В понеделник Франция каза на Русия, че НАТО е готов да защити суверинитета на Украйна. Според Алианса Москва струпва военни части близо до границата с Украйна, докато западните лидери се стремят да се справят с кризата с мигрантите по източните граници на Европейския съюз, пише Reuters.
Европейският съюз се съгласи да увеличи санкциите срещу Беларус заради хилядите мигранти, блокирани в горите близо до границата с Полша. Страната, която е близък съюзник на Русия, определи твърденията, че е подклаждала кризата, като "абсурдни".
По време на телефонен разговор с руския президент Владимир Путин френският лидер изрази силната си загриженост относно ситуацията по границите на Украйна.
„Готови сме да защитим суверенитета, като френският президент подчерта отново важността на териториалната цялост на Украйна“, каза съветник на Макрон пред репортери за разговора.
По-рано говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли изявлението на Държавния департамент на САЩ, че кризата на границата с Беларус е имала за цел да отвлече вниманието от засилената руска военна активност близо до Украйна. ЕС се стреми да спре това, което определя като целенасочено действие на Беларус да насочи мигрантите към европейските граници, за да отмъсти за по-ранните санкции, наложени миналата година за потушаването на протестите срещу оспорваното преизбиране на беларуския президент Александър Лукашенко.
По-рано в понеделник генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че НАТО не иска да спекулира с намеренията на Русия за Украйна, като добави: „Виждаме необичайна концентрация на военни части и знаем, че Русия е била готова да използва подобни военни тактики и в миналото за провеждане на агресивни действия срещу Украйна“.
Повод за притеснение за САЩ
Американското Министерство на отбраната заяви, че продължава да наблюдава как Русия концентрира сили заедно с необичайна военна активност близо до границата си с Украйна. Говорителят на Пентагона Джон Кърби каза, че натрупването на военни части е тревожно. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин ще се срещне с украинския си колега в четвъртък.
През 2014 г. подкрепяните от Русия сепаратисти поеха контрола над украинския регион Донбас. По-рано през същата година Москва анексира Крим от Украйна, след като бившата съветска република предприе по-близко сътрудничество с ЕС.
По време на разговора с Макрон Путин посочи мащабните военни учения, организирани от Съединените щати и техните съюзници в Черно море и ги определи като провокация.
„Това увеличава напрежението в отношенията между Русия и НАТО“, каза Кремъл.
Двамата лидери обсъдиха и мигрантската криза. Съветникът на Макрон каза, че са се споразумели за необходимостта от деескалация, докато Кремъл повтори настояването на Русия ЕС да обсъди проблема директно с Минск.
Тази година мигранти от Ирак и Афганистан започнаха да се появяват по сухопътните граници на Беларус с ЕС, като се опитваха да преминат границите на Литва, Латвия и Полша по маршрути, които не са използвали досега.
Висшият дипломат на ЕС Жозеп Борел каза, че петият пакет от санкции е бил договорен от външните министри на ЕС и ще бъде финализиран през следващите дни. Те ще бъдат насочени към авиокомпании, туристически агенции и лица, участващи в „този незаконен тласък на мигранти“, каза той.