Глобалният дълг нарасна до рекордните 226 трилиона долара миналата година, което поражда опасения относно неговата устойчивост с нарастването на лихвените проценти, съобщи Международният валутен фонд.
По-бързото от очакваното повишаване на лихвите може да окаже натиск върху силно задлъжнелите държави и да принуди правителствата и компаниите да намалят дълга и разходите, което ще навреди на икономическия растеж, казаха служители на МВФ в доклад от сряда.
Глобалният дълг се е повишил с 28 процентни пункта до 256% от брутния световен вътрешен продукт през 2020 г., което е най-големият ръст за една година след Втората световна война, казаха те, цитирайки данни от най-новата база данни за глобалния дълг на фонда.
С нарастването на лихвените проценти фискалната политика обикновено се коригира, тъй като правителствата харчат повече за обслужване на дълга и намаляват разходите, за да държат дефицитите под контрол.
„Рисковете ще се увеличат, ако глобалните лихвени проценти се повишат по-бързо от очакваното и растежът се забави“, пишат служителите на МВФ. „Ако публичните и частните сектори бъдат принудени да намаляват задлъжнялостта едновременно, перспективите за растеж ще пострадат.”
Публичният дълг нарасна в развитите икономики миналата година, тъй като правителствата въведоха огромни фискални стимули, за да се справят с пандемията от Covid-19. Според изследователите в развиващите се страни и страните с ниски доходи съотношението на дълга нараства поради значителен спад на номиналния БВП.
Заемите от правителствата представляват малко повече от половината от увеличението на световния дълг през 2020 г., като съотношението на глобалния публичен дълг скочи до рекордните 99% от БВП, според доклада. Само на Китай се падат 26% от ръста на световния дълг миналата година.
Според МВФ държавният дълг в развитите икономики нарасна до 124% от БВП през 2020 г. от едва около 70% през 2007 г. Частният дълг в тези икономики, от друга страна, нарасна с по-умерени темпове до 178% от 164% през периода, се казва в доклада.