Глобалният брутен вътрешен продукт вероятно ще нарасне с 4,1 % през тази година, което е по-малко от прогнозираните през юни 4,3 %, заяви Световната банка в шестмесечния си доклад "Глобални икономически перспективи". До 2023 г. се очаква годишното производство да остане под тенденцията отпреди пандемията във всички региони с развиващи се икономики, докато в развитите икономики разликата се очаква да намалее, се казва в доклада.
Базираната във Вашингтон организация прогнозира значително забавяне на световния икономически растеж от 5,5 % през 2021 г. до 4,1 % през 2022 г. и 3,2 % през 2023 г.
По-бедните развиващи се страни вероятно ще се нуждаят от по-бързо облекчаване на дълга на Г-20, заяви Световната банка, тъй като все повече от тях са притиснати от нарастващата задлъжнялост и забавящия се растеж.
"Разрастването на пандемията, намаляването на политическата подкрепа и продължаващите затруднения по веригата на доставки ще доведат до по-слабо от предварително очакваното възстановяване на световната икономика през 2022 г., след като миналата година растежът бе най-бързият след рецесията от осем десетилетия насам", заявяват от Световната банка, цитирани от Bloomberg.
Умерено темпо
"В момента се наблюдава сериозно забавяне", заяви в интервю за Bloomberg Айхан Косе, главен икономист на Групата за перспективи в институцията. Световната икономика "на практика се намира на две различни писти: Напредналите икономики летят нагоре, а нововъзникващите пазари и развиващите се икономики летят надолу и изостават."
Предизвиканата от пандемията рецесия през 2020 г. доведе до това, че половината от държавите с ниски доходи се намират в затруднено положение или са изложени на висок риск от дългови проблеми, посочва Световната банка в доклада си.
В доклада се отбелязва, че нивата на дълга в страните с развиващи се икономики са се увеличили с най-бързо темпо от три десетилетия насам, и макар че растежът в страните с ниски доходи се очаква да се засили през 2022 г. до 4,9 %, а през 2023 г. - до 5,9 %, прогнозите са, че през тази година в половината от тях доходът на глава от населението ще остане под нивата отпреди пандемията.
"Вероятно ще е необходимо допълнително облекчаване на дълга, ако растежът остане слаб, а световната общност ще трябва да има готовност да го осигури по справедлив, но ефикасен начин", заключава докладът на Световната банка.
Общата рамка на Г-20, стартирала през ноември 2020 г., има за цел да осигури облекчаване на дълга главно чрез удължаване на падежите и намаляване на лихвените проценти за държавите, които отговарят на условията за мораториум върху изплащането на дълговете в рамките на Инициативата за спиране на обслужването на дълга (Debt Service Suspension Initiative - DSSI). Напредъкът обаче е бавен.
"За да бъде ефективна, рамката трябва да осигури по-бързо облекчаване на дълга - първата държава, която поиска третиране съгласно рамката, направи искането през януари 2021 г. и процесът все още не е приключил", се казва в доклада.
Формализирането на изпълнението с ясен график и прозрачни правила би могло да помогне за ускоряване на процеса, а държавите длъжници следва да прилагат политики за укрепване на фискалните рамки и повишаване на прозрачността на дълга, смята Световната банка.
Високите и нарастващи равнища на дълга означават също, че пазарите и институциите са все по-уязвими към финансов стрес, особено в държави, в които слабите фискални позиции и високият държавен дълг оставят много по-малко възможности за ефективна реакция.
Световната банка обърна внимание на Китай, където финансовият стрес може да предизвика хаотично намаляване на задлъжнялостта в сектора на недвижимите имоти.
"Един бурен епизод в задлъжнялостта може да предизвика продължителен спад в сектора на недвижимите имоти със значителни странични ефекти за цялата икономика - по-ниски цени на жилищата, намаляване на богатството на домакинствата и рязко намаляване на приходите на местните власти", се казва в доклада.
Продължаващ подем
Глобалните перспективи са помрачени от това, което президентът на Световната банка Дейвид Малпас нарече "изключителна несигурност". Рисковете за влошаване на ситуацията включват подновяване на епидемиите от Covid-19, възможността за необуздана инфлация и финансовия стрес в контекста на рекордно високите нива на дълга, заявиха от банката.
В развитите икономики високите нива на ваксинация и значителната фискална подкрепа помогнаха да се смекчат някои от неблагоприятните икономически последици от пандемията. За разлика от тях темпът на възстановяване на развиващите се страни беше допълнително забавен от намаляващата политическа подкрепа и затягането на условията за финансиране.
Разрез на данните