Лирата спадна с нови 6%, а Ердоган оправда политиката си с религията

Лирата падна до още едно рекордно ниско ниво, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган обеща да продължи да намалява лихвените проценти, позовавайки се на ислямските забрани за лихварството като основа за политиката си.

Валутата отслабна с повече от 6% до 17,624 за долар в началото на азиатската търговия в понеделник, насочвайки се към пети ден на спад. Тя загуби почти половината от стойността си през последните три месеца, което е най-големият спад на всяка валута в света за този период.

"Какво е решението? Намаляваме лихвите. Не очаквайте нищо друго от мен“, каза Ердоган в неделя в телевизионен коментар от Истанбул. „Като мюсюлманин ще продължа да правя това, което се изисква от нас“, каза той, използвайки арабска дума, използвана в турския език, за ислямските учения.

Това е вторият път за месец, когато Ердоган се позовава на религията, за да оправдае настоящата си позиция, която е в съответствие с идеите му за по-ниски разходи по заеми за стимулиране на икономическия растеж. Сривът на лирата е резултат от икономическа обсада, но Турция няма да отстъпи от новата си икономическа политика, каза той.

Валутата спадна с 57% тази година спрямо долара - спад, който се ускори миналия месец, след като Ердоган разкри икономически модел, който разчита на по-ниски разходи по заеми и по-евтина валута.

„По-ниските реални лихвени проценти, отслабването на фундаменталните фактори и по-строгите глобални финансови условия ще свалят лирата още повече“, освен ако Ердоган не промени курса, пишат Мина Куусисто и Якоб Кристенсен, анализатори от Danske Bank A/S, в доклад, публикуван в понеделник.

В очите на президента Турция може да се освободи от разчитането на чуждестранни капиталови потоци, като се откаже от политики, които дават приоритет на по-високите лихвени проценти и силния приток. В основата на идеите му е вярата, че по-ниските лихвени проценти също ще ограничат растежа на потребителските цени – обратното на консенсусното мнение сред световните централни банкери.

Той подлага тази идея на изпитание от септември, когато централната банка започна да намалява лихвените проценти, въпреки покачващите се потребителски цени, което кулминира в четвъртък с друго намаление от 100 базисни пункта, което остави базовата ставка на 14%. Последвалата парична позиция в крайна сметка остави лирата незакрепена, като валутата потъва до нови рекордно ниски нива почти всеки ден.

Сривът на валутата се отрази на потребителските цени почти за една нощ, което доведе до толкова буйна инфлация, че служителите на супермаркетите едва успяваха да се справят със смяната на етикетите. През последните седмици турците и пенсионерите от работническата класа започнаха да образуват дълги опашки пред общинските сергии, за да получат субсидиран хляб, докато водещите бизнес асоциации в страната започнаха публично да атакуват правителството за дестабилизиране на икономиката.

„Разбира се, ние знаем въздействието от повишаването на цените върху ежедневния живот на хората. Разбира се, сме наясно с нестабилността, причинена от колебанията на лирата и нейното въздействие върху цените“, каза Ердоган. „Но ние ще окажем съпротива срещу тях. Обявявам оттук: няма отстъпление.”

Последният политически поврат на Ердоган също предизвика гнева на турските индустриалци, като няколко бизнес асоциации призоваха за мерки за стабилизиране на обменния курс на лирата.

Ключовата бизнес група Tusiad – някога организацията-чадър за най-мощните турски бизнеси – призова през уикенда правителството на Ердоган да се откаже от настоящата политическа позиция, цитирайки скорошните пазарни сътресения като доказателство, че експерименталният модел ще се провали.

Лирата се търгуваше при 17,411 за долар към 9:49 ч. истанбулско време в понеделник.