ЕС отново иска да развива обща армия, но само на хартия

Докато Русия показва мускули в Украйна и в Беларус, Китай тества ракета способна да носи ядрена бойна глава, а САЩ обръщат погледа си към Тихия океан, на ЕС реагира по любимия си начин: с политически документ, пише Якопо Баригаци в Politico.

Във вторник министрите на отбраната на ЕС обсъдиха за първи път своя т. нар. „Стратегически компас“ – план, предназначен да укрепи военния потенциал на блока, защото осъзнават все по-ясно, че континентът не винаги може да разчита на американците или НАТО за помощ. Разговорът се състоя, след като в понеделник следобед те представиха на външните министри кратка информация за документа по време на съвместна среща.

Срещата бележи началото на дебат за това колко амбициозен трябва да бъде ЕС, тъй като се опитва да стане доставчик на услуги за сигурност, по-способен да определя собствената си съдба в случай на конфликт. Изтеглянето на американските войски от Афганистан подхрани това желание, защото американците почти не се консултираха със своите съюзници от ЕС, което публично унижение на редица държави.

Предложенията, очертани в последния проект от 28 страници рискуват да подчертае бездната между амбициите и реалността в ЕС, особено като се има предвид колосалния мащаб на геополитическите промени и горещите точки извън границите на блока. Най-големият потенциален план би бил създаването на сили за бързо разполагане с до 5000 войници, които ЕС би могъл да изпрати в конфликтни зони, но това може да се реализира от 2025 г. Дори това изглежда малко вероятно за някои дипломати, които си спомнят неизпълненото обещание на ЕС през 1999 г.да създадат въоръжени сили до 60 000 души и които отдавна са свидетели на дългогодишното нежелание на Европа да увеличи на разходите за отбрана.

"Държавите - членки няма да се радват на доверие, докато не приведат действията си в съответствие с амбициите си", предупреждава дипломат.

Документът обаче се радва на силната подкрепа на ключови членове на ЕС, като Франция която планира да настоява за финализирането му следващата пролет, когатоПариж поеме ротационното председателство на ЕС. Това също ще бъде в дневния ред, когато лидерите на ЕС се срещнат следващия месец. Неговите защитници казват, че силата на плана е в неговата осъществимост. Това не е просто "поредният политически документ, това е ръководство за действие", каза пред журналисти Жозеп Борел, висш дипломат на ЕС в края на срещата във вторник.

„Щастливи сме, защото документът е реалистичен, но в същото време и амбициозен“, каза словенският министър на отбраната Матей Тонин, чиято страна в момента заема ротационното председателство на ЕС. След като получи обратна връзка от външните министри, Тонин призна, че все още им предстои работа. „Имаме нужда от фина настройка по някои въпроси“, каза той. "Единият е Русия, а другият е Средиземноморието.”

Като ярък пример може да се посочи, че в последните дни ЕС е изправен пред смъртоносна конфронтация на границата на блока с Беларус, където хиляди мигранти са блокирани в лагери при ниски температури, без достъп до храна. ЕС обвини Беларус, че привлича мигранти от Близкия изток и от други страни в Минск, преди да ги изтласка към границата. Tактика, която ЕС нарича "хибридна атака". Многобройни мигранти са загинали  при тежки условия, а в четвъртък полските сили използваха сълзотворен газ и водни оръдия, за да отблъснат мигрантите, които се опитаха да преминат границата.

Някои лидери на ЕС открито обвиниха Русия, че помага за организирането на ситуацията в Беларус, създавайки хаос и безпокойство в ЕС, докато Москва увеличава войските си по границата си с Украйна. Но някои страни, особено в Източна Европа, се опасяват, че желанието за милитаризация на ЕС може да отслаби силата на един от дългогодишните защитници на континента, а именно НАТО.

Борел оспори този аргумент и заяви, че плановете на ЕС всъщност са "начин да направим НАТО по-силен, като направим Европейския съюз по-силен". Той посочи, че  президентът на САЩ Джо Байдън, който ръководи най-големите въоръжени сили в НАТО и подкрепя по-надеждните отбранителни способности на ЕС. И все пак при някои скептицизмът остава висок.

Критиците отбелязват, че ЕС и преди е бил в подобно положение. Всякакъв осезаем напредък в областта на военните правомощия на ЕС "изисква за начало увеличени разходи за отбрана. В много европейски страни е трудно да се спечелят избори след обявяването на увеличаване на военните разходи. Настоящата стратегия се опитва да балансира между френските амбиции и нежеланието на Германия. И след като поне два пъти не успя да изпълни основните си ангажименти за развитие на своя армия, ЕС трябва да действа предпазливо.