Като дете в АЕЦ: протести в Турция, след като Ердоган предизвика срив на лирата

Десетки хора излязоха на улиците в Турция, призовавайки правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган да подаде оставка, след като лирата падна с 15 процента спрямо щатския долар във вторник.

На видеоклипове в социалните мрежи се вижда как полицейски сили се намесват и блокират пътя на протестиращите, събрани в Истанбул и столицата Анкара.

Съобщава се, че на площад Таксим в Истанбул са поставени полицейски барикади, според потребители на социалните мрежи.

Турската лира падна с 15% във вторник във втория си най-лош ден, след като президентът Тайип Ердоган защити неотдавнашните резки намаления на лихвите и обеща да спечели своята "икономическа война за независимост" въпреки широко разпространените критики и молбите за обръщане на курса.

Лирата падна до 13,45 за долар, което доведе до рекордни спадове за 11-та поредна сесия, преди леко да повиши стойността си. Валутата е изгубила 45% от стойността си тази година, включително близо 26% спад от началото на миналата седмица.

Ердоган упражни натиск върху централната банка да се насочи към агресивен цикъл на облекчаване, който, според него, има за цел да увеличи износа, инвестициите и работните места - дори когато инфлацията се покачва до близо 20% и обезценяването на валутата се ускорява, като поглъща спестяванията на турците.

Много икономисти нарекоха намаленията на лихвите безразсъдни, докато опозиционните политици призоваха за незабавни избори. Турци разказаха пред "Ройтерс", че шеметният срив на валутата разрушава домакинските им бюджети и плановете им за бъдещето.

След среща между Ердоган и управителя на централната банка Сахап Кавчиоглу, банката публикува изявление, в което се казва, че разпродажбата е "нереалистична и напълно отделена" от икономическите основи.

Нямаше намек за интервенция, която да спре срива. Централната банка заяви, че може да направи това само при определени условия при "прекомерна волатилност".

Спадът във вторник беше най-лошият за лирата от разгара на валутната криза през 2018 г., която причини остра рецесия и доведе до три години икономически растеж под номиналните стойности и двуцифрена инфлация.

Въпреки че лирата се възстанови малко до 12,86 до 1635 GMT, последните 11 дни бяха най-лошото й движение от 1999 г. Само за три часа нестабилна търговия във вторник стойността й скочи до 13 от 12 за долар.

Централната банка намали лихвите с общо 400 пункта от септември, оставяйки реалната доходност дълбоко отрицателна, докато практически всички други централни банки започнаха да предприемат мерки срещу нарастващата инфлация или се готвят да направят това. 

Падаща популярност

Лирата е най-лошо представящата се валута в световен мащаб тази година, най-вече заради това, което някои анализатори нарекоха преждевременен икономически "експеримент" на Ердоган, който управлява Турция от близо две десетилетия.

Партията АК на Ердоган се срива в проучванията на общественото мнение преди изборите, насрочени за не по-късно от средата на 2023 г., което отразява много по-високите разходи за живот.

Изглежда, че инвеститорите бягат, тъй като индикаторите за волатилност скочиха до най-високите нива от март, когато Ердоган внезапно уволни шефа на централната банка Начи Агбал и назначи Кавчиоглу, който подобно на президента е критик на високите лихви.

Спрямо еврото лирата отслабна до ново рекордно ниско ниво от 15 във вторник, след като турците се насочиха към стабилни активи.

Доходността на 10-годишните референтни облигации се повиши над 21% за първи път от началото на 2019 г. Суверенните доларови облигации претърпяха рязък спад с много по-дългосрочни емисии надолу с 2 цента, показват данните на Tradeweb.

С падането на лирата основният индекс на акциите на Турция се повиши с повече от 1% поради внезапно евтини оценки, въпреки че акциите на банките спаднаха.

Спешни мерки

Централната банка намали своя лихвен процент миналия четвъртък със 100 базисни пункта до 15% и сигнализира за ново намаление през декември.

Ердоган получи подкрепа във вторник от своя парламентарен съюзник, националистическия лидер на MHP Девлет Бахчели, който каза, че високите лихвени проценти ограничават производството и няма алтернатива на политиката, фокусирана върху инвестициите.

„Турция трябва да се отърве от тежеста на лихвените проценти“, каза Бахчели.

Ердоган защити политиката късно в понеделник и каза, че високите ставки няма да намалят инфлацията, неортодоксално мнение, което той повтаря от години.

