Най-мощният космически телескоп ще погледне към тъмните векове на Вселената

Космическият телескоп "Джеймс Уеб" на стойност 10 милиарда долара беше успешно изстрелян с европейската ракета Ariane от Френска Гвиана.

Това е проект, чието проектиране и изграждане отне 30 години и се счита за едно от големите научни начинания на 21-ви век.

Целта на "Уеб" ще бъде да се опита да изобрази първите звезди и галактики, които светят във Вселената.

Той също така ще има силата да изследва атмосферите на далечни планети, за да търси газове, които биха могли да намекнат за наличието на живот.

Излитането от екваториалния космодрум Куру бе насрочено за 09:20 местно време (12:20 GMT).

След излитането телескопът трябва да се разгърне в серия от сложни движения, всички от които трябва да бъдат завършени безупречно или обсерваторията като цяло няма да работи.

„Уеб" е изключителна мисия“, каза администраторът на американската космическа агенция НАСА Бил Нелсън.

„Това е ярък пример за това какво можем да постигнем, когато мечтаем за нещо голямо. Винаги сме знаели, че този проект ще бъде рисково начинание. Но, разбира се, когато искате голяма награда, обикновено трябва да поемате голям риск."

Телескопът "Джеймс Уеб" е кръстен на един от архитектите на програмата "Аполо", а космическите агенции на САЩ, Европа и Канада, които всички са партньори по проекта, го смятат за флагман на науката с не по-малко значение от кацането на Луната.

Мисията на "Уеб" е да надгради откритията на космическия телескоп "Хъбъл", който след 31 години в орбита е към края на операциите си.

"Уеб" ще погледне по-дълбоко в космоса и, като следствие, много по-назад във времето.

В основата на възможностите на новото съоръжение е неговото позлатено огледало с ширина 6,5 м. 

Тази забележителна отразяваща повърхност, свързана с четири свръхчувствителни инструмента, трябва да позволи на "Уеб" да открие светлината от първите звезди. Предполага се, че тези обекти са се запалили преди повече от 13,5 милиарда години.

„Те ще бъдат само малки червени петънца“, каза старшият учен по проекта на НАСА и носител на Нобелова награда Джон Матер.

„Смятаме, че трябва да има звезди, или галактики, или черни дупки, които може би започват 100 милиона години след Големия взрив. По това време няма да има много от тях, но телескопът "Уеб" може да ги види, ако са там и имаме късмет", каза той пред Би Би Си.

Целта за наблюдения на първите звезди е нещо повече от просто любопитство. Те започват процеса на "засяване" на космоса с първите тежки химически елементи.

Калцият в нашите кости, фосфорът в нашата ДНК и желязото в кръвта ни – всички тези атоми трябва да бъдат „произведени“ в ядрените реакции, които карат звездите да светят, и в мощните експлозии, които прекратяват съществуването им.

В този смисъл "Уеб" ще очертае нашия произход.

Съботният полет до орбита включва една от най-надеждните ракети в бизнеса. Ariane-5 има над 98% успех. a последният й пълен провал е през 2002 г.

Ставката под 2% отразява опасностите, които неизбежно идват при боравене с такова екстремно превозно средство.

Хората естествено ще се съсредоточат върху това – няма гаранции в ракетния бизнес – но е справедливо да се каже, че малко мисии на Ariane са били подложени на същото ниво на подробен контрол като тази.

Ракетата ще лети на изток от Куру, над Атлантическия океан към Африка.

Сигнал, потвърждаващ, че "Уеб" е в космоса и е в безопасност, трябва да бъде уловен от наземна антена в Малинди, Кения.

Това ще отбележи началото на едномесечно пътуване на телескопа, докато се придвижва до планираната станция за наблюдение на 1,5 милиона км от Земята.

За сравнение, 30-годишният предшественик на "Уеб", космическият телескоп "Хъбъл", обикаля около Земята от разстояние малко над 500 км, преминавайки и излизайки от сянката на планетата на всеки 90 минути.

"Уеб" е около 100 пъти по-чувствителен от "Хъбъл" и се очаква да промени дълбоко разбирането на учените за Вселената и нашето място в нея.

"Уеб" главно ще разглежда космоса в инфрачервения спектър, позволявайки му да надниква през облаци от газ и прах, където се раждат звезди, докато "Хъбъл" работи предимно на оптични и ултравиолетови дължини на вълната.

Урок по история на космоса

Основното огледало на новия телескоп – състоящо се от 18 шестоъгълни сегмента от златен берилиев метал – също има много по-голяма площ за събиране на светлина, което му позволява да наблюдава обекти на по-големи разстояния - и по този начин по-далеч във времето - отколкото "Хъбъл" или всеки друг телескоп.

Това, казват астрономите, ще даде представа за космоса, който никога досега не е виждан - датиращ само от 100 милиона години след Големия взрив, теоретичната точка на възпламеняване, която задейства разширяването на наблюдаваната Вселена преди около 13,8 милиарда години.

"Хъбъл" достига до приблизително 400 милиона години след Големия взрив, разкривайки обекти, които "Уеб" ще може да преразгледа с много по-голяма яснота.

Освен че изследват образуването на най-ранните звезди във Вселената, астрономите искат да изучават свръхмасивни черни дупки, за които се смята, че заемат центровете на далечни галактики.

Инструментите на "Уеб" също го правят идеален за търсене на доказателства за потенциално поддържащи живота атмосфери около десетки новодокументирани екзопланети - небесни тела, обикалящи около далечни звезди - и за наблюдение на светове много по-близо до дома, като Марс и ледената луна на Сатурн Титан.

Телескопът е международно сътрудничество, водено от НАСА в партньорство с европейските и канадските космически агенции. Основният изпълнител е Northrop Grumman Corp. Ракетата-носител Arianespace е част от европейския принос.

"Уеб" е разработен на цена от 8,8 милиарда долара, като се очаква оперативните разходи да доведат общата му цена до около 9,66 милиарда долара, далеч по-висока от планираната.

Астрономическата експлоатация на телескопа, която ще се управлява от Научния институт за космически телескопи в Балтимор, се очаква да започне през лятото на 2022 г., след около шест месеца подравняване и калибриране на огледалата и инструментите му.

Точно тогава НАСА очаква да пусне първоначалната партида изображения, заснети от "Уеб," въпреки че учените не казват къде точно планират да насочат телескопа първо. "Уеб" е проектиран да издържи до 10 години.