъти повече енергия от "белите" или официално регистрираните.
Дин-мухамед Маткенов, съосновател на крипто миньора BTC KZ, каза, че притокът на китайски миньори е влошил проблемите на местните миньори и вече има борба за енергия. Клиентите може да се преместят в Съединените щати и Русия, каза той.
„Смятаме, че развитието и стабилността на минната индустрия в Казахстан са застрашени“, каза Маткенов, чиято фирма има три центъра за данни в Екибастуз, град в Северен Казахстан, разполагащ с над 30 000 минни съоръжения. Нередовното захранване усложни бизнеса на компанията, добави той.
"Много е нестабилно и наистина трудно да се предвидят печалбите за плащане на сметката за ток и заплатите. В момента сме близо до фалит и клиентите се опитват да намерят други страни с по-стабилно управление, където могат да се преместят."
Министерството на енергетиката на Казахстан не е коментирало ситуацията.
И все пак относително ниските данъци, разходи за труд и оборудване в Казахстан все още предлагат предимства, смятат компаниите. Електроенергията струва $0,03-$0,04 за киловат, каза Маткенов, подобно на САЩ и по-ниско от $0,05 в Русия.
„В Казахстан има лекота за правене на бизнес, която позволява на добре капитализираните проекти да се разгръщат много по-бързо, отколкото би било възможно на Запад“, каза Майк Коен от базирания в Канада миньор Pow.re.
„Онези, които желаят да установят операции в региона, така или иначе имат по-голяма толерантност към геополитическия риск и не са отблъснати от енергийни източници, базирани на изкопаеми горива."
Разпродажби на оборудване
За ентусиастите на биткойн в Косово с лекомислено отношение към риска беше добра седмица да сключат сделка за компютърно оборудване.
От Facebook до Telegram, новите публикации в онлайн крипто групите в региона бяха доминирани от обезумели косовари, които се опитваха да продадат машините си – често на изключително ниски цени.
„Има много паника и те продават или се опитват да се преместят в съседни страни“, каза cryptoKapo, крипто инвеститор и администратор на някои от най-големите онлайн крипто общности в региона.
Неистовите действия в социалните медии последваха съобщението в края на годината от правителството на Косово за незабавна, макар и временна, забрана на всякаква дейност за копаене на криптовалути като част от спешни мерки за облекчаване на енергийната криза.
Криптовалутата в момента се търгува на цена от малко над 43 000 долара за биткойн, докато Косово има най-ниските цени на енергията в Европа, тъй като повече от 90% от вътрешното производство на енергия идва от изгарянето на богатите запаси на лигнит в страната, а сметките за ток са субсидирани от правителството.
Смята се, че индустрията е съсредоточена в северната част на страната, където населението със сръбско мнозинство отказва да признае Косово като независима държава и следователно не е плащало за електроенергия повече от две десетилетия.
При подобни стимули, броят на участници в индустрията вероятно е нараснал главоломно през последните години. Групи като Albanian Crypto Amateurs във Facebook и Crypto Eagles в Telegram избухнаха с хиляди нови членове, въпреки че не е ясно колко от тях копаят криптовалута или в какъв мащаб.
Но изглежда, че добрите времена са свършили – поне засега – и събитията в Косово подчертават един от големите въпроси за бъдещето на биткойн и други подобни цифрови валути.
Енергийно бреме
Последните данни от индекса за потребление на електроенергия за биткойн на Университета в Кеймбридж предполагат, че глобалното копаене на биткойни консумира 131 терават часа електроенергия годишно, което поставя потреблението му над Украйна (124.5 TWh), Норвегия (124,3 TWh), Аржентина (121 TWh), Нидерландия (108,8 TWh) и Обединените арабски емирства (113,20 TWh).
Междувременно жителите на Косово прекараха последните дни на 2021 г. в тъмнина, тъй като комбинация от вътрешни и международни фактори доведе до недостиг на енергия и непрекъснато спиране на тока в цялата страна. В пика на неотдавнашната криза непредвидено спиране на една от двете му остаряващи електроцентрали накара Косово да внася около 40% от енергията си от международните пазари – където цените скочиха – и правителството беше принудено да предостави спешна субсидия, за да подпомогне разходите.
Министърът на икономиката на Косово Артане Ризваноли каза, че забраната е била напълно логична.
„Отделихме 20 милиона евро за субсидиране на енергия, което вероятно няма да е достатъчно, а това са парите на данъкоплатците, които ще субсидират потреблението на електроенергия“, каза тя. „От друга страна имаме крипто копаене, което е силно енергоемка дейност и не е регулирано.“
Косово не е само. Миналия септември 10-те най-мощни регулатори в Китай обещаха да унищожат тогава най-голямата индустрия за добив на криптовалута в света.
В Исландия националната енергийна компания на страната Landsvirkjun заяви, че ще откаже да обслужва потенциални копачи на криптовалута, тъй като страната изпитва недостиг на електроенергия. Миналата седмица комисия в Конгреса на САЩ обяви, че ще свика изслушване по въпроса. Смята се, че американските копачи на криптовалута са най-големите потребители на енергия, следвани от Казахстан и Руската федерация.
„Време е да разберем и да се справим със сериозните енергийни и екологични въздействия, които биткойн оказва върху нашите общности и нашата планета“, казаха председателят на комисията Франк Палоун и Даяна ДеГет, която оглавява нейния надзорен панел.
Откакто косовските власти взеха решението, полицията и митническите служители започнаха да извършват редовни акции, като иззеха стотици машини за добив.
Докато 60-дневното извънредно положение за енергията остава в сила, перспективата за предстоящо регулиране и повишаване на цените на сметките за енергия оставя бъдещето всичко друго, но не и сигурно.
„Има много хора, които са инвестирали в оборудване за крипто копаене и това не е малка инвестиция“, каза cryptoKapo. „Хората дори са теглили заеми, за да инвестират и въздействието сега е много лошо върху живота им.”