Косово забрани добива на криптовалути, за да ограничи използването на електроенергия, докато се бори с енергийната криза, причинена от покачващите се глобални цени.
Правителството обяви, че службите за сигурност ще идентифицират и ще намалят източниците на копаене на криптовалута.
Докато цяла Европа е изправена пред рязко покачване на цените, Косово наложи режим на тока на фона на недостиг на електроенергия.
„Всички правоприлагащи агенции ще спрат производството на тази дейност в сътрудничество с други съответни институции, които ще идентифицират местата, където има производство на криптовалута“, каза министърът на икономиката и енергетиката Артане Ризваноли в изявление.
Най-голямата въглищна електроцентрала в балканската държава беше спряна миналия месец поради технически проблем, което принуди правителството да внася електроенергия на високи цени.
60-дневното извънредно положение, обявено през декември, даде на правителството правомощия да отделя повече пари за внос на енергия и да наложи по-строги ограничения върху използването на електроенергия.
Изключването на тока предизвика протести и призиви за оставката на Ризваноли. Цените на енергията се покачват в цяла Европа по различни причини, включително ниски доставки от Русия и голямо търсене на природен газ, докато икономиките се възстановяват от пандемията от Covid-19.
Скокът е подхранван от геополитическото напрежение с Русия, която доставя една трета от газа за Европа. Русия отхвърля обвиненията на Европа, че е ограничила доставките на газ, докато напрежението се повишава заради конфликта в Източна Украйна.
Косово е засегнато по-силно от други държави. Страната с население от 1,8 милиона души вече внася повече от 40% от консумираната енергия на фона на по-голямо търсене през зимата, когато хората използват електричество основно за отопление.
Около 90% от производството на енергия в Косово е от лигнит, меки въглища, които произвеждат токсично замърсяване при изгаряне.
Официалните данни показват, че Косово има петите по големина в света запаси от лигнит от 12-14 милиарда тона.
Във вторник Ризваноли каза, че правителството е решило да забрани така нареченото копаене на криптовалути, за да смекчи последиците от глобалната енергийна криза.
Добивът на криптовалути като биткойн включва свързване на компютри - обикновено специализирани "машини за копаене" - към валутната мрежа в интернет. Предоставяйки изчислителна мощност за проверка на транзакции в тази мрежа, собствениците на машини за копаене са възнаградени с новогенерирана валута, което го прави потенциално доходоносно упражнение. Въпреки това, процесът изисква огромна изчислителна мощност, която от своя страна използва огромно количество електроенергия.
Доскоро Косово се хвалеше с една от най-евтините цени на електроенергията в Европа. В тази среда добивът на криптовалути стана популярен сред младите хора в Косово.
Практиката е особено популярна в северните райони на Косово, където етническите сърби не признават независимостта на държавата и отказват да плащат сметките за ток.
Един миньор, който говореше при условие на анонимност и който има 40 графични процесора, каза пред „Ройтерс“, че плаща около 170 евро на месец за електричество и получава около 2400 евро на месец печалба от копаене.
Европейските цени на газа се покачиха с повече от 30% във вторник, след като ниските доставки от Русия отново разпалиха опасенията за енергийна криза с наближаването на по-студено време.
Загрижени за въздействието на практиката върху околната среда, други страни като Китай и Иран също наложиха регулации върху копаенето на криптовалута. Миналата година Иран обяви четиримесечна забрана, защото процесът източваше повече от 2 GW от мрежата всеки ден.