Германската инфлация може да скочи дори по-високо от прогнозите през този месец с малко под 6%, според Бундесбанк. Около 1.5 процентни пункта от това ще отразяват временно намаляване на данъка върху добавената стойност и много ниските цени на услугите, свързани с пътуванията през 2020 г., съобщи базираната във Франкфурт централна банка в месечния си доклад, публикуван в понеделник.
Германската инфлация вече достигна връх от три десетилетия от 4,6% през октомври, но това се приемаше като прелюдия към още по-бърз скок през ноември. Последните данни се очакват следващия понеделник, ден преди дългоочаквания доклад за потребителските цени за еврозоната.
Увеличаването с толкова голям процент, наблюдавано от Бундесбанк, вероятно ще засили фокуса върху Европейската централна банка в Германия, където инфлацията е чувствителна тема. Настоящият скок - отчасти свързан със скока на цените на енергията - предизвика общественото внимание, като Съветът на икономическите съветници и националният таблоид Bild предупредиха за изключително хлабава парична политика.
Бундесбанк прогнозира, че инфлацията ще се понижи през следващите месеци. Елементът, свързан с пътуванията, „ще отпадне през декември, а ефектът на базата на ДДС - през януари“.
Прогнозата все пак въобще не е розова. Германската инфлация „може да остане доста над 3% за по-дълъг период от време“, според доклада. „За основния процент са възможни стойности, доста над 2%.“
Бундесбанк също така подчерта, че скокът на пазарните цени на природния газ „вероятно ще бъде прехвърлен на потребителите едва след края на годината“. Референтната 10-годишна доходност на германските облигации остана с два базисни пункта по-висока при минус 0,32% след доклада, докато еврото падна с 0,1% спрямо долара до 1,1282 долара.
Натиск върху заплатите
Предупреждението за инфлация е по-категорично от предишните споменавания на централната банка за пик от 5%. Това съвпада с последните дни на коалиционните преговори, които вероятно ще видят ново правителство под ръководството на социалдемократа Олаф Шолц. Тези преговори обмислят повишаване на минималната работна заплата до 12 евро (13,5 долара) към края на 2022 г. Бундесбанк предупреди, че такова увеличение „забележимо ще се намеси в по-ниските диапазони на заплащане и ще има непренебрежимо въздействие върху групите с по-високи заплати“, увеличавайки общи натиск.
Това е от значение за ЕЦБ. Една от причините, поради които служителите й успяват да класифицират текущия скок на инфлацията като „временен“, е, че вторичните ефекти не са успели да се реализират досега. Покачването на заплатите обаче би било трудно да се пренебрегне.
Президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман вече алармира за това в петък, заявявайки, че е възможно инфлацията в еврозоната да остане над целта от 2% в средносрочен план и да не се забави толкова бързо, колкото много от колегите му от ЕЦБ в момента прогнозират. Вайдман се оттегля като ръководител на традиционно „ястребовата“ Бундесбанк в края на годината. Неговият наследник ще бъде определен от правителството на Шолц.
Другите акценти от доклада са, че икономическият растеж може да се забави през това тримесечие, възстановяването на сектора на услугите вероятно ще се забави, и че в индустрията е вероятно проблемите в доставките да продължат да тежат върху производството.