Лидерите на Европейския съюз не успяха да постигнат споразумение как да реагират на безпрецедентната газова криза, която доведе до рекордни нива на цените на енергията, след като Полша и Чехия поискаха по-строги действия за ограничаване на разходите за замърсяване.
След два кръга от разгорещени разговори на срещата на върха в четвъртък в Брюксел, правителствените ръководители се отказаха от плановете си да приемат изявление относно енергийната криза. Според двама дипломати, запознати с разговорите, разликите в техните оценки за скока на разходите за електроенергия, природен газ и емисии са се оказали непреодолими, пише Bloomberg. Планиран регламент от изпълнителната власт на ЕС за това как да се класифицират ядрената енергия и газа в зеления правилник на блока също беше спорен въпрос.
Повечето страни от 27-членния блок вече са предприели национални мерки за притъпяване на въздействието на кризата върху бизнеса и потребителите, включително намаляване на данъците и пряка подкрепа за най-уязвимите домакинства. Без признаци на отслабване, скокът на цените предизвиква опасения относно инфлацията и рисковете за икономическото възстановяване, тъй като доставките на газ от Русия, най-големият доставчик на ЕС, остават ограничени.
Разрешителните за въглерод в системата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС нараснаха до рекордните 90,75 евро (102,73 долара) за метричен тон миналата седмица и се търгуват с почти 150% по-високи тази година. Цените на електроенергията също достигнаха най-високите стойности за всички времена.
„СТЕ на ЕС не работи“, каза полският премиер Матеуш Моравецки пред репортери след срещата на върха. „Надявам се, че днес Полша, с известна подкрепа от други страни, успешно вдъхнови Европейската комисия и други нации да преосмислят системата."
Програмата на ЕС за ограничаване и търговия на емисиите налага намаляващи ограничения за замърсяване на повече от 11 000 инсталации, собственост на индустрията, производители на електроенергия и авиокомпании. В момента блокът обсъжда дълбока реформа на пазара, за да приведе програмата в съответствие с по-строгите климатични цели за 2030 г. Това включва ускоряване на намаляването на емисиите - ход, който ще направи разрешителните по-оскъдни.
По-рано по време на дебата Моравецки обвини финансовите инвеститори за нарастването на разходите за въглеродни емисии, в което е подкрепян и от други източноевропейски страни, включително Чехия и Унгария. Полша, която разчита предимно на въглища за производство на електроенергия, не намери подкрепа за искането й да бъде разрешено временно изключване от СТЕ на ЕС.
Германският канцлер Олаф Шолц каза на лидерите, че цената от 90 евро за метричен тон въглероден диоксид е трудна и че 60 евро звучат по-разумно, но отбеляза, че може да е трудно да се поддържа тази цена, тъй като по-широката система се променя. Новото правителство в Берлин заяви миналия месец, че ще обмисли дългосрочна национална минимална цена на въглерода от най-малко 60 евро, ако цената на емисиите падне под тези нива през следващите няколко години.
Испания изрази загриженост относно високите цени, но премиерът Педро Санчес подчерта на брифинг след срещата на върха, че намира „пълното поставяне под въпрос на ETS“ за напълно неприемливо.
Франция призова за действия за намаляване на волатилността на пазара. Френският президент Еманюел Макрон и българският президент Румен Радев също разкритикуваха доклад на агенцията за енергийни регулатори на ЕС за дизайна на пазара на електроенергия и предварителна оценка на пазара на въглеродни емисии от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA). ESMA миналия месец отхвърли опасенията за злоупотреби при търговията с емисии, заявявайки, че скокът на цените се дължи на икономически и политически фактори.
„Докладите според мен не са толкова задълбочени, колкото е необходимо“, каза Радев пред журналисти в Брюксел. „И ние очакваме, и това е обещанието на Европейската комисия, че този анализ ще продължи, че ще достигне по-голяма дълбочина и че трябва да има прозрачност както в механизма за емисии, така и в обмена на енергия."
Изследователи от Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата призоваха ЕС да засили надзора на пазара на въглеродни емисии, за да избегне изкривявания, предизвикани от финансови инвеститори, според доклад, публикуван в сряда.
Срещата на върха разкри също разделението между лидерите по отношение на планираните правила за ролята на ядрената енергия и природния газ в класификацията на ЕС за зелени инвестиции. Комисията заяви, че планира да представи регламент преди края на тази година относно това дали тези два енергийни източника могат да получат "чист" етикет. Въпросът изправя страните, ръководени от Люксембург, Германия и Австрия, които критикуват потенциалното включване на ядрената енергия и газа в така наречената таксономия, срещу група, включваща Франция, Полша и Чешката република.
„Обсъдихме това през последните дни и ще продължим през следващите дни, за да намерим добър френско-германски компромис, но това не е условието за това, което остава делегиран акт, предприет от комисията“, каза Макрон на съвместна пресконференция с Шолц след срещата на върха.