Конфликтът с Иран: Въпроси и отговори

Това е инцидент, който се вписва в предисторията на една война. Защото показва колко високо е напрежението в Персийския залив и защото самият залив крие опасността от по-нататъшна ескалация. И понеже повдига въпроса за основните военни способности на двете страни, след като в четвъртък сутринта над Ормузкия пролив се сблъскаха два вида оръжия, които Иран и Съединените щати владеят най-добре - ракети и дронове.

Въпреки че новината дойде в писмен вид, в думите на Хюсеин Салами се долавяше гордостта, с която главният командир на иранската революционна гвардия обяви успешния обстрел на американски безпилотен самолет. Въздушният удар е предупреждение към враговете на Иран, пояснява той. „Те ще бъдат сигурни, само ако зачитат нашия суверенитет, нашата национална сигурност и националните интереси на великия ирански народ", се казва в изявление на ръководителя на мощните ирански паравоенни части, разпространено от информационната агенция Tasnim. „Ние не искаме война с други страни“, добави Салами заплашително, „но сме напълно и абсолютно готови за война“.

И досега потенциалът за ескалацията на този инцидент бе особено висок. За първи път от години Иран открито признава целенасочена атака на държавни ирански сили срещу американски военен обект. Това ни доближава много повече до война, отколкото всяко едно друго събитие от последните седмици. Напрежението се покачи, след като в началото на май Иран обяви, че ще престане да спазва важни разпоредби от ядреното споразумение с международната общност от 8 юли, освен ако страната не се възползва от икономическите ползи, предвидени в споразумението. Съединените щати изпратиха малко по-късно бойни единици в Персийския залив, след като правителството във Вашингтон заяви, че нападение срещу американските сили от страна на Иран или неговите съюзници е неизбежно. С обстрела на безпилотния дрон този четвъртък всъщност стана точно това - макар и при непредвидени обстоятелства.

Но нека дадем малко предистория.

През 2015 г. Иран се съгласи да ограничи ядрената си програма, като се придържа към тежките санкции, наложени от страните, които се притесняват, че Техеран разработва атомна бомба. През изминалата година той продължи да спазва ограниченията въпреки решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да се оттегли от споразумението и да въведе отново санкции на САЩ. Сега Иран заплашва да наруши знаковото споразумение, като надхвърли тавана на запасите от нискокачествен уран, ако Европа не предприеме действия за облекчаване на натиска от затягането на санкциите в САЩ. Напрежението продължава да нараства в региона, докато Тръмп обвинява Иран за редица атаки срещу петролни танкери в Персийския залив.

Bloomberg дава отговори на някои от по-важните въпроси по темата.

Какво предизвика хода на Иран?

САЩ засилиха икономическия си натиск върху Иран в началото на май, когато изтекоха изключения, които позволиха на осем правителства да купуват ирански петрол. Целта на администрацията на Тръмп е да доведе износа на ирански петрол, който представлява почти половината от продажбите на страната в чужбина, до нулата. Санкциите на САЩ вече вкараха иранската икономика в рецесия, а Международният валутен фонд прогнозира 6% спад през тази година след 4% миналата година. Понижението е сериозен удар по президента Хасан Рухани, който подкрепи ядреното споразумение като начин да се сложи край на изолацията на Иран и да се съживи икономиката.

Какво общо има обогатеният уран с икономиката?

Нищо общо, поне директно. Иран засилва обогатяването като начин да накара европейските страни в ядрената сделка да направят нещо, което да облекчи последиците от санкциите на САЩ. Тези страни - Франция, Германия, Великобритания и Европейският съюз - споделят желанието да ограничат ядрените дейности на Иран - чрез диалог. Също така Иран смята ограниченията на ядрената си програма за ограничение на суверенните си права, макар че винаги досега е отричал да се стреми към разработване на ядрено оръжие. Техеран имаше желанието да се придържа към ограниченията в замяна на облекчаване на санкциите, но оттеглянето на САЩ остави у иранците чувството, че са били лъгани.

Защо Доналд Тръмп се отказа от сделката?

Тръмп винаги е бил противник на споразумението с Техеран, макар и само защото бе договорено от Барак Обама. Той многократно говореше за „най-лошата сделка, сключвана някога", която не можела да попречи на Иран да разработва ядрени оръжия. Имало „окончателни доказателства", които президентът на САЩ все още не е представил. Тръмп оправдава отмяната на сделката на 8 май 2018 г. и с факта, че Ислямската република продължавала да работи по разработването на балистични ракети, които можели да бъдат оборудвани с ядрени бойни глави, дори и след международното споразумение. Ракетната програма на Техеран се сблъсква с критики не само от САЩ, но и от ЕС. Режимът на Иран подчертава, че тя не нарушава нито ядреното споразумение, нито резолюция 2231 на ООН, която беше приета единодушно през юли 2015 г. в контекста на ядреното споразумение. В нея се казва: „Иран е задължен да не се занимава с дейности, свързани с балистични ракети, предназначени за използване на ядрени оръжия, включително изстрелвания с ползването на технологии за такива балистични ракети".