„Отхвърлям политиките, които ще свият страната ни, ще я отслабят, ще обричат ​​хората ни на безработица, глад и бедност“, каза той след заседание на кабинета, което предизвика спад на лирата в късния ден.

Анализатори казаха, че Турция скоро ще се нуждае от спешни увеличения на лихвите, докато спекулациите за основен ремонт на кабинета с участието на по-ортодоксалния финансов министър Лютфи Елван също се увеличиха.

Societe Generale прогнозира „спешно“ повишение още следващия месец, като лихвеният процент ще се повиши до около 19% до края на първото тримесечие на 2022 г.

Илан Солот, глобален пазарен стратег в Brown Brothers Harriman, каза, че Ердоган вероятно ще изчака до "преломна точка", преди да обърне курса.

„В момента турците изглеждат доволни да държат доларите си в местната система. Ако започнат да местят пари другаде, в Германия, в Австрия, това е друга история... Тогава ще проведем разговор за истинска валутна криза.“

Объркано население и ядосана опозиция

Разтревожените турци се бореха да се справят с объркващия срив на валутата си и главният лидер на опозицията каза, че страната преживява най-мрачната си „катастрофа“.

„Не е имало такава катастрофа в историята на републиката“, каза Кемал Киличдароглу, лидер на опозиционната Републиканска народна партия, обвинявайки за свободното падане на валутата президента Тайип Ердоган.

„В този момент вие сте основен проблем за националната сигурност на Република Турция“, каза Киличдароглу.

„Вие превърнахте турската лира в дискредитирана валута“, каза той. „Предложихте нашата икономическа независимост за продажба.

„Сякаш поставят дете да отговаря за атомна електроцентрала“, каза Керим Рота, ръководител на икономическата политика в опозиционната Партия на бъдещето, критикувайки икономическата политика на Ердоган. Говорейки по опозиционната телевизия Halk TV, Рота, бивш банкер, каза, че милиони турци ще загубят от тази политика.

Купувачи в централния мол в Анкара казаха, че не могат да откъснат поглед от курса на лирата - преди година курсът беше 8 лири за долар, миналия месец достигна 9, а миналата седмица достигна 10.

„Станах неспособен да работя, без да следя долара“, каза 28-годишният служител на рекламна агенция Селин.

„Не мисля, че има ден, в който да не трябва да си гледам бюджета, а изчислението се променя 100 пъти, докато получа заплатата за следващия месец. Не е останало нищо, включително тоалетна хартия, което да купувам без да обмислям внимателно."

Бившият министър-председател Ахмет Давутоглу, член-основател на управляващата, ислямистка Партия на справедливостта и справедливостта на Ердоган, преди да се отцепи, за да създаде своя собствена партия, описа икономическите мерки на президента като "предателство, а не невежество".

Киличдароглу, Давутоглу и някои други опозиционни лидери обявиха спешни срещи за обсъждане на валутата след срива във вторник.

"Потъваме"

Турците се обърнаха към социалните медии, за да изразят тревогата си. Най-популярните теми в Twitter бяха доминирани от хаштагове за икономиката, включително „Ние потъваме“, „Правителството да подава оставка“ и „Не можем да свържем двата края“.

В югоизточния град Диарбекир собствениците на магазини гориха на улицата фалшиви долари в символичен жест на протест, казвайки: „Не можем да спим, не знаем нищо за бъдещето си“.

Освен протести в Анкара и Истанбул, има съобщения и за хора по улиците на Измир.

Няколко души, разговаряли с "Ройтерс", казаха, че веднага след като са получили заплатите или пенсиите си, са ги конвертирали в чуждестранна валута.

„Помолих за аванс върху месечната си заплата, само за да я превърна в долари, за да мога да запазя някакво усещане за стойност в приходите си“, каза Емирхан Метин, 28-годишен, адвокат в Истанбул. „В този момент е почти невъзможно да се съсредоточиш или да говориш за нещо друго."

Халук, 36-годишен филмов редактор на свободна практика, каза, че често му се заплаща със закъснение от шест до осем месеца. "Така че договорът, който подписах миналия месец, днес струва 20% по-малко. Кой знае колко ще струва, когато ми бъде платено след шест месеца?"

Дорук Акпек, главен изпълнителен директор на медицински стартъп, казва, че се е опитал да запази спестяванията си в долари и криптовалута, но добави, че ситуацията е по-тежка за тези, които имат само лири.

"Има и психологическо нещастие, виждате как страната се руши пред очите ви. Това се отразява на морала и мотивацията на хората", каза Акпек.