Бежанци рохинги от Мианмар съдят Meta Platforms Inc, известна преди като Facebook, за 150 милиарда долара заради твърдения, че компанията за социални медии не е предприела действия срещу речта на омразата срещу етноса, което е допринесло за насилието и геноцида в страната.
В жалба за колективен иск в САЩ, подадена в Калифорния в понеделник от адвокатските кантори Edelson PC и Fields PLLC, се твърди, че неуспехите на компанията да контролира съдържанието и дизайна на платформата й са допринесли за насилието в реалния свят, пред което е изправена общността на рохингите. В координирано действие британските адвокати също изпратиха уведомително писмо до офиса на Facebook в Лондон.
Facebook не е коментирала съдебния процес.
Компанията заяви, че е "била твърде бавна, за да предотврати дезинформация и омраза" в Мианмар и заяви, че оттогава е предприела стъпки за пресичане на злоупотребите с платформи в региона, включително забрана на достъпа на военните до платформите на Facebook и Instagram след преврата от 1 февруари.
Facebook заяви, че е защитена от отговорност за съдържание, публикувано от потребители, чрез интернет закон на САЩ, известен като раздел 230, според който онлайн платформите не носят отговорност за съдържание, публикувано от трети страни. В жалбата се казва, че се стреми да приложи бирманското законодателство към исковете, ако раздел 230 бъде повдигнат като защита.
Въпреки че американските съдилища могат да прилагат чуждо право към случаи, при които предполагаемите вреди и дейността на компании са се случили в други страни, двама юридически експерти, интервюирани от "Ройтерс", казаха, че не знаят за успешен прецедент за позоваване на чуждо право в дела срещу компании за социални медии, където могат да се прилагат защити по раздел 230.
Анупам Чандър, професор в Юридическия център на Джорджтаунския университет, каза, че позоваването на бирманското право не е „неподходящо“. Но той прогнозира, че „едва ли ще бъде успешно“, като добави, че „би било странно Конгресът да е забранил действията по законите на САЩ, но да им позволи да продължат по чуждото законодателство“.
Повече от 730 000 мюсюлмани рохинги избягаха от щата Ракхайн в Мианмар през август 2017 г. след военни репресии, която според бежанците включват масови убийства и изнасилвания. Правозащитни групи документираха убийства на цивилни и опожаряване на села.
Властите в Мианмар казват, че са се борили с бунт и отричат да извършват системни зверства.
През 2018 г. следователи на ООН по правата на човека казаха, че използването на Facebook е изиграло ключова роля в разпространението на реч на омразата, която подклажда насилието. Разследване на "Ройтерс" през същата година, цитирано в жалбата на САЩ, откри повече от 1000 примера за публикации, коментари и изображения, атакуващи рохинги и други мюсюлмани във Facebook.
Международният наказателен съд образува дело по обвинения в престъпления в региона. През септември федерален съдия на САЩ нареди на Facebook да предостави документи за акаунти, свързани с насилието срещу рохинги в Мианмар, които гигантът на социалните медии беше затворил.
Новият колективен иск се позовава на твърденията на разобличителката на Facebook Франсис Хауген, която публикува набор от вътрешни документи тази година, че компанията не контролира злоупотребяващо съдържание в страни, където подобна реч вероятно ще причини най-много вреда.
Жалбата също така цитира скорошни медийни съобщения, че военните на Мианмар използват фалшиви акаунти в социалните медии, за да участват в това, което широко се нарича в армията „информационна битка“.
До 2012 г. доминираното от военните правителство на Мианмар и обикновени потребители започнаха да разпространяват страховити и дехуманизиращи послания за мюсюлманите рохинги.
До 2017 г. сайтът се използва за набиране и обучение на „цивилни отряди на смъртта“ за продължаване на насилието, според жалбата. В крайна сметка десетки хиляди рохинги бяха убити, докато стотици хиляди преживяха „неописуемо насилие и мизерия, спомена за които ще носят със себе си до края на живота си“, се казва в иска.