Иран твърди, че това не е строга забрана за тестване на ракети и също така отрича, че тестваните ракети могат дори да бъдат оборудвани с атомна бойна глава.

Какво казват инспекторите на МААЕ?

Виенската агенция многократно удостоверяваше, че Иран спазва договореностите от JCPOA - дори след като САЩ едностранно прекратиха сделката. От 2015 г. МААЕ е представила общо 14 междинни доклада - винаги е имало незначителни забележки. Правителството на САЩ също приемаше всеки доклад за спазването на споразумението до решението на Тръмп за напускане на споразумението.

Какви санкции наложи Тръмп?

Първият кръг от нови санкции е в сила от август 2018 г. САЩ искат Иран да не може да купува щатски долари и да спре да търгува със злато и благородни метали. Търговията с определени метали, суровини и индустриален софтуер също трябва да бъде предотвратена. Освен това вносът на ирански храни и килими в САЩ бе забранен.

Вторият кръг санкции влезе в сила през ноември 2018 г. Наказателните мерки бяха насочени към иранската петролна индустрия, която е най-важният бранш за страната. После  Вашингтон отново втвърди санкциите. От 2 май всички страни трябва да се откажат от вноса на петрол от Иран, ако не искат да рискуват американски санкции. Целта е да се намалят възможно най-много приходите от петрол за Иран.

Как САЩ спират другите да търгуват с Иран?

Както и при другите кампании за санкции, американският натиск се уповава на централната роля, която американските банки, но и американският долар - играят в глобалната икономика. Всяка страна, компания или банка, която нарушава условията на санкциите на САЩ, би могла да загуби способността си да прехвърля пари в или чрез сметки, държани в САЩ. И американските ѝ сметки биха могли да бъдат блокирани. По същество администрацията на Тръмп залага на това, че нациите, банките и предприятията по света по-скоро биха правили бизнес със САЩ, отколкото с Иран - залог, който се оказва правилен, тъй като големите европейски компании се въздържат от сделки с Техеран.

Какво предложиха европейските страни?

Европейските страни подписаха специален механизъм за улесняване на търговията с Иран, който би заобиколил глобалната финансова система, до голяма степен доминирана от САЩ. Идеята се свежда основно до използването на бартерна система, при която Иран би натрупал кредити за своя износ за Европа, който би могъл да използва за закупуване на стоки от европейски предприятия. Но Instex, както е известен механизмът, вероятно ще предлага само ограничено облекчение. Разочарован, Иран заплаши да надхвърли ограничението на споразумението за запасите от нискокачествен уран на 27 юни и да повиши чистотата на обогатяване над границата от 3,67%, предназначена да попречи на правителството да произвежда оръжейни материали, освен ако Европа не предприеме нещо.

В какво точно САЩ обвиняват Иран?

След като американско-иранските отношения вече са в най-ниската си точка, американските власти заявиха, че Иран стои зад два атентата от 13 юни срещу танкери до входа на Персийския залив. По-късно публикуваното видео показва участие на Техеран в един взрив на мина по един от корабите. Иран отрече намесата, а собственикът на кораба във видеоклипа опроверга твърдението на САЩ, че взривът е произтекъл от мина.

Това стана, след като САЩ ускориха разгръщането на самолетоносачите си и изпратиха бомбардировачи до Персийския залив и изтеглиха някои дипломатически служители от Ирак през май, след като заявиха, че разузнаването показва нарастваща заплаха за силите на САЩ или за търговските кораби - от страна на Иран или съюзническите сили. Саудитците също обвиниха Иран в нападения с безпилотни самолети над две саудитски помпени станции по протежение на магистрален нефтопровод.

Какъв е залогът в конфликта?

Стабилността на Близкия изток. Европейските власти често цитират неспособността си да попречат на администрацията на американския президент Джордж Буш да започне войната в Ирак през 2003 г. като основна причина да се опитват да спасят сделката с Иран.

САЩ и Иран все още са далеч от обявяването на война един на друг. Лидерите на двете страни казват, че не искат война, но Тръмп предупреди, че ако Иран иска да се бие, това ще бъде официалният край на страната. Командирът на мощния корпус на революционната гвардия в Иран заяви от своя страна, че страната му не търси война, но не се страхува от конфронтация.