Инфлацията в еврозоната надмина всички прогнози с рекордните 4,9%

Инфлацията в еврозоната се повиши до рекорд за ерата на единната валута и надхвърли всички прогнози, повишавайки предизвикателствата пред Европейската централна банка преди решаваща среща следващия месец за бъдещето на паричните стимули.

Потребителските цени нараснаха с 4,9% на годишна база през ноември, надминавайки всичките 40 прогнози в проучване на Bloomberg сред икономисти, където средната беше 4,5%. Индекс, който премахва волатилни компоненти като храна и енергия, също достигна рекорд. Пазарите на еврото и облигациите не отчетоха големи промени след публикуването на данните.

ЕЦБ предвижда скок на инфлацията през този месец и през последните дни удвои усилията си, за да увери гражданите, че повишаването на разходите за живот ще е краткотрайно и няма да продължи, тъй като е водено от скокове в цената на енергията и поредица от еднократни фактори.

Въпреки че президентът на ЕЦБ Кристин Лагард се придържа към този сценарий, някои предупреждават, че ценовият натиск може да отнеме повече време, за да отслабне, разпалвайки спекулациите за бъдещия курс на паричната политика.

На среща на 16 декември Управителният съвет трябва да обяви края на своя план за изкупуване на облигации по време на пандемията и да очертае как ще се развиват редовните покупки и лихвените проценти, докато икономиката продължава своето възстановяване.

„Въпреки че енергийните разходи и статистическите ефекти могат да обяснят по-голямата част от скока от този месец, днешните данни също разкриват по-силен от очакваното основен натиск. Това ще увеличи безпокойството относно рисковете за повишаване на перспективите, но ЕЦБ все още очаква инфлацията да падне под 2% до края на следващата година“, пише Bloomberg Economics.

Натискът за по-бързо спиране на стимулите вероятно ще дойде от Германия, където инфлацията достигна 6% този месец, което е най-бързия темп от началото на 90-те години. Президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман, който ще се оттегли в края на годината, вече алармира за това, заявявайки, че е възможно темпът на еврозоната да остане над целта от 2% на ЕЦБ в средносрочен план.

Испанският му колега Пабло Ернандес де Кош обаче предупреждава срещу преждевременното премахване на подкрепата. В понеделник, след като данните показаха национална ставка от 5,6% там - също най-високата от близо три десетилетия - той заяви, че няма причина да бързаме да спрем покупките на облигации, като се има предвид, че ценовият натиск ще намалее "много значително" през второто тримесечие.

Актуализираните прогнози за растеж и инфлация ще ръководят решението на ЕЦБ. През септември прогнозите показаха намаляване на инфлацията до 1,5% през 2023 г. Как това ще се промени е много несигурно, след като внезапната поява на щама на коронавируса „омикрон“, потенциално по-инфекциозен от досега известните варианти, повиши риска от нови ограничения.

Възобновените случаи през последните седмици вече накараха Холандия и Германия да наложат нови ограничения. В Австрия и Словакия беше наложена блокада. Ако бъдат повторени другаде, подобни мерки биха могли да натежат върху продукцията и да засилят вече безпрецедентните затруднения във веригата на доставки.

Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндош се чуди дали сегашното свиване може да продължи по-дълго от очакваното. „Има риск инфлацията да не спадне толкова бързо и толкова, колкото прогнозирахме“, каза той пред Les Echos в интервю, публикувано във вторник.

След оповестяването на данните за инфлацията доходността на Германия по 10-годишните облигации остана по-ниска и спадна с три базисни пункта до -0,35%. Паричните пазари продължават да очакват първото повишаване на лихвите по депозитите на ЕЦБ през 2023 г.