„Повратна точка за Европа“: Макрон поема кормилото на ЕС и се готви за избори

Еманюел Макрон обяви, че „2022 г. трябва да бъде повратна точка за Европа“, докато Франция поемаше ротационното председателство на Европейския съюз.

В национално обръщение в навечерието на Нова година френският президент приветства ролята на ЕС по време на кризата с Covid-19 и обяви амбициозна програма за блока, която може да послужи и на неговата вътрешна кампания за преизбиране.

Той обеща, че „можете да разчитате на моя пълен ангажимент да гарантирам, че този период, който идва на всеки 13 години (за Франция - бел.ред.), е време на напредък за вас“.

Центристкият политик, който направи своите проевропейски възгледи ключова част от кампанията си, когато спечели президентския пост през 2017 г., се надява това отново да му послужи на изборите, насрочени за април.

„Председателството на ЕС му дава добре дошла платформа да постави европейския си успехи на преден план, да се разграничи от своите съперници и да внесе нови предложения, нови идеи на масата“, каза Клер Демесмай от мозъчния тръст Center Marc Bloch в Берлин.

Известността на международната сцена също отдавна е популярен ход за всеки френски президент.

„Французите не харесват нищо повече от образа или впечатлението, че Франция е "има контрол“, каза Пиер Селал, бивш дипломат във френската мисия в ЕС. 

Себастиен Майар, директор на института "Жак Делор", проевропейски мозъчен тръст, базиран в Париж, каза, че Макрон също ще бъде изправен пред натиск да изпълни обещанията, след като е увеличил очакванията.

„Той не може да стигне до първия тур на президентските избори на 10 април, без да е получил някои резултати от европейското председателство“, каза Майард. "Това е предизвикателството за него, но може да бъде и реална възможност."

Европейските лидери трябва да се срещнат в Париж на 10-11 март, което може да бъде шанс за тях да се споразумеят за голяма реформа на бюджетните правила на блока.

Много ще зависи от новия канцлер на Германия Олаф Шолц, чието коалиционно правителство се разглежда като скептично по отношение на бюджетните реформи, но подкрепящо дневния ред на Макрон.

Председателството на Франция е „важна възможност, която искаме да използваме заедно, за да укрепим Европа и да я направим годна да се изправи срещу утрешните предизвикателства“, каза германският външен министър Аналена Бербок.

Селал каза, че партньорите на Франция ще гледат неодобрително на „опитите за инструментализиране на президентството поради изборни причини“.

В рамките на страната опонентите вече обвиниха Макрон в предизборна агитация и казаха, че е трябвало да отложи поемането на председателството до след изборите.

„Това е грешка. Той го прави за собствените си интереси, а не за тези на Франция“, каза миналия месец десният му съперник Валери Пекрес от партия Les Républicains.

Евроскептичните противници като крайнодесните фигури Марин Льо Пен и Ерик Земур също няма да пропуснат възможността да представят цялото упражнение като безсмислено.

„Изминаха четири години и половина, откакто той беше на власт и не получи нищо и не направи нищо в европейското пространство, освен че е постигнал нещо като подчинение на Германия в името на френско-германския дует“, каза Льо Пен пред радио RMC в средата на декември. 

Приоритетите на Макрон

Френският президент маркира три големи направления, които ще оформят облика на френското председателство:

Според Макрон суверенна Европа значи на първо място Европа, която е способна да контролира границите си. Защитата на границите е необходимо условие както за гарантирането на сигурността на европейците, така също и за справяне с миграцията, която създаде проблеми на Европа в миналото, заяви френският президент в своята презентация.

В рамките на усилията за създаване на по-суверенна Европа Франция ще инициира реформа на Шенгенското пространство и създаването на механизъм за спешна реакция в случай на криза по границите на ЕС.

Друг елемент от създаването на по-суверенна Европа според френския президент е общата европейска политика в сферата на отбраната. Макрон изтъкна, че европейските страни, независимо от това дали членуват в НАТО или не, имат общи интереси в тази сфера.

Гарантирането на суверенна Европа е свързано и със стабилността на регионите, които са съседни на Европа, заяви Макрон, който обърна особено внимание на отношенията на ЕС с Африка и със Западните Балкани. Той обяви, че 17 и 18 февруари в Брюксел ще бъде проведена среща на върха на Европейския съюз и Африканския съюз, като целта й ще бъде даване на нов импулс на отношенията между Европа и Африка.

Второто голямо направление на френското председателство на Съвета на ЕС ще бъде изграждането на нов европейски модел на икономически растеж. Европа трябва да произвежда, да създава богатство, но в същото време да бъде социална и в нея да има правила. Френският лидер обърна особено внимание на мястото на дигитализацията в бъдещата икономика на ЕС, като изтъкна, че за да бъде Европа конкурентоспособна в световен план и да може да се съревновава със САЩ и Китай, тя следва да гарантира съществуването на единен дигитален европейски пазар и благоприятни условия за развитието и оставането в Европа на технологични компании. Макрон заяви също така, че Франция ще се бори и за по-голям контрол в киберпространството, особено когато става дума за битката срещу езика на омразата, расизма и антисемитизма.

Третото голямо направление на френското председателство ще бъде в сферата на културата, изкуството и образованието. Макрон изтъкна, че европейската култура и изкуство са също толкова важни за силата и сплотеността на ЕС, колкото и икономиката и борбата за по-голям европейски суверенитет, и че по тази причина те следва да бъдат насърчавани и подпомагани. Същото важи и за образователните програми и обмени, като например "Еразъм плюс